Стремежът към истината е пряко свързан с постигането на спасение, затова темата за стремежа към истината не е малка. Макар да е често срещана, тя засяга много истини. Всъщност тази тема е тясно свързана с перспективите и съдбата на хората и макар да разговаряме често за нея, хората все още не са съвсем наясно с различните истини и проблеми, свързани със стремежа към истината, които трябва да разберат. Вместо това, някак си объркано, те просто подбират различни видове поведение и подходи, които смятат за добри, както и някои мисли и възгледи, които приемат за относително активни, възвисяващи и положителни, и се стремят към тях, като към истината. Това е огромна грешка. За да сме точни, много от нещата, които хората смятат за добри, правилни и коректни, не са истината. В най-добрия случай някои от тях може и да съответстват на истината, но не могат да се нарекат истината. Повечето хора разбират стремежа към истината дълбоко погрешно и таят доста погрешни схващания и предразсъдъци към нея. Затова е необходимо ясно да разговаряме за това и да накараме хората да разберат истините, които трябва да разберат, и проблемите, които трябва да разрешат. Какво мислите за конкретните неща, свързани със стремежа към истината, за които току-що разговаряхме? Имате ли някакви планове или намерения? След като в общението си дадохме по-точно определение на това какво означава да се стремите към истината, много хора са малко озадачени за нещата, които са правили и разкривали, както и за това, което възнамеряват да правят в бъдеще. Те са разстроени, а някои от тях дори смятат, че за тях няма надежда и че има опасност да бъдат отстранени. Правилно ли е състоянието на хората, ако сме разговаряли за истината разбираемо, но те се чувстват равнодушни? Нормално ли е то? (Не, не е нормално.) Няма ли да се почувстваш по-ентусиазиран, ако в миналото си се стремил към истината и получиш потвърждение за това, като слушаш това общение? (Така е.) Защо тогава хората се чувстват равнодушни? Каква е причината за това равнодушие? Колкото по-прозрачно и ясно се разговаря за истината, толкова повече пътища би трябвало да имат хората. Защо тогава хората се чувстват по-безразлични при наличието на повече пътища? Тук няма ли проблем? (Има.) Какъв е проблемът? (Ако някой знае, че е добре да се стреми към истината, но не иска да го прави, то е, защото не обича истината.) Хората не обичат истината и не възнамеряват да се стремят към нея — затова се чувстват равнодушни. А какво да кажем за предишните им действия? (Те са заклеймени.) „Заклеймени“ не е най-правилната дума — по-скоро предишните им действия не се признават. А какво ще последва, ако не бъдат признати действията им? Какво се случва, когато действията на хората не се признават? Какво означава това? Просто е — ако действията на хората не се признават, това показва, че те не се стремят към истината, а се стремят към неща, които смятат за правилни и добри, и че все още живеят според собствените си представи и идеи. Не се ли случва именно това? (Така е.) Именно това се случва. Когато Бог не признава действията на хората, те се чувстват разстроени. Нямат ли някакъв положителен и правилен път за практикуване в такива моменти? Нима е правилно някой да се настрои негативно, да изостави дълга си и да се предаде, като реши, че е безнадежден, само защото действията му не са признати? Това ли е правилният път на практикуване? (Не.) Това не е правилният път на практикуване. Когато на човек му се случи нещо подобно и той открие собствените си проблеми, трябва незабавно да смени посоката, в която върви. Ако чрез нашето общение за това какво означава да се стремиш към истината откриеш, че предишните ти действия и постъпки не са имали нищо общо със стремежа към истината, тогава, независимо дали това те натъжава или не, първото нещо, което трябва да направиш, е да промениш старите си погрешни начини и методи на практикуване, както и грешния път на стремежа си. Незабавно трябва да промените тези неща. Когато Бог отхвърли и не признае предишните действия на хората, когато каже, че тези действия са били просто трудене и че нямат нищо общо със стремежа към истината, някои от тях ще си помислят: „О, ние, хората, наистина сме глупави и слепи. Не разбираме истината и не можем да видим нещата такива, каквито са, а през цялото време вярвахме, че практикуваме истината, че се стремим към нея и че удовлетворяваме Бог. Едва сега разбираме, че нещата, които сме правили в така наречения си „стремеж към истината“, са били просто добро човешко поведение — те са били просто неща, които хората правят въз основа на различните си инстинктивни способности, качества и дарби на плътта си. Те са далеч от същността, определението и изискванията на стремежа към истината; те просто нямат нищо общо с нея. Какво трябва да направим по въпроса?“. Това е сериозен проблем и той трябва да се реши. По какъв начин може да се реши? Възниква следният въпрос: като се има предвид, че Бог еднозначно отхвърли поведението и подходите, които хората преди смятаха за добри, и че няма да ги запомни, нито ги определя като стремеж към истината, тогава какво точно представлява стремежът към истината? Отговорът на този въпрос изисква хората да четат с молитва внимателно определението за стремеж към истината, както и да намерят начин да практикуват съгласно това определение и да го превърнат в реалност в живота си. В миналото хората не практикуваха стремеж към истината, затова отсега нататък те трябва да приемат определението за стремеж към истината като свои устои и да основават поведението си на него. И така, какво е определението за стремеж към истината? То е следното: да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш в пълно съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий. Не може да се каже по-ясно и категорично. Какви бяха всички предишни действия и постъпки на хората? Съответстваха ли на Божиите слова и истината ли им беше критерият? Спомнете си, така ли беше? (Не.) Може да се каже, че подобни действия и начини на поведение се срещат изключително рядко, даже на практика почти липсват. И така, наистина ли хората нищо не постигнаха за толкова много години на вяра в Бог, четене и общение с Неговите слова? Нищо ли не практикуваха според Божиите слова? За какво се отнася определението: „да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш в пълно съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий“, за което говорихме тук? Какъв проблем цели да разреши то? Към кои от проблемите на хората и към кои аспекти на човешкия нрав същност е насочено? Сега хората може и да разбират определението за стремеж към истината, но когато става дума за причината, поради която предишните им действия не се признават и не се определят като стремеж към истината, тя си остава неясна, неразбираема и мъглява за тях. Някои хора ще кажат: „Откакто приехме Божието име, се отказахме от толкова много неща: отказахме се от семействата си, от работата си, изоставихме перспективите си. Някои от нас се отказаха от добрата си работа, други изоставиха щастливите си семейства, трети имаха страхотни добре платени професии с неограничени перспективи, но се отказаха от всичко. Това са нещата, от които се отрекохме. Откакто повярвахме в Бог, се научихме да бъдем смирени, търпеливи и толерантни. Не влизаме в спорове с останалите, когато общуваме с тях, правим каквото е по силите ни, за да се справим с всички въпроси, които възникват в църквата, и правим всичко възможно, когато нашите братя и сестри изпитват трудности, да им помагаме с любов. Избягваме да причиняваме вреда на останалите и да накърняваме интересите на други хора, доколкото е възможно. Наистина ли този подход няма нищо общо със стремежа към истината?“. Помислете сега внимателно. С какво са свързани отричането, отдаването на всичко, полагането на усилия, великодушието, търпението и дори страданието на човека? Как се постигат тези неща? На какво се основават те? Каква сила мотивира и кара хората да вършат тези неща? Помислете върху това. Нима тези неща не заслужават задълбочен размисъл? (Заслужават го.) Е, тъй като заслужават задълбочен размисъл, нека днес ги изследваме и проучим; нека видим дали тези неща, които човекът винаги е смятал за добри, правилни и благородни, имат нещо общо със стремежа към истината.

Ще започнем, като разгледаме от какво се отричат хората, какви усилия полагат и каква цена плащат. Откъде произлиза основната движеща сила за това хората да се отричат, да полагат усилия и да плащат цена, независимо в каква ситуация или среда се намират? При обобщението Си, стигнах до два източника. Първият е, когато хората в своите идеи и представи си мислят: „Ако вярваш в Бог, трябва да се отречеш, да дадеш всичко от себе си и да платиш цена за Него. На Бог му харесва, когато хората постъпват така. Не Му харесва, когато хората се отдават на удобства и се стремят към светски неща, или когато остават безразлични и продължават да живеят собствения си живот, след като са заявили, че приемат Неговото име и са станали Негови последователи. На Бог не му харесва, когато хората постъпват така“. От гледна точка на субективната воля на хората тази мисъл е несъмнен факт. Каквато и да е причината да приемат Бог и Неговото ново дело, субективната им воля се съгласява да действа така с увереността, че на Бог му харесва и че ще е щастлив и удовлетворен само когато хората постъпват така. Те смятат, че Бог определено ще е щастлив, стига хората да се борят усърдно, да полагат и да не пестят усилия, без да искат нищо в замяна, и стига да пренебрегват собственото си щастие или нещастие, за да платят цена и да продължават да полагат усилия, да плащат цена, да дават всичко от себе си и да се отдават на Бог. Затова, щом хората повярват, че е така, без да се замислят прекланят глава и независимо от всичко останало се отричат от всичко възможно, принасят в жертва всичко възможно и понасят всички възможни страдания. Хората прилагат този подход, но вдигна ли някой от тях глава, за да попита Бог: „Боже, дали това, което правя, е това, от което Ти се нуждаеш? Боже, признаваш ли моето отдаване, моите усилия, моето страдание и цената, която платих“? Хората никога не задават на Бог тези въпроси и без да знаят каква е Неговата реакция или какво е отношението Му, продължават да полагат усилия, да се отдават и да дават всичко от себе си въз основа на едностранчивите си желания, с увереността, че Бог ще бъде щастлив и доволен само ако страдат така. Някои хора дори стигат дотам, че се отказват да ядат кнедли, понеже се опасяват, че в противен случай Бог ще е недоволен. Вместо това те ядат царевичен хляб на пара, защото смятат, че яденето на кнедли е отдаване на удобства. Само когато ядат царевичен хляб на пара, баяти плоски хлебчета и туршия, те се чувстват спокойни, а щом се чувстват така, си мислят, че Бог със сигурност трябва да е доволен. Те бъркат собствените си чувства — на радост, скръб, гняв и щастие — с Божиите чувства, с радостта, скръбта, гнева и щастието Му. Не е ли нелепо това? Много хора приемат за истината всичко, което човекът смята за правилно, и го налагат на Бог с твърдението, че е Негово изискване към човека, понеже всички хора смятат така. А щом хората са убедени в това, съвсем вероятно и естествено е те несъзнателно да определят тези твърдения, поведение и подходи за истината. И тъй като хората са решили, че тези неща са истината, те ще смятат, че това трябва да са принципите за практикуване, които трябва да спазват, и че щом някой ги практикува и спазва по този начин, той практикува Божиите слова, стреми се към истината и, разбира се, следва Неговата воля. А щом като хората „следват Божията воля“, не си ли струва страданието им? Не плащат ли тази цена както трябва? Не е ли доволен Бог от това и не запомня ли именно него? Хората смятат, че определено е така. Това е отдалечеността и разликата между това, което хората вярват, че е „истината“, и Божиите слова. Те категоризират по един и същи начин като истината всичко, което в техните представи и идеи съответства на човешките морални качества, и което приемат за добро, благородно и правилно, а след това действат и се опитват да практикуват в тази посока, като си поставят строги изисквания. Те вярват, че така се стремят към истината, че не са нищо друго освен хора, които се стремят към истината, и, разбира се, че категорично са хора, които могат да бъдат спасени. Всъщност Божиите слова и истината нямат нищо общо с това, което е добро, правилно и положително в представите на хората. Дори обаче когато хората четат и държат в ръцете си Божиите слова, те приемат за истината всичко, което в техните представи е добро, правилно, красиво, любезно, положително, и което защитават, смятат го за положително нещо и неуморно се стремят към него, като не само от себе си изискват да се стремят към него и да го постигнат, но изискват същото и от останалите. Хората неуморно вземат нещата, които смятат за добри, за истината, а след това се стремят към нея съгласно нормите и посоката, които тези неща налагат, и вярват, че така вече се стремят към истината и изживяват истината реалност. Това е един от аспектите на погрешните разбирания на хората за стремежа към истината. Това погрешно разбиране се състои в това, че хората приемат за свои норми нещата, които в представите си смятат за добри, правилни и положителни, и с тях подменят Божиите изисквания към човека, както и изискванията и нормите на Неговите слова. Хората бъркат с истината нещата, които в представите си приемат за правилни и добри, и не само това, а и ги спазват и се стремят към тях. Това не е ли проблем? (Проблем е.) Това е проблем на човешките мисли и възгледи. Какво кара хората да постъпват така? Каква е основната причина, която води хората към тези идеи и погрешни разбирания? Основната причина е, че хората смятат, че Бог харесва тези неща, и затова Му ги налагат. Например традиционната култура повелява на хората да бъдат трудолюбиви и пестеливи; трудолюбието и пестеливостта са човешки добродетели. „Трябва да понесеш големи страдания, за да стигнеш върха“ е друго подобно достойнство, както и „Прави каквото ти заповядва господарят, иначе колкото и усилия да полагаш, нищо няма да постигнеш“ и други подобни идеи. Хората от всички раси и групи вярват, че всичко, което те смятат за добро, правилно, положително, активно и възвишено, е истината, и се отнасят към него като към истината, а изместват всички истини, изразени от Бог. Те вземат нещата, в които вярват твърдо и които принадлежат на Сатана, за истината и нормите на Божиите изисквания. Те насочват стремежа си към идеалите, посоките и целите, които си представят и вярват, че са правилни. Това е огромна грешка. Тези неща, които произлизат от човешките представи и идеи, изобщо не съответстват на Божиите слова и напълно противоречат на истината.

За да не бъде толкова абстрактна тази идея и за да можете да я разберете, ще дам няколко примера за това как хората вземат за истината това, което според техните представи е добро и правилно. Например, след като повярват в Бог, някои жени спират да носят грим и бижута. Те оставят грима и бижутата си, защото смятат, че вярващите в Бог трябва да се държат прилично и че не могат да се гримират или да се обличат добре. Някои хора притежават автомобили, но не ги ползват, а вместо това карат велосипеди. Те смятат, че да шофираш означава да се отдаваш на удобство. Някои хора отказват да ядат месо, дори и да имат финансовата възможност за това, защото смятат, че ако винаги ядат месо, но дойде момент, в който обстоятелствата повече не им позволяват да го правят, ще станат негативни и слаби и ще предадат Бог. Затова превантивно се приучават да страдат без него. Други смятат, че като вярващи в Бог трябва да изглеждат добре възпитани и затова обобщават своите недостатъци и лоши навици и работят усилено, за да променят тона, с който говорят, да сдържат избухливостта си и да правят всичко възможно да се държат изискано, а не просташки. Смятат, че щом човек е повярвал в Бог, трябва да се ограничава и въздържа, трябва да изглежда добър човек в очите на останалите и да се държи добре. Смятат, че така плащат определена цена, удовлетворяват Бог и практикуват истината. Някои хора от време на време се обличат изискано и ходят на пазар, а после се чувстват виновни за това. Те смятат, че щом сега вярват в Бог, не могат да се гримират, нито да се обличат изискано и да носят хубави дрехи. Вярват, че ако се гримират, обличат изискано и носят хубави дрехи, Бог ще го намрази и няма да го хареса. Вярват, че Бог харесва примитивните хора, че не харесва промишлеността, съвременната наука или каквито и да било тенденции. Мислят, че се стремят към истината само ако се откажат от стремежа си към тези неща. Не е ли изопачено това разбиране? (Изопачено е.) Чели ли са тези хора внимателно Божиите слова? Приели ли са словата Му за истината? (Не са.) А щом не са приели Божиите слова за истината, към нея ли се стремят? (Не.) Ето защо тези подходи и проявления са просто това, че хората вземат за истината нещата, които в представите си смятат за правилни и добри, и ги използват, за да подменят истината. Те оптимистично практикуват тези неща, а после си въобразяват, че се стремят към истината и че са хора, които притежават истината реалност. Например има хора, които, откакто повярваха в Бог, не са гледали нито едно телевизионно предаване, нито новините, нито дори са излизали да пазаруват. Прекараха много нощи в купи сено и много дни — край колиби, защото разпространяваха евангелието и изпълняваха дълга си. Много пъти страдаха от стомашни болки заради студената храна, свалиха много килограми и изстрадаха много от липсата на сън и оскъдната храна. Много добре знаят всички тези неща, изброяват ги едно по едно. Защо си водят толкова точна сметка за тях? Причината е, че те вярват, че тези видове поведение и подходи са практикуване на истината, че удовлетворяват Бог, и че ако постигнат всички тези видове добро поведение, Бог ще ги одобри. И така, хората не се оплакват и без колебание практикуват тези неща. В съзнанията си никога не им омръзва да говорят за тях, да ги повтарят, и да си ги припомнят, а в сърцата си се чувстват много удовлетворени. И все пак, когато се изправят пред Божиите изпитания, когато обстановката, която Той подреди, не е такава, каквато искат, когато това, което Той изисква от тях, и Неговите действия не отговарят на техните представи, тогава нещата, които тези хора смятат за правилни, както и цената, която плащат, и техните практики, няма да са от никаква полза. Тези неща по никакъв начин няма да им помогнат да се подчинят на Бог или да Го опознаят в обстоятелствата, пред които са изправени. Напротив, те ще се превърнат в прегради и препятствия за навлизането им в реалността на Божиите слова и за покорството им пред Бог. Причината за това е, че така и не са разбрали, че нещата, които смятат за правилни, изобщо не са истината и че това, което практикуват, не е стремеж към истината. Тогава какво печелят хората от тези неща? Просто вид добро поведение. От тях хората няма да придобият истината и живота. И все пак те погрешно вярват, че тези добри постъпки са истината реалност, и се чувстват още по-категорични в заключението си, че това, което в представите си смятат за правилно, е истината и положителните неща, и следователно това заключение пуска корени в сърцата им. Колкото повече хората почитат и вярват сляпо в това, което в представите си смятат за правилно, толкова повече отхвърлят истината и се отдалечават от Божиите изисквания и слова. И в същото време колкото по-висока цена плащат хората, толкова повече смятат, че трупат капитал, и толкова повече вярват, че са достойни за спасение и да получат Божието обещание. Това не е ли порочен кръг? (Така е.) Къде се корени проблемът? Кой е основният виновник? (Хората погрешно приемат представите си за положителни неща и подменят Божиите слова с тях.) Хората подменят Божиите слова със свои собствени представи, загърбват Божиите слова и по същество ги пренебрегват. Тоест те изобщо не приемат Божиите слова за истината. Спокойно можем да кажем, че след като повярват в Бог, хората може да четат Божиите слова, но това, към което се стремят, това, което избират и практикуват, все още се основава на човешките представи и идеи и те не са поели по пътя на вярата в Бог според Неговите слова и изисквания. Откъде точно произтича проблемът, че хората вярват в Бог въз основа на собствените си представи и идеи? Откъде произлизат човешките представи и идеи? Откъде идват те? Може да се каже, че те произлизат предимно от традиционната култура и от човешкото наследство, както и от внушенията и влиянието на религиозния свят. Представите и идеите на хората са пряко свързани с тези неща.

Хората какви други неща вярват, че са добри, правилни и положителни в мислите и възгледите си? Давайте, можете да посочите няколко примера. Хората често казват: „Добрите хора живеят спокойно“ и „Простодушните винаги ще възтържествуват“ — това са само някои от тях, нали? (Така е.) А има и такива: „На доброто се отвръща с добро, а на злото — със зло. Тези неща ще бъдат изплатени, просто все още не му е дошло времето“, „Ако упорито се вкопчваш в злото, ще се самоунищожиш“, „Когото бог иска да погуби, първо му взема ума“, „Трябва да понесеш големи страдания, за да стигнеш върха“, „Всички занимания са незначителни в сравнение с четенето“ и т.н. Всички тези дяволски думи са отвратителни. Когато чуя такива думи Ме обзема ярост, но хората така лесно ги изричат. Защо могат да ги изричат така лесно? Защо Аз не мога да ги изрека? Не ми харесват тези думи, тези поговорки. Фактът, че винаги са ви под ръка, че се леят от устите ви и че ги рецитирате така гладко, доказва, че много ги харесвате и почитате. Почитате тези празни, илюзорни, нереални неща и в същото време ги приемате за свои девизи, за принципи, критерии и основания за действията си. А на всичко отгоре дори си мислите, че Бог също вярва в тях и че Неговите слова са просто различен подход към същите тези идеи и че те са общият смисъл на Божиите слова — призив към хората да бъдат добри. Правилно ли е това мнение? В тях ли е смисълът на Божиите слова и истините, които Той изразява? Съвсем не. Смисълът на Божиите слова няма нищо общо с тях. Следователно отношението на хората към истината трябва да се промени и начинът, по който разпознават истината, трябва да се коригира — което означава, че еталонът, по който те установяват истината, трябва да се коригира и промени. В противен случай ще им бъде трудно да приемат истината и няма да имат възможност да поемат по пътя на стремеж към нея. Какво е истината? Най-общо казано, всички Божии слова са истината. Какво е истината по-конкретно? Казвал съм ви и преди. Какво казах? („Истината е критерий за поведението, действията и почитта на хората към Бог“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се подчиняват само на тях, а не на истината или на Бог (Трета част)).) Точно така. Истината е критерий за поведението, действията и почитта на хората към Бог. И така, истината има ли нещо общо с нещата, които хората вярват, че са правилни и добри в представите си? (Няма.) Откъде идват тези човешки неща? (От философията за светските отношения на Сатана и от някои мисли, които традиционната култура насажда у човека.) Точно така. Ако трябва да сме точни, тези неща произлизат от Сатана. А кои са видните, известни личности, които са втълпили тези неща на хората? Не са ли те Сатана? (Така е.) Всички тези ваши патриарси са Сатана — те са Сатана от плът и кръв. Само погледнете поговорките, които китайците следват: „Голяма радост е, когато приятел се завърне отдалеч“, „Така и така си дошъл, защо да не останеш“, „Не заминавай надалеч, докато родителите ти са още живи“, „Синовното уважение е добродетел, която трябва да се цени повече от всичко останало“, „Най-лошият от трите синовни порока е да нямаш наследник“, „Почитай мъртвите“, „На смъртния си одър човек е искрен и добър“. Анализирайте внимателно тези думи. Дали някои от тях са истината? (Не.) Всички те са заблуди и дяволски думи. Кажете Ми, колко трябва да са глупави хората, че да объркат тези заблуди и дяволски думи с истината, след като са приели Божието дело. Тези хора имат ли способността да разберат истината? (Не.) Такива хора са нелепи и са напълно неспособни да разберат истината. А вие — след като прочетохте толкова много Божии слова, не притежавате ли поне малко познание за истината? (Притежаваме.) Откъде идва истината? (Тя идва от Бог.) Истината идва от Бог. Не вярвайте на нищо, което не е изречено от Бог. Тези сатанински философии за светските отношения и идеите на традиционната култура не са истината и човек не бива да възприема хората и нещата и да се държи и да действа в съответствие с тях, нито трябва да ги използва за свои критерии, защото те не идват от Бог. Щом нещо произлиза от човека, било то от традиционната култура или от някоя известна личност, независимо дали е продукт на знанието или на обществото, и без значение от коя династия или човешка раса произхожда, то не е истината. И все пак хората приемат точно тези неща за истината, стремят се към тях и ги практикуват вместо истината. И през цялото време си мислят, че практикуват истината и че са напът да изпълнят Божията воля, докато всъщност е точно обратното: когато се стремиш и практикуваш въз основа на тези неща, ти все повече се отдалечаваш както от Божиите изисквания, така и от истината.

Изначално е нелепо хората погрешно да приемат за истината нещата, които смятат за добри и положителни, и да се стремят към тях, сякаш са истината. Как става така, че хора, които са приели Божието дело и са прочели много от Неговите слова, все още упорстват да вземат за истината нещата, които самите те смятат за добри, и да се стремят към тях, сякаш са истината? Какъв е проблемът тук? Това достатъчно ясно показва, че хората не разбират какво е истината и че изобщо не я познават. Това е един от факторите по въпроса, който зададох преди малко: „След като тези неща не са истината, как могат хората да продължават да ги практикуват и да си мислят, че практикуват истината?“. Ще говоря за друг фактор, който се отнася до покварения нрав на човека. Хората вярват, че нещата, които в представите си приемат за добри, правилни и положителни, са истината, и на тази основа си кроят планове и вярват, че когато удовлетворят Бог и Бог е щастлив, Той ще ги дари с благословиите, обещани на хората. Тези планове не са ли опит да сключат сделка с Бог? (Така е.) От една страна, хората отстояват тези неща и се стремят към тях, докато таят погрешно разбиране, а в същото време със собствените си желания и амбиции се опитват да сключат сделка с Бог. Това не е ли още един фактор? (Така е.) Преди разговаряхме често за този фактор, затова сега няма да го обсъждаме подробно. И така, питам ви следното. Когато хора, които вярват в Бог, се отричат, страдат, дават всичко от себе си и плащат цена за Бог, те нямат ли намерение и цел да го правят? (Имат.) Каза ли някой: „Нищо не желая и за нищо не моля. Ще се отрека, ще отдам всичко и ще платя цена, независимо от обстоятелствата. Това е всичко. Нямам лични желания и амбиции. Както и да се отнася Бог с мен, все е добре. Той може да ме възнагради, а може и да не ме възнагради, аз така или иначе постъпих според Божиите изисквания, отдадох се, отказах се от всичко, платих цена и страдах“? Има ли такива хора? (Няма.) Такъв човек не се е раждал досега. Някой може да каже: „Такъв човек трябва да живее във вакуум“. И във вакуум да живееше човек, пак нямаше да е такъв: пак щеше да има покварен нрав, амбиции и желания и пак щеше да се опитва да сключи сделка с Бог. И така, вторият фактор на този въпрос е, че щом хората се отнасят към нещата, които в представите си приемат за правилни, като към истината, значи кроят планове. И какви са тези планове? Да практикуват тези неща, за да ги разменят за благословиите, които Бог е обещал на човека, и за една красива крайна цел. Те вярват, че щом хората смятат, че нещо е положително, то трябва да е правилно, затова вършат и се стремят към всичко, което смятат за правилно, и си мислят, че като практикуват така, определено ще бъдат благословени от Бог. Такива планове крои човекът. Вторият фактор се отнася единствено до това, че хората се опитват да удовлетворят собствените си амбиции и желания и се опитват да сключат сделка с Бог. Ако не вярваш, опитай се да забраниш на хората да сключват сделки и да ги лишиш от желанията и амбициите им — накарай ги да се откажат от тях. Веднага ще загубят енергията си да страдат и да плащат цена. Защо ще изгубят енергията си да го правят? Защото ще почувстват, че са изгубили перспективите и съдбата си, че вече няма надежда да бъдат благословени и че няма какво да спечелят. Това, което практикуват, и това, към което се стремят, не е истината, а неща, които си представят като положителни, но когато желанията и амбициите им са разбити, те вече дори не искат да платят цената за тези неща. Кажете Ми, какво имат хората? Имат ли истинска вяра? (Нямат.) Да отидем малко по-нататък. Предани ли са хората? Някои може да кажат: „Каквото и да каже Бог сега, ние Го следваме. Каквото и да каже, ние не се настройваме негативно и не се обезсърчаваме, не отстъпваме, камо ли да се предаваме. Дори и да не ни иска Бог и да ни каже, че сме онези, които полагат труд и се трудят, че не се стремим към истината, и че няма надежда да бъдем спасени, ние пак ще Го следваме непоколебимо и ще изпълняваме дълга си с постоянство. Това не е ли преданост? Това не е ли вяра? Да си предан и да имаш вяра не означава ли да се стремиш към истината? Не означава ли това, че донякъде се стремим към истината?“. Кажете Ми, това стремеж към истината ли е? (Не.) Какво означава, като казваме, че това не е стремеж към истината? Означава, че всички „спасителни пояси“ на човека са спукани, че той няма дори сламка, за която да се хване. Какво трябва да се направи тогава? Може ли да се направи нещо? Как се чувстват хората, когато чуят това, независимо дали могат да направят нещо по въпроса или не? Те се чувстват изключително разочаровани: „Това наистина ли означава, че нямам надежда да бъда благословен? Какво става да му се не види?“. При тези обстоятелства хората напълно губят ориентация. След като словата Ми ви лишиха от всичките ви „спасителни пояси“, ще видя накъде ще поемете сега. Някои хора казват: „Не е правилно да полагаме труд, да се опитваме да сключваме сделки, да имаме изопачени разбирания или да страдаме и да плащаме цена — така че, да му се не види, как е правилно да постъпим? Каквото и да каже Бог, ние няма да Го оставим. Ще продължим да изпълняваме дълга си. Това не е ли равносилно на практикуване на истината?“. Този въпрос трябва да се разбере ясно. Тъй като хората не разбират истината и все таят изопачено разбиране за това какво означава да практикуваш истината, те вярват, че отричането, отдаването, страданието и плащането на цена е практикуване на истината и покорство към Бог. Това е огромна грешка. Да практикуваш истината означава да практикуваш Божиите слова, но хората трябва да ги практикуват на основата на принципи и в никакъв случай не бива да го правят въз основа на човешки представи и фантазии. Това, което Бог иска, е искрено сърце, боголюбиво сърце и сърце, което Го удовлетворява. Само така практикуването на Божиите слова е практикуване на истината. Ако човек все иска да сключи сделка с Бог, когато отдава всичко за Него, и да удовлетвори собствените си амбиции и желания, той не практикува истината, а си играе с нея и я потъпква, а той самият е лицемер. И така, равносилно ли е на стремеж към истината и на практикуването ѝ, ако някой е способен да приеме Божиите слова на правосъдие, не оставя Бог и изпълнява дълга си с постоянство, макар и да са разбити намеренията и желанията му да получи благословии и макар и да няма нито какво да очаква с нетърпение, нито мотивация? Според мен, ако го оценяваме въз основа на определението за това, какво означава да се стремиш към истината, то това още не е стремеж към истината и изобщо не отговаря на еталона за стремеж към истината. След като вече имаме точно определение на стремежа към истината, трябва стриктно да се придържаме към него, когато оценяваме действията, поведението и проявите на хората. Каква оценка може да се направи въз основа на способността на човек да остане с Бог и да изпълнява дълга си с постоянство, макар да няма надежда за благословии? Като сътворени същества хората се раждат с две похвални неща в човешката си природа и ако можеш да ги използваш, това ще гарантира, че поне следваш Бог в най-минимална степен. Знаете ли какво представляват тези две неща? (Съвест и разум.) Правилно. Има две неща, които са най-ценни в човешката природа. Коя е основната предпоставка, която позволява на хората да останат непоколебими в позицията си, макар и да не разбират истината, макар и да имат много лоши заложби и да са лишени от всякакво познание за Божиите изисквания и за истината и макар и да изобщо не са навлезли в тях? Те трябва да притежават съвестта и разума на нормалната човешка природа. Следователно отговорът е ясен. След като хората не се стремят към истината и нямат желание или амбиция да бъдат благословени, след като са лишени от желанието си да бъдат благословени, ако все още могат да следват Бог и да изпълняват дълга си, на какво основание го правят? Какво ги мотивира? Няма основание или мотивация за действията им — стига да притежават съвестта и разума на нормалната човешка природа, хората могат да го направят. Ето как стоят нещата сега: ти не разбираш истината, това е факт, а да разбираш доктрините е безполезно — това не означава, че си навлязъл в истината реалност. Знаеш, че е погрешно да се опитваш да сключиш сделка с Бог, за да се стремиш към перспективите и съдбата си, но това, което би било наистина забележително, ще е, ако дори и след като стремежът към перспективите и съдбата ти, както и желанието ти да бъдеш благословен, са заклеймени и са ти отнети, ти продължиш да си си щастлив, че следваш Бог и да изпълняваш дълга си. От какво зависи способността ти да следваш Бог, без да си придобил истината? Зависи от съвестта и разума ти. Съвестта и разумът на хората могат да поддържат нормалното им съществуване, живот и отношение към хората и нещата. И така, каква е разликата между това да изпълняваш дълга си, както ти диктуват съвестта и разумът, и това да практикуваш истината? Проявлението при хората, които се стремят към истината, е, че възприемат хората и нещата и се държат и действат в пълно съответствие с Божиите слова, като използват истината за свой критерий, докато онези, които действат само както им диктуват съвестта и разумът, може и да не се стремят към истината, но въпреки това могат да полагат труд, да изпълняват дълга си и да останат в Божия дом, и към тях може да няма никакви забележки. От какво зависи това? Те възприемат хората и нещата и се държат и действат според критериите на съвестта и разума си, а не според Божиите слова и не използват истината за свой критерий. И така, имайки предвид това, ако просто изпълняваш дълга си, както ти диктуват съвестта и разумът, няма ли пропаст между това и стремежа към истината? (Има.) Изпълняването на дълга, както е продиктувано от съвестта и разума, означава да се задоволиш само с полагането на труд. Това означава да приемеш за свои еталони неща като това да се трудиш добре, да не предизвикваш прекъсвания и смущения, да се подчиняваш и да си покорен, да се държиш добре, да се разбираш с другите хора и да няма никакви забележки към теб. Това достига ли нивото на стремежа към истината? Не го достига. Независимо колко много постъпки на човека са добри, може ли той да постигне истинско покорство пред Бог, ако изобщо не познава покварения си нрав, нито непокорството си, представите си, погрешните си схващания за Бог и различните си негативни състояния, ако не е в състояние да се справи с тях, ако му е невъзможно да разбере принципите на практикуване на истината, ако не се е справил с нито една от проявите на покварения си нрав, ако все още е надменен и самоправеден, своеволен и безразсъден, нечестен и измамен, а понякога дори става негативен и слаб, съмнява се в Бог и т.н. — ако тези неща все още съществуват в него? Способни ли са хората с този покварен нрав да изживеят истински Божието дело? Ако човек просто има добро поведение, това проявление на стремеж към истината ли е? (Не е.) Кои са най-добрите неща у човека? Само съвестта и разумът на човека — това са единствените две положителни неща и именно те са похвални у човека. Нито съвестта, нито разумът обаче са свързани с истината. Те не са нищо повече от най-основните предпоставки за стремежа на човека към истината, което означава, че ако притежаваш съвестта и разума на човешката природа и ако си способен да разбереш истината, когато нещо те сполети, ще си способен и да направиш правилния избор. Съвестта и разумът, които човек притежава, са следните: Бог е Господ на творението, а ти си сътворено същество; Бог те е избрал, така че е редно да се посветиш и да отдадеш всичко на Бог и да се вслушваш в словата Му. Това „редно“ се определя от съвестта и разума ти. Дали обаче си се вслушал в Божиите слова? Какви принципи и методи стоят зад твоите действия? Имаш покварен нрав — опълчи ли му се? Справи ли се с него? Подобни неща нямат нищо общо с това, което е „редно“. Не е ли следствие от съвестта и разума ти, ако се ограничиш до основата на това, какво е редно да се прави и как е редно да се постъпва, и живееш само според това, което е „редно“? (Така е.) Съвестта ти казва: „Бог ме е спасил, затова трябва да отдам всичко на Него. Бог спаси живота ми и ми даде втори, така че е редно да Му се отплатя за любовта. Бог е Господ на творението, а аз съм сътворено същество, затова трябва да се подчинявам на Неговите подредби“. Това не е ли следствие от съвестта и разума ти? (Така е.) Различните начини на действие и практикуване, нагласи и възгледи, които възникват у хората под въздействието на съвестта и разума им, не излизат от рамките на естествените способности на съвестта и разума, и не достигат нивото на практикуване на истината. Не е ли така? (Така е.) Някои хора могат да кажат например: „Божият дом ме издигна, като ми позволи да изпълнявам дълг, Божият дом ме храни, облича ме и ми осигурява подслон. Божият дом се грижи за живота ми във всяко отношение. Наслаждавал съм се на толкова много Божия благодат, затова трябва да се отплатя за любовта Му. Не бива да мамя Бог, като се отнасям нехайно към дълга си, камо ли да причинявам прекъсвания и смущения. Готов съм да се подчиня на всички подредби на Божият дом за мен. Каквото и да иска от мен Божият дом, няма да се оплаквам“. Подобно изявление е добро. Не е ли съвсем лесно за човек със съвест и разум да го направи? (Лесно е.) Такова изявление може ли да се издигне до нивото на практикуване на истината? (Не може.) Не достига нивото на практикуване на истината. Следователно тези хора не надхвърлят доброто човешко поведение, колкото и благородна да е съвестта им, колкото и нормален да е разумът им, колкото и да са способни да правят всичко под ръководството на съвестта и разума си, колкото и правилни и достойни да са действията им и колкото и да се възхищават останалите на тези действия. Те могат да бъдат определени единствено като добро човешко поведение и по същество не са достатъчни, за да бъдат практикуване на истината. Когато основеш взаимодействията си с останалите на разума си, ще бъдеш малко по-умерен в изказа си, няма да нападаш останалите или да се ядосваш, няма да потискаш, контролираш, тормозиш останалите или да търсиш средства за упражняване на натиск върху тях и т.н. — това са все неща, които могат да се постигнат от разума на нормалната човешка природа. Дали обаче те имат нещо общо с практикуването на истината? Не, нямат. Те са неща, които могат да се постигнат с човешкия разум, и между тях и истината има известна разлика.

Защо казвам, че действията, основани на съвестта и разума, не са свързани с практикуването на истината? Ще дам един пример. Да речем, че някой е добър към теб, ти си в добри отношения с него и той приема Божието дело от последните дни, след което ти проповядва евангелието, което е все едно Бог да го използва, за да ти проповядва евангелието. След като приемеш новото дело на Бог, ти се чувстваш още по-благодарен към този човек и все искаш да му се отплатиш. Затова, каквото и да правиш, в известна степен си благосклонен към него и каквото и да му казваш, винаги си особено учтив. Отнасяш се към него с особено уважение, почит и великодушие и каквото и лошо нещо да извърши или какъвто и да е характерът му, ти си толкова търпелив и услужлив към него, че когато се обърне към теб за помощ, когато е изправен пред някакво предизвикателство, ти му помагаш безусловно. Защо ще го правиш? Кое влияе на действията ти? (Съвестта ми.) Правиш го под влияние на съвестта си. Това влияние на съвестта ти не може да се нарече нито положително, нито отрицателно. Може единствено да се каже, че имаш съвест и малко човешка природа и че когато някой е добър към теб, ти си му благодарен и му се отплащаш. От тази гледна точка ти си приемлив човек. Но ако трябва да преценим с помощта на истината, може и да стигнем до различно заключение. Да предположим, че един ден този човек извърши зло и ще бъде премахнат от църквата, а ти все още използваш съвестта си, за да го оцениш, и казваш: „Именно той ми проповядваше евангелието. Докато съм жив няма да забравя добротата му. Ако не беше той, сега нямаше да съм там, където съм. Въпреки че днес е извършил зло, не мога да го разоблича. Макар да видях, че греши, не мога да го кажа, защото той ми помогна толкова много. Може да не съм способен да му се отплатя, но не мога и да го нападам. Ако някой друг иска да се оплаче от него, нека го направи, но няма да съм аз. Не мога да сипвам сол в раните му — що за човек ще съм, ако го направя? Няма ли да съм безсъвестен? А безсъвестният човек не е ли просто звяр?“. Какво мислите? Какво влияние оказва съвестта при подобни обстоятелства? Влиянието ѝ не нарушава ли истината? (Така е.) Оттук виждаме, че понякога влиянието на съвестта на човека е ограничено и е под въздействието на чувствата му, в резултат на което решенията му нарушават истините принципи. В този смисъл ясно можем да видим факта, че влиянието на съвестта стои по-ниско от нивото на истината и понякога хората нарушават истината, когато действат по съвест. Ако вярвате в Бог, но не живеете според истината, а вместо това действате както ви диктува съвестта, можете ли да извършите зло и да се противопоставите на Бог? Действително ще сте способни на някои злодеяния — категорично не може да се твърди, че никога не е грешно да се действа по съвест. Това показва, че ако искате да удовлетворите Бог и да се съобразите с Неговите намерения, е крайно недостатъчно просто да действате както ви диктува съвестта. Човек трябва да действа въз основа на истината, за да изпълни Божиите изисквания. Когато приравняваш съвестта си с истината и смяташ, че съвестта ти превъзхожда всичко останало, тогава къде поставяш истината? Подменил си я със съвестта си. Така не се ли противопоставяш на истината? Не се ли опълчваш срещу нея? Ако живееш както ти диктува съвестта, може да нарушиш истината, а това означава да се противопоставиш на Бог. Много хора, след като повярват в Бог, приемат съвестта си като норма за изказа и действията си и се държат така, както тя им диктува. Действията, продиктувани от съвестта, практикуване на истината ли са, или не са? Може ли съвестта да замести истината? Каква точно е разликата между действието, продиктувано от съвестта, и действието, основано на истината? Някои хора все настояват да постъпват както им диктува съвестта и смятат, че са хора, които се стремят към истината. Правилно ли е това мнение? (Не е.) Могат ли чувствата на съвестта на човека да заместят истината? (Не могат.) Къде бъркат тези хора? (Нарушават истината, с което се противопоставят на Бог.) Точно така. Те отъждествяват чувствата на съвестта си с истината, поради което са податливи на нарушаване на истината. Този тип хора винаги възприемат хората и нещата и се държат и действат според нормата на съвестта си, като използват съвестта си за свой критерий. Съвестта им ги оплита и контролира, а в същото време контролира и разума им. Ако човек е контролиран от съвестта си, все още ли може да търси истината и да практикува според нея? Не може. Може ли тогава съвестта да замени истината? Не може. Някои хора може да попитат: „Щом не можем да използваме съвестта си, за да измерваме отношението си към другите, и не можем да считаме съвестта си за истината, правилно ли е да използваме нормите на съвестта си, за да измерим начина, по който се отнасяме към Бог?“. Този въпрос заслужава внимание. Във всеки случай съвестта на човека не може да замести истината. Според човешката норма, ако не притежаваш истината и се отнасяш към Бог така, както ти диктува съвестта, би се считало за добро, но няма да можеш да постигнеш любов или покорство към Бог, като се осланяш на тази норма — в най-добрия случай ще си способен да избегнеш нарушаването на истината или противопоставянето на Бог. Някои хора може да кажат: „Не е нужно да се отнасяш съвестно към другите хора, нито да се отнасяш съвестно към Бог“. Това правилно ли е, или не е? От гледна точка на доктрините и теорията това изглежда погрешно, нали? В такъв случай ако използвате истината, за да го прецените, изглежда ли ви правилно? Бог казва ли на хората да се отнасят към Него така, както им диктува съвестта? Какво изисква Бог от човека? Как изисква да се отнасят хората към Него? Може да имаш съвест, но дали си искрен? Ако имаш съвест, но не си искрен, просто не е достатъчно. Това, което Бог изисква, е хората да се отнасят към Него искрено. В Библията пише: „И да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“ (Марк 12:30). Какво изисква Бог? (Хората да обичат Бог с цялото си сърце, с целия си ум и с цялата си душа.) Какво иска Бог от хората? (Искреността им.) Точно така. Каза ли Бог: „Трябва да Ме обичате със съвестта си, с разума си и с инстинктите си“? Бог казва ли това? (Не.) Защо Бог не казва това? (Защото съвестта не е истината.) Какво е съвестта? (Най-ниският критерий за човешка природа.) Точно така, съвестта и разумът са най-ниските и основни критерии за човешка природа. Как можете да разберете дали един човек е добър и дали притежава човешка природа? Как можете да прецените това? С помощта на какво ще го оцените? Най-ниският и основен критерий е дали този човек има съвест и разум. Това е критерият, по който можете да прецените дали даден човек притежава човешка природа. Тогава какъв е критерият да прецените дали човек се стреми към истината? Вярно ли е, че можете да прецените дали един човек се стреми към истината или не по това дали има съвест и разум? Правилни ли са тези думи? (Не.) Тогава какво иска Бог от човека? (Искреност.) Бог иска искреността на хората. В какво се състои тази искреност? Какво трябва да направите, за да покажете искреност? Искреност ли е, ако човек само казва, когато се моли, че отдава искреността си на Бог, но след това не дава всичко от себе си искрено на Бог или не изпълнява предано дълга си? Това не е искреност — това е измама. И така, кое поведение е проява на искреност? Каква е конкретната практика? Знаете ли? Не е ли отношението на покорство към Бог? (Така е.) Човек е искрен само ако има отношение на покорство. Това не превъзхожда ли значително съвестта? Съвестта и разумът на човека дори не се доближават до искреността, между тях има разстояние. Съвестта и разумът на хората не са нищо повече от най-основните условия за поддържане на тяхното съществуване, на нормалния им живот и на отношенията им с другите хора. Хората няма да са способни да съществуват, да водят нормален живот или да поддържат отношения с други хора дори на най-елементарно ниво, ако изгубят съвестта и разума си. Погледнете само онези хора, които нямат съвест или разум, онези зли хора — дали някой от групата ще иска да общува с тях? (Не.) Никой не би искал доброволно да общува с тях. Какво чувстват хората, докато общуват с тях? Отвращение и ненавист — те дори могат да се чувстват уплашени, възпирани и обвързани от тях. Такива хора не притежават дори съвестта и разума на нормалната човешка природа и никой не иска доброволно да общува с тях. Кажете Ми, Бог ще спаси ли тези хора? (Не.) Ако човек отговаря на всеки, който го обиди, с думите: „Ако ми се удаде възможност, ще те убия — ще те унищожа!“, независимо дали действително е способен да го направи, фактът, че може да го изрече, не го ли прави зъл човек? (Така е.) И така, що за човек е този, чиито думи предизвикват страх у другите? Дали има съвест и разум? (Не.) А онези, които нямат съвест и разум, притежават ли човешка природа? (Не.) Кой би се осмелил да общува с такъв зъл човек, който няма човешка природа? Тези зли хора имат ли нормални отношения с други хора? (Нямат.) Какво е състоянието на отношенията им с останалите? Всички се страхуват от тях, всички се чувстват ограничавани и възпирани от тях — такива хора искат да тормозят всеки, когото срещнат, и да наказват всички. Такива хора имат ли нормална човешка природа? Никой не се осмелява да общува с такъв тип човек, който не притежава съвест и разум. Такъв човек дори не може да води нормален човешки живот, така че по нищо не се различава от дяволите и зверовете. В групите той винаги се нахвърля върху останалите, наказва един, после друг. Накрая хората се отдръпват от него и всички го отбягват. Такива хора трябва да са много страшни! Дори не са способни на нормални човешки взаимоотношения и не могат да станат част от групата — какво представляват те? Такива хора дори не притежават човешка природа. Могат ли да се стремят към истината? (Не могат.) Що за хора са тези, които не притежават човешка природа? Зверове, дяволи. Бог дарява истините, които изразява, на хората, а не на зверовете и дяволите. Само хората, които имат съвест и разум, могат да се нарекат човешки същества. Пак Ми кажете. Дали притежаването на съвест и разум е всичко, което е необходимо, за да може човек да изживее напълно нормалната човешка природа? Може да се каже, че не е достатъчно, защото хората имат покварен нрав. Те трябва да се стремят към истината, за да могат да се отърват от покварения си нрав и да изживеят нормална човешка природа. Някои хора ще кажат: „Аз имам съвест и разум. Ако внимавам да не върша зло, ще притежавам истината реалност“. Това вярно ли е? Нито това, че човек има съвест и разум, нито фактът, че живее според тях, не означава, че той вече се стреми към истината. И така, какво точно представляват съвестта и разумът? Съвестта и разумът на човека са само най-основните белези и качества на човешка природа, която хората трябва да притежават, за да се стремят към истината. Да живееш според тези две неща не означава, че се стремиш към истината, а още по-малко доказва, че притежаваш истината реалност. От току-що споменатия пример се вижда, че когато човек възприема хората и нещата и се държи и действа както му диктуват съвестта и разумът, той може да наруши истината и принципите. Той не достига нивото да прави тези неща в съответствие с Божиите слова, като използва истината за свой критерий. Следователно, колкото и съвест да притежаваш и колкото и нормален да е разумът ти, ако не можеш да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш в съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий, ти не се стремиш към нея. По същия начин, колкото и да страдаш и да се трудиш в рамките на инстинктите на съвестта и разума си, не може да се каже, че се стремиш към истината.

Току-що анализирахме три неща, всяко от които представлява предразсъдъци и погрешни разбирания на хората по отношение на стремежа към истината. Можете ли да Ми кажете кои са те? (Първото беше, че хората погрешно приемат за истина неща, които в представите им са добри, правилни и положителни, и ги използват като свои норми, а така подменят Божиите изисквания към човека, както и изискванията и нормите на Неговите слова, след което се стремят към тях и ги практикуват. Второто беше, че заради вкопчването си в погрешни разбирания, хората се опитват да сключват сделки с Бог, докато таят желания и амбиции. Хората вярват, че щом са удовлетворили Бог и Той е доволен, Бог ще ги дари със Своето обещание. Третото беше, че хората вярват, че като се държат и действат така, както им диктуват съвестта и разумът, те вече практикуват истината.) Като оставим тези три неща настрана, какво точно означава да се стремите към истината? Нека се върнем към нашето определение за стремежа към истината: „Да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш в пълно съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий“. Тези думи са достатъчни, за да накарат хората да разберат какво означава да се стремят към истината и как да го правят. Вече говорихме много за това какво означава да се стремите към истината. Как обаче да се стремите към нея? И преди, и сега сме разговаряли много по този въпрос: било то при възприемането на хората и нещата, било то в държанието и действията ти, трябва да постъпваш в пълно съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий. Това е стремежът към истината. Всичко останало, което не е свързано с тези думи, не е стремеж към истината. Разбира се, ако определението „да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш в пълно съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий“ не е насочено към покварения нрав на човека, то то е насочено към някои негови мисли, възгледи и представи. И ако е насочено към тях и трябва да постигне целта да даде на човека възможност да практикува според истините принципи и да се подчинява на Божиите слова и на истината, тогава естествено това ще е крайният му резултат. Определението „Да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш в пълно съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий“ е съвсем ясно и точно. Пътят, който в крайна сметка това определение дава на хората, им позволява да се отърсят от предразсъдъците в практиките си и да загърбят желанията и амбициите си. В същото време хората не бива да живеят, като се крият зад убеждението, че превъзхождат останалите, че притежават човешка природа, съвест и разум, и да го използват, за да изместят принципа на практикуването да приемат Божиите слова за своя основа, а истината — за свой критерий. Каквито и оправдания да имаш, каквито и силни страни и предимства да притежаваш, те не са достатъчни, за да изместят това, че трябва да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш в пълно съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий. Това е съвсем сигурно. И обратното, ако отправната точка е, че възприемаш хората и нещата и се държиш и действаш в пълно съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий, тогава практикуваш истината. В противен случай не я практикуваш. Накратко, хората, които живеят с човешките представи и фантазии, действат с намерението да сключват сделки или постоянно подменят стремежа към истината и нейното практикуване с убеждението, че притежават много добро нравствено поведение — всички тези подходи са глупави. Нито един от тях не е проявление на стремежа към истината и в крайна сметка резултатът от тези глупави подходи е, че хората не разбират истината, че са неспособни да разберат Божиите намерения и че не са способни да поемат по пътя на спасението. Разбирате ли? (Да.) Разбира се, сред хората, които не се стремят към истината — освен онези, които не могат да бъдат спасени — има и такива, които искат да бъдат полагащи труд, които ще оцелеят. В това няма нищо лошо и то може да се разглежда като добра алтернатива на това да не се стремят към истината. От вас зависи конкретно кой път ще изберете. Може би някои хора ще кажат: „След цялото това общение Ти все още не си ни казал как да възприемаме хората и нещата, как да се държим и да действаме“. Дали не съм? (Каза ни.) В съответствие с какво трябва да възприемате хората и нещата и да се държите и да действате? (В съответствие с Божиите слова.) И какво трябва да използвате за свой критерий? (Трябва да използваме истината за свой критерий.) Тогава какво представляват Божиите слова? Къде е истината? (Божиите слова са истината.) Има толкова много Божии слова, които казват на хората за всеки аспект на това как да възприемат хората и нещата, как да се държат и как да действат, затова сега няма да навлизаме в подробности за тях. Прочетете още веднъж какво означава да се стремите към истината. (Какво означава да се стремиш към истината? Да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш в пълно съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий.) Трябва да запечатате тези слова в сърцата си и да ги използвате като девиз на живота си. Обръщайте се към тях често, за да можете да размишлявате над тях и да ги обмисляте. Сравнявайте с тях поведението си, отношението си към живота, възгледите си за нещата, намеренията си и целите си. Тогава ще си способен ясно да почувстваш какво е истинското ти състояние и какъв е нравът същност, който разкриваш. Сравни поведението си, отношението си към живота, възгледите си за нещата, намеренията си и целите си с тези слова и ги приеми като принципи, път и посока на практикуването си. Когато се стремиш така, когато си способен напълно да навлезеш в тези слова и да ги изживееш, ще разбереш какво означава да се стремиш към истината. Естествено, когато навлезеш в реалността на тези слова, вече ще си поел по пътя на стремежа към истината. Когато поемеш по пътя на стремежа към истината, какво ще последва? Скръбта, причинена от смущението, контрола и възпирането на покварения ти нрав, ще отслабва все повече. Защо? Защото ще почувстваш, че имаш път, по който да се справиш с покварения си нрав, и че има надежда да бъдеш спасен. Едва тогава ще почувстваш, че животът на искрена вяра в Бог и ядене и пиене на Неговите слова, е пълноценен, мирен и радостен. След дълги години на вяра в Бог хората, които не обичат истината, продължават да чувстват, че животът е много празен и че няма на какво да се осланят. Дори често чувстват, че наистина е болезнено да живеят с покварен нрав, и не могат да се отърват от него, макар и да искат. Те остават завинаги възпирани, оковани и обвързани от покварения си нрав, а това им причинява големи страдания, но те изобщо нямат път, който да следват. Нямат край тези техни горчиви дни. Ако можеха да приемат истината и да постигнат спасение, тези горчиви дни щяха да отминат. Резултатите от всичко това обаче зависят от стремежа и навлизането ви в бъдеще.

29 януари 2022

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.