Макар и разделени от морета и планини,

ние сме един народ — между нас няма граници,

с различен цвят на кожата сме и говорим на различни езици.

Тъй като словата на Всемогъщия Бог ни призовават,

ние сме издигнати пред Божия трон.

Там са възрастните хора, възрастните хора с изцяло побелели коси,

и младите хора — радостни и лъчезарни.

Ръка за ръка, рамо до рамо,

заедно вървим във вятър и дъжд, окуражаваме се взаимно в трудностите.

В единомислие изпълняваме дълга си.

Сърцата ни са свързани, ставаме си близки в живота.

Божията любов и Неговите слова ни сближават.

Божиите слова са изворът на живата вода.

Докато се наслаждаваме на Божиите слова, сърцата ни се изпълват със сладост.

Порицанието и правосъдието на Неговите слова

пречистват покварения ни нрав.

Само като ни кастрят, изживяваме човешко подобие.

Взаимно се подкрепяме, когато сме негативни и слаби.

Заедно сме по време на беда.

Оставаме непоколебими в свидетелството си и побеждаваме Сатана.

Божиите слова ни насърчават да вървим напред.

Въпреки болката и изпитанията, нашата вяра се усъвършенства.

Познаваме Божията праведност и красота.

Имаме промяна в живота нрав. Живеем в Божието присъствие.

Само при Бог има любов, само с любов има семейство.

Всички, които обичат Бог, са едно семейство.

В Божията любов се сближаваме.

Божиите слова са с нас, докато растем.

Живеем в красивото царство,

почитаме Всемогъщия Бог во веки веков.

Ла, ла, ла, ла.

Ла, ла, ла, ла.

Само при Бог има любов, само с любов има семейство.

Всички, които обичат Бог, са едно семейство.

В Божията любов се сближаваме.

Божиите слова са с нас, докато растем.

Живеем в красивото царство,

почитаме Всемогъщия Бог во веки веков,

почитаме Всемогъщия Бог во веки веков.

от „Следвайте агнеца и пейте нови песни“