Следният откъс е записан в Книгата на Йона 4:10-11: „Тогава Йехова каза: „Ти милееше за тиквата, за която не си работил, нито си я отгледал, която изникна за една нощ и за една нощ загина. А Аз не трябва ли да милея за Ниневия, този огромен град, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не различават дясната си ръка от лявата, и много добитък?“. Това са действителните слова на Бог Йехова от разговора между Бог и Йона. Макар че този диалог е кратък, той е изпълнен с нежеланието на Създателя да се откаже от човечеството и от грижата Си за човечеството. Тези слова изразяват истинското отношение и чувства, които Бог храни в сърцето Си към Своите сътворени същества. Тези слова са също така изявление на Бог за истинските Му намерения по отношение на човечеството на ясен език, какъвто рядко се чува от човека.

I

Създателят е сред хората по всяко време, Той винаги разговаря с човека и с всички неща и всеки ден извършва нови дела. Неговата същност и нрав се изразяват в диалога Му с човека; Неговите мисли и идеи се разкриват напълно в делата Му; Той придружава и наблюдава човечеството през цялото време. Той използва Своите безмълвни слова, за да каже тихо на всички неща и на човечеството: „Аз съм на небето и съм сред всички неща. Аз бдя; Аз чакам; Аз съм до теб…“.

II

Ръцете Му са топли и силни; стъпките Му са леки; гласът Му е мек и изящен; формата Му минава и се извива, като обгръща цялото човечество; ликът Му е красив и нежен. Той никога не си е тръгвал, никога не е изчезвал. Ден и нощ Той е постоянен спътник на хората, Който винаги е до тях. Неговата всеотдайна грижа и специална обич към човечеството, както и истинската Му загриженост и любов към човека, се проявиха малко по малко, докато Той спасяваше град Ниневия. По-конкретно, разговорът между Бог Йехова и Йона напълно разкри нежността, която Създателят изпитва към човечеството, което Самият Той е създал. Чрез тези слова можеш дълбоко да оцениш искрените чувства на Бог към човечеството…

от „Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият II“