I

Може би си разгърнал тази книга с Божиите слова с изследователска цел или с намерението да я приемеш. Каквото и да е отношението ти, Аз се надявам да изчетеш Божиите слова докрай и да не ги оставиш лесно настрани. Може би след като прочетеш тези слова отношението ти ще се промени, но това зависи от твоята мотивация и степен на разбиране. Има обаче едно нещо, което трябва да знаеш: Божието слово не може да се счита за човешки думи, а още по-малко човешкото слово може да се счита за Божие. Човек, използван от Бог, не е въплътеният Бог и въплътеният Бог не е човек, използван от Бог. Разликата е съществена.

II

Възможно е след като прочетеш тези слова, да не ги признаеш за Божии слова, а просто като просветление, придобито от човека. В такъв случай ти си твърде невеж. Как е възможно Божиите слова да са еднакви с просветлението, което е придобил човек? Словата на въплътения Бог поставят начало на нова епоха, ръководят цялото човечество, разкриват мистерии и указват на хората посоката, по която да поемат в новата епоха. Просветлението, добито от човек, не е нищо повече от прости практики или знание. То не може да поведе цялото човечество в нова епоха или да разкрие мистериите на Самия Бог. В крайна сметка Бог е Бог, а човекът е човек. Бог притежава същността на Бог, а човекът притежава тази на човек.

III

Ако човек гледа на изречените от Бог слова като на обикновено просветление от Светия Дух и приема думите на апостолите и пророците за слова, изречени лично от Бог, това е негова грешка. При никакви обстоятелства не бива да обръщаш черното в бяло или да считаш висшето за низше, нито да описваш задълбоченото като повърхностното. При никакви обстоятелства никога не бива умишлено да оборваш нещо, което ясно знаеш, че е истината. Всеки вярващ в съществуването на Бог трябва да изследва проблемите от правилната гледна точка и да приема новото Божие дело и новите Му слова от позицията на сътворено същество. В противен случай ще бъде отстранен от Бог.

от „Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предисловие“