В началото Бог бе в покой. По това време на земята нямаше хора, нямаше нищо, тъй като Бог не беше започнал делото си. Той начена делото на управлението Си едва когато положи началото на човечеството и след като човекът се поддаде на поквара; от този миг нататък Бог вече не знаеше покой, а се захвана с човешкия род. Бог изгуби покоя Си поради човешката развала, а също и заради бунта на архангелите. Не успее ли да победи Сатана и да спаси човечеството от падението му, Бог никога няма да може да се отдаде на покой. Както на човека му липсва покой, тъй и на Бог; навлезе ли отново в покой, с него ще намерят покой и човеците. Живот в покой означава живот без войни, без нечистотия и без постоянна неправедност. Иначе казано, това е живот, освободен от сатанинска намеса и поквара (тук „Сатана“ обозначава враждебните сили), който е защитен от нахлуване на всякакви противни Богу сили; това е живот, в който всичко се развива както Той е определил и почита Създателя и в който небето и земята са в пълен покой — това е смисълът на фразата „спокоен живот на човечеството“. Когато Бог е в покой, неправедността ще изчезне от земята, враждебните сили ще се оттеглят и човечеството ще навлезе в нова сфера — вече няма да е покварено от Сатана, а ще бъде спасено от претърпяната сатанинска развала. Бог ще намери покой в деня, в който човечеството намери покой. Бог изгуби покоя си заради неспособността на човеците да навлязат в покой, а не защото е изначално неспособен да почива. Покоят не означава край на всякакво развитие и движение, нито край на Божието дело или кончина на човешкия живот. Знак за навлизането в покой ще бъде унищожението на Сатана, когато лошите хора, станали проводник на злините му, бъдат наказани и заличени, и когато изчезнат всички враждебни на Бог сили. Покоят на Бог означава, че Той вече няма да е зает със Своето дело по спасението на човечеството. Покоят на човеците означава, че всички хора ще заживеят в Божията светлина и в Неговата благодат, освободени от сатанинската развала, без никаква неправедност. Под грижите на Бог хората спокойно ще обитават земята. Когато Бог и човеците заедно навлязат в покой, това ще бъде знак, че човечеството е спасено, а Сатана е унищожен — че Божието дело с хората е напълно завършено. Тогава Бог ще спре да работи с хората, а те ще са освободени от властта на Сатана. Тогава Бог вече няма да е зает, а човеците няма да са в постоянно брожение. Бог и човечеството едновременно ще встъпят в покой. Бог ще се завърне в първоначалната си обител и всеки човек ще възстанови изконното си място. Това са назначенията, в които ще почиват Бог и хората, щом напълно приключи Божието управление. Бог има свое Божие назначение, както и човечеството има свое. В състоянието Си на покой Бог ще продължи да напътства земния живот на всеки човек и, битувайки в светлината Му, хората ще почитат единствения истински Бог в небесата. Бог вече няма да живее сред човеците, а те няма да могат да живеят в Неговото назначение. Бог и хората не могат да обитават една и съща сфера, защото присъщият им начин на съществуване се различава. Бог е Този, който напътства цялото човечество, а човечеството е еманация на Божието дело по управлението. Хората са стадото Божие и същността им е различна от Божията. Покоят означава връщане към първоначалното място. Следователно, когато Бог встъпи в покой, Той ще се е завърнал на първоначалното си място. Той вече няма да обитава земята и няма да живее сред човеците, за да споделя радостите и страданията им. Когато хората встъпят в покой, те ще са се превърнали в истински плодове на сътворението; те ще благоговеят пред Бог от земята и ще живеят отредения им нормален живот. Вече няма да се опълчват и противят на Бог, а ще се върнат към живота, изначално отреден на Адам и Ева. След като встъпят в покой, такива ще са съответните живот и назначение на Бог и на хората. Победата над Сатана е неизбежен изход от войната между него и Бог. Също толкова неизбежно е, че Бог ще встъпи в покой, когато завърши Своето дело на управлението, и че човечеството ще бъде напълно спасено и ще навлезе в покой. Мястото за покой на хората е на земята, а Божието място за покой е на небето. В състоянието си на покой хората ще боготворят Бог на земята, а Бог ще наглежда покоя на обитаващите земята човеци от небето, а не от земята. Бог все така ще е Дух, а хората все така ще са в тленната си обвивка. Покоят на Бог се отличава от покоя на човеците. Докато почива, Той ще слезе и ще се появи сред хората; в покоя си хората ще посещават небесата, водени от Бог, и ще се наслаждават на живота там. Встъпят ли в покой Бог и хората, Сатана ще спре да съществува. Ще спрат да съществуват и злите хора. Преди Бог и човеците да навлязат в покой, покварените, подлагали Бог на гонение на земята, вече ще са унищожени редом с опълчилите се срещу Него врагове. Ще ги погубят големите бедствия от сетните дни. Щом тези зли хора бъдат напълно заличени, земята никога вече не ще познае тормоза на Сатана. Едва тогава човечеството ще бъде напълно спасено и Божието дело ще е завършено докрай. Това са условията, за да може Бог и човекът да встъпят в покой.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог и човекът ще встъпят в покой заедно“)