I

В необятната шир на света

моретата стават полета, а полетата стават морета, отново и отново.

С изключение на Този, Който господства над всичко сред всички неща,

никой не е в състояние да насочва и ръководи този човешки род.

Няма такъв могъщ човек,

който да се труди или да се подготви за този човешки род,

още по-малко има някой,

който може да поведе човешката раса към крайната цел на светлината

и да я освободи от земните несправедливости.

Бог оплаква бъдещето на човечеството, скърби за грехопадението на човека

и страда, че той върви, стъпка по стъпка,

към упадък и по пътя, от който няма връщане.

Никой досега не се е замислял

накъде ли е тръгнало това човечество, което е разбило сърцето на Бог

и се е отрекло от Него, за да търси злия.

II

Именно поради тази причина никой не усеща Божия гняв

и никой не търси начин да угоди на Бог или да бъде близо до Него.

Нещо повече, никой не се стреми да разбере Божията скръб и болка.

Дори след като чуе Божия глас,

човек продължава по своя собствен път, продължава да се отклонява от Бог,

да избягва Божията благодат и грижа и да се отдалечава от Неговата истина,

предпочитайки да се продаде на Сатана, Божия враг.

И кой изобщо се замисля как Бог ще постъпи спрямо човешкия род,

който Го е отхвърлил дори без да погледне назад,

ако хората продължават да упорстват в своята неотстъпчивост?

III

Никой не знае, че причината за повтарящите се Божии напомняния и увещания е тази,

че Той е приготвил в Своите ръце невиждано досега бедствие,

което плътта и душата на човека не могат да понесат.

Това бедствие е наказание не само за плътта, но и за душата.

Трябва да знаеш това: когато Божият план пропадне

и когато Неговите напомняния и увещания остават без резултат,

тогава каква ярост ще отприщи Той?

Тя ще бъде такова нещо,

което никое сътворено същество досега не е изпитвало и не е познавало.

И затова казвам, че това бедствие е без прецедент

и никога повече няма да се повтори,

защото Божият план е да създаде човечеството само един път

и да го спаси само един път.

Това е първият път и това е последният.

Ето защо никой не може да разбере

усърдните намерения и пламенното очакване,

с които този път Бог спасява човешкия род.

от „Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог е източникът на човешкия живот“