За да изпълни дълга си добре, човек трябва поне да има съвест и разум (Втора част)
Мнозина имат желание да изпълняват дълг, а някои са готови за това, но защо им е толкова трудно да практикуват истината? Защо не могат да практикуват дори истините, които разбират? Какво точно става тук? Смятате ли, че е трудно да се практикува истината? (Не.) Защо тогава не сте способни да я практикувате? (Не харесваме истината.) С какво е свързано нехаресването на истината? (С човешката природа.) Общото е човешката същност и природа. Хора, които нямат човешка природа, нямат съвест или разум, и затова не могат да обичат истината и усещат, че от нея няма почти никаква полза. Също така смятат, че ако я практикуват, ще загубят, че честността е за глупците и затова си мислят, че не е нужно да се стремиш към истината. Когато например някой е оскърбен от други, той започва да мисли: „Трябва да сторя нещо за отмъщение и да покажа, че съм жесток“. Щом им хрумне подобна мисъл, трябва ли да я следват? Лошите помисли се раждат в хората, защото те са подвластни на природата си, но дали всеки привежда в действие тези мисли и им обръща внимание? (Само в някои случаи.) Какви случаи се срещат? (Понякога ситуацията не го позволява, та хората няма как да осъществят злите си помисли. Възможно е също да имат съвест и разум, да са наясно със злите си помисли и затова да се контролират съзнателно.) Да, някои се вслушват в злите си помисли и ги осъществяват, за да получат удовлетворение при първа възможност — това са зли хора. Независимо каква зла идея има в главата си един зъл човек, той винаги мисли, че това е правилно и винаги търси възможност да я реализира. С други думи той преобразува злите си помисли в действия, превръща злото в ума си в реални постъпки, за да постигне целите си. Той е нерационален, невъздържан и не оползотворява съвестта си, за да се овладее, нито се самоанализира, за да прецени дали действията му са уместни и какви последици носят, или какво въздействие или вреди могат да нанесат на него самия или на другите. Не забелязват тези неща. Правят, каквото им е угодно, и на всичкото отгоре смятат, че „на когото му липсва безпощадност, не е истински мъж. Човек трябва да бъде зъл и жесток, защото ако не е жесток, всеки ще го тормози, а пък от зъл човек всеки се бои“. Колкото повече мислят за това, толкова повече се убеждават, че е правилно да се мисли така и след това действат в тон с това. Дали поведението на такъв човек е възпирано от рационалност и съвест? (Не.) Няма такива задръжки. Друг тип човек също има подобни мисли и тогава може да чупи неща, за да излее разочарованието си, но настъпи ли момент за действие, няма да превърне мислите си в дела. Защо не? (Защото съвестта и разумът му могат да го възпрат да извърши злодеяния.) Той има съвест и разум, а също и способност да различи правилно от грешно, и може да определи: „Не мога да постъпя така, това ще донесе както вреда на другите, така и загуби за мен. Може да има и възмездие!“. Той може да прецени дали мислите му са правилни или грешни, добри или зли. След изблик на гняв размишлява: „Трябва да бъда снизходителен, когато мога. Няма значение, просто в бъдеще няма да общувам с този човек. Ще си науча урока от това и ще се постарая в бъдеще да не се подлъгвам вече. Не е нужно да има отмъщение“. И след това ще се въздържа. На каква основа почива тази „въздържаност“? Почива на основата на това, че има съвест и рационалност, на способността да определи какво е правилно и какво грешно, отправна точка за поведението му, на изборите и наклонностите му. Какви са неговите наклонности? Не е склонен да отвърне на злото със зло, а по-скоро избягва да върши лоши неща и зли постъпки, така че в крайна сметка решава да се сдържи и да не действа в унисон с помислите си. Освен това се ядосва и в яда си иска да извърши разни жестоки постъпки или да каже някои жестоки думи. Но дойде ли моментът за действие, се овладява, възпира се и не действа. Злото се ограничава до зоната на мислите и не прераства в действие или факт. И двата типа хора имат зли помисли, така че по какво се различава природите на този и на типа, споменат по-горе, допускащ злите мисли да направляват действията му? (Този тип личност има добродетелна природа и не може да бъде контролиран от зли помисли.) Има разлика в природата на тези два типа хора. Някои хора се изпълват с омраза, непокорство и недоволство, когато другите ги критикуват, разобличават или кастрят, и отношението им става отмъстително. Други пък могат да посрещнат тези ситуации правилно и рационално, могат да приемат казаното, ако е вярно, после да извлекат поука от това и да възприемат отношение на покорство и приемане. Кой от тези два типа може да практикува истината? (Този който има съвест и може да приеме истината, и да се покори на Бог.) Защо казвате, че такъв човек има някаква съвест? (Защото съвестта му оказва въздействие и контролира злите помисли.) Да, точно това се случва. Съвестта му оказва въздействие, контролира, направлява и осмисля мислите му, поражда ефект. Дали съвестта на другия тип човек му оказва влияние? Не, не оказва; тя няма ефект. Само от време на време му минава някаква мисъл и след това си действа, както знае. Съвестта му не е нищо повече от декорация и на практика не съществува. Кой от тези типове хора притежава донякъде човешка природа? (Този чиито съвест и разум имат ефект.) Онези чиято съвест има ефект, са способни да различават доброто от злото и могат да контролират злите си постъпки. Такъв тип човек може да практикува истината и постига стремеж към истината. Когато помолиш някого да извърши добро дело или да се оправя с нещата според принципите на истината, съвестта им изобщо не действа. Те не вършат онова, което знаят, че е правилно, а само онова, което им харесва. Готови са да клюкарстват, да съдят едни, да ласкаят други или да им се подмазват, и правят всичко това без колебание. Какъв тип хора сте вие? (Мисля, че човекоугодник.) Дали човекоугодниците могат да бъдат въздържани от собствената си съвест и рационалност? Могат ли да направят разлика между правилно и грешно? (Мисля, че всъщност те могат да преценят кой е прав и кой крив, но им липсва чувство за справедливост, не бранят църковното дело и се ръководят в относително голяма степен от сатанински философии. Ако някой например ме попита за нещо, ако се отнася за някого, който не е там, мога да говоря искрено, но ако е там, се въздържам и не говоря директно.) Макар че мнозина не обичат истината и не се стремят към нея, те всъщност имат известно разбиране за различните си състояния. Забрави за момента дали обичаш истината или не и дали можеш да я практикуваш. Опитай първо постепенно да усъвършенстваш и трансформираш състоянията си на поквара, които успяваш да идентифицираш. Така бавно ще стъпиш в правия път. Започни с промяна на нещата, които осъзнаваш — тоест тези, които съвестта и рационалността ти могат да възприемат, или с погрешните състояния, твърдения, идеи и възгледи, които умът ти може да усети и идентифицира — започни с трансформация на нещата, които можеш да усетиш. Ако можеш да промениш тях, ще си постигнал много. Най-малкото ще бъдеш човек със съвест и разум, ще действаш рационално, ще умееш да разграничаваш собствените си погрешни състояния и ще бъдеш способен да се стремиш към истината. По този начин ще успееш да се справиш с нещата на принципна основа и да навлезеш в реалностите на истината. Тогава ще изпълняваш дълга си съгласно критериите. Ако можеш да разбереш истината и да решаваш практически проблеми в дълга си, ще срещаш все по-малко затруднения. Да кажем например, че в миналото нещо вътре в теб винаги ти е пречело да говориш свободно, затова не си посочвал директно проблеми, които виждаш в околните. Вместо това все си го усуквал с разни умилителни думи от страх да не нараниш околните и все си се безпокоял за гордост, чувства, човешки отношения. Вече караш направо; има ли проблем, говориш за него ясно и директно и си способен да посочваш чуждите проблеми и да изпълняваш отговорностите си. Нямаш повече вътрешни тревоги или затруднения и щом отвориш уста, можеш да говориш искрено, без да се засягаш или да бъдеш възпиран от други фактори. Вече знаеш, че трябва да следваш принципите в това, което правиш, че не можеш да живееш според философии за светски отношения и че трябва да загърбиш гордостта си и да се придържаш към принципите. Нещата стават все по-ясни, гордостта ти оказва все по-слабо влияние върху теб и можеш да говориш, без да си възпиран от гордостта или чувствата си. Способен си да изричаш някои безпристрастни думи, без да се чувстваш неловко отвътре. С други думи, все по-малко неща могат да те смутят; можеш да ги превъзмогнеш, да се освободиш от тях и да си извън техния контрол. Когато практикуваш истината и работиш и говориш съгласно принципите, покварените нрави няма да те възпират и сърцето ти повече няма да страда. Това по-скоро ще ти се струва напълно естествено, съвестта ти ще се успокои и ще чувстваш, че действията ти са точно такива, каквито трябва да бъдат. Изразяването и действията ти ще бъдат естествени, а затрудненията съвсем дребни. Нима това не е промяна?
Постъпките на хората и начините им да се справят със света трябва да се основават на Божиите слова. Това е най-основният принцип на постъпките. Как могат хората да практикуват истината, ако не разбират принципите на постъпките си? Да практикуваш истината не означава да говориш празни приказки или да рецитираш лозунги на висок глас, а по-скоро означава, че с каквото и да се сблъскват хората в живота си, щом то касае принципите на постъпване, гледната им точка за нещата или въпроса за изпълнението на дълга им, те са изправени пред избор и трябва да потърсят истината, устои и принципи в Божиите слова, а след това да намерят пътя, по който да практикуват. Онези, които могат да практикуват по този начин, са хора, които се стремят към истината. Колкото и големи да са трудностите, пред които си изправен, за да можеш така да се стремиш към истината, това означава, че следваш пътя на Петър, пътя на стремежа към истината. Какви принципи например трябва да спазваш в общуването си с останалите? Първоначалната ти гледна точка е, че хармонията е безценна, търпението е благородно, и че трябва винаги да се разбираш с всички, да избягваш да унижаваш и обиждаш останалите, така че в бъдеще лесно да се разбираш с другите. Възпиран от този възглед, ти си мълчиш, ако забележиш, че някой върши нещо лошо или нарушава принципите. Предпочиташ делото на църквата да претърпи загуби, отколкото да обидиш някого. С когото и да общуваш, ти се стремиш да се разбираш с него. Когато говориш, винаги мислиш за човешки чувства и запазване на репутация, и винаги изричаш приятни за ухото думи, за да се харесаш на останалите. Дори да откриеш, че някой има проблеми, предпочиташ да го толерираш и да го обсъждаш зад гърба му, но в негово присъствие продължаваш да браниш спокойствието и поддържаш отношенията. Какво мислиш за подобна постъпка? Това не е ли поведение на човекоугодник? Не е ли доста хитро? Това нарушава принципите на постъпване. Не е ли низко да се държиш така? Хората, които постъпват така, не са добри и това не е благородна постъпка. Колкото и да си страдал и каквато и цена да си платил, ако постъпваш безпринципно, си се провалил в това отношение, и пред Бог няма да бъдеш признат, запомнен или приет. След като осъзна този проблем, чувстваш ли се разстроен? (Да.) Какво доказва това притеснение? Доказва, че все още обичаш истината, че имаш сърце, което обича истината, и волята да я обичаш. Доказва, че съвестта ти все още е будна и не е напълно мъртва. Колкото и дълбоко да си покварен и колкото и да е покварен нравът ти, в човешката ти природа все още има същина, която обича истината и положителните неща. Стига да осъзнаваш и да знаеш какви проблеми съществуват по отношение на човешката ти природа, нрава ти, изпълнението на дълга ти и отношението ти към Бог, и дори осъзнаваш, когато думите и действията ти засягат възгледи, позиции и нагласи, и можеш да разбереш, че възгледите ти са погрешни, че не съответстват на истината или Божиите намерения, но не ти е лесно да се откажеш от тях и искаш да практикуваш истината, но не си способен, сърцето ти страда, изпитва болка и се измъчва, а ти се чувстваш длъжник, то това е едно от проявленията на човешката природа, която обича положителните неща. Това е будна съвест. Ако човешката ти природа има будна съвест и ако част от нея обича истината и положителните неща, ще изпитваш тези чувства. Те доказват, че си способен да различаваш положителните от негативните неща и че не се отнасяш към тях с пренебрежение или безразличие, не си безчувствен и не ти липсва съзнателност, а по-скоро осъзнаваш. И тъй като осъзнаваш, си способен да различиш правилното от грешното, както и положителното и негативното. Ако осъзнаваш и имаш тази способност, няма ли да ти е лесно да намразиш тези негативни неща, тези погрешни възгледи и покварен нрав? Ще е сравнително лесно. Ако разбираш истината, със сигурност ще си способен да намразиш негативните и плътските неща, защото притежаваш минималното и най-основното — будна съвест. Да имаш будна съвест е толкова ценно, колкото и способността да различаваш истинското от лъжливото и това да имаш чувство за справедливост, що се отнася до любовта към положителните неща. Тези трите са най-желаните и ценните неща в нормалната човешка природа. Ако ги притежаваш, със сигурност ще можеш да практикуваш истината. Дори да имаш само едно или две от тях, пак ще можеш да практикуваш част от истината. Нека разгледаме будната съвест. Например, ако срещнеш зъл човек, който смущава и прекъсва делото на църквата, ще можеш ли да го различиш? Можеш ли да разпознаеш очевидните злодеяния? Разбира се, че можеш. Злите хора вършат лоши неща, а добрите — добри. Повечето хора могат да ги различат от пръв поглед. Ако притежаваш будна съвест, няма ли да имаш чувства и възгледи? Ако имаш възгледи и чувства, изпълняваш едно от най-основните условия за практикуване на истината. Проблемът няма ли да се разреши, ако разбереш и почувстваш, че този човек върши злодеяние, и можеш да го прозреш, а след това го разобличиш и дадеш възможност на Божиите избраници да прозрат проблема? Не е ли това практикуване на истината и придържане към принципите? Какви средства се използват тук, за да се практикува истината? (Разобличаване, съобщаване и възпрепятстване на злодеянията.) Правилно. Като постъпваш така, практикуваш истината и така изпълняваш отговорностите си. Ако можеш да действаш според истините принципи, които разбираш, когато се намираш в подобни ситуации, това е практикуване на истината и принципна постъпка. Ако обаче не притежаваш будна съвест и виждаш как зли хора вършат злодеяния, би ли осъзнал това? (Не.) И какво биха си помислили за това неосъзнатите хора? „Какво ме засяга, че този човек върши зло? Не ми вреди, така че защо да го обиждам? Налага ли се наистина? Каква е ползата за мен от това?“. Такива хора разобличават ли, съобщават ли и възпират ли злодеянията на злите хора? Определено не. Те разбират истината, но не могат да я практикуват. Имат ли такива хора съвест и разум? Нямат нито съвест, нито разум. Защо го казвам? Защото те разбират истината, но не я практикуват, а това означава, че нямат съвест и разум и че се бунтуват срещу Бог. Те се съсредоточават единствено върху това да опазят от увреждане собствените си интереси и не се интересуват дали делото на църквата търпи загуби и дали се накърняват интересите на Божиите избраници. Стараят се само да предпазят себе си и ако открият проблеми, ги пренебрегват. Дори когато виждат, че някой върши зло, те си затварят очите и смятат, че това е нормално, стига да не накърнява техните интереси. Каквото и да правят другите, сякаш не ги засяга, не изпитват чувство за отговорност и съвестта им не им влияе. Тези хора имат ли човешка природа, ако се съди по тези проявления? Човек без съвест и разум е човек без човешка природа. Всички хора, които нямат съвест и разум, са зли. Те са зверове, маскирани като хора, които са способни на всякакви лоши неща.
Може ли човек, който не притежава будна съвест, да различава добрите дела от злодеянията? Има ли той понятие за правилно и грешно или за вярно и невярно? (Няма.) Как тогава подхожда към другите хора? Как гледа на покварената човешка раса? Той вярва, че цялото човечество е доста лошо, че той самият не е най-лошият сред хората и че мнозинството са по-лоши от него. Ако му кажеш, че хората трябва да имат съвест и рационалност и че трябва да подготвят добри дела, той ще отвърне, че това е лъжа и няма да повярва. Затова такива хора, които не притежават будна съвест, никога няма да разберат значението и стойността на практикуването на истината. Тогава възможно ли е да накараме такъв човек да обикне истината? (Не.) Никаква част от неговата природа същност не обича истината, така че той никога не би могъл да обикне истината. Такъв човек никога няма да разбере какво е истината, какво е добро или какво е зло. В неговото съзнание положителните неща са негативни, а негативните — положителни; двете понятия са смесени. На какви принципи основава той действията си? Той не прави разлика между правилно и грешно, или добро и зло, не го е грижа за възмездие или награда. Всичко, което прави или казва, трябва да е само за негова лична изгода. Що се отнася до възгледите му, той ги променя в зависимост от обкръжаващата го среда, така че да отговарят на собствените му интереси. Той се придържа към възгледите, които ще обслужват неговите интереси, докато не постигне целите и желанията си. Възможно ли е човек с такава човешка природа, с такава природа същност, да практикува истината? (Не.) Какво трябва да притежава човек, за да може да практикува истината? (Будната съвест, способността да различава правилното от грешното и сърце, изпълнено с любов към справедливостта и положителните неща.) Кое от изброените притежавате вие? От тези трите придобиването на способността за различаване на правилното от грешното и любовта към справедливостта и положителните неща може да е малко по-трудно. Тези две неща много трудно се постигат от онези, които не обичат истината. Но хората със съвест и разум най-малкото трябва да постъпват в съответствие със своята съвест и разум, поне да не нараняват другите, да не им причиняват вреда за собствена изгода и да не вършат зло или постъпват безскрупулно — така съвестта им може да бъде спокойна. Ако искрено вярват в Бог, тогава трябва най-малкото да бъдат честни и да се съобразяват със съвестта и разума си във всичко, което правят. Такива са критериите за добър човек. Ако хората имат някакви заложби и могат да схванат истината, още по-добре. Тогава те могат да търсят истината във всичко, което правят, и постоянно да размишляват върху това дали действията им не нарушават принципите. Имаш ли дълбоко в сърцето си критерии за оценка? Ако направиш нещо нередно, или нарушиш принципите, ако си нехаен или ако пазиш плътските си взаимоотношения, осъзнаваш ли това? Ако го осъзнаваш, значи имаш поне малко съвест. Ако не притежаваш будна съвест, това е проблем. Трябва най-малкото да имаш будна съвест, за да имаш надежда за спасение. Ако нямате дори това, вие сте в опасност, защото Бог не спасява онези, които нямат човешка природа. Как влияе будната съвест на твоята човешка природа? Влиянието е в това, че трябва да използваш съвестта си, за да преценяваш дали това, което преживяваш лично, което виждаш с очите си и чуваш с ушите си, което мислиш, което планираш да направиш и което вече си направил, е правилно или грешно. Поведението и действията ти трябва да имат поне някаква изходна линия. Например, да кажем, че виждаш някого, който е много ентусиазиран в стремежа си, но също така е много елементарен и простодушен, и ти винаги го гледаш с пренебрежение и постоянно искаш да го тормозиш, да го дразниш и осмиваш с думите си. Ще осъзнаеш ли в сърцето си, че храниш такива мисли и понякога разкриваш подобно поведение? Ще знаеш ли, че тези мисли и действия са грешни и отблъскващи? Ще разбереш ли какво е естеството на действията ти? (Да.) Ако това е така, значи притежаваш будна съвест. Ако дори не си в състояние да прозреш дали възгледите ти за хората, събитията и нещата, или мислите, идващи от дълбините на сърцето ти, са отблъскващи, или са красиви и добри, ако нямаш критерии за оценка в сърцето си, значи нямаш човешка природа. Хората без съвест нямат човешка природа. Ако не познаваш дори елементарната човешка природа, значи нямаш никаква стойност и не можеш да бъдеш спасен. Защо Бог е възложил на Юда ролята да продаде Господ? Той е направил това в съотвествие с природата на Юда. Юда е бил от онези, които биха предали своя Учител заради собствената си изгода, а Бог не спасява такива хора. Юда е бил способен да открадне пари, така че имал ли е съвест? (Не.) Ето как изглежда липсата на съвест. Особено фактът, че парите, които е откраднал, са били на Господ, означава, че той е бил нещо, на което са липсвали всякаква съвест и разум. Той е бил демон, който не се е въздържал по никакъв начин от това да върши лоши неща. Той не е притежавал будна съвест и не е можел да се въздържа, така че е бил способен тайно да похарчи тези приношения за Бог. Ако един човек може тайно да похарчи приношенията за Бог, що за човешка природа има той? (Тази на зъл човек.) Той няма човешка природа. Първият белег за липса на човешка природа е човек да не притежавабудна съвест и да не се ръководи от съвестта си във всичко, което прави. На Юда му е липсвало дори това най-елементарно нещо, което означава, че той не е имал човешка природа и така за него е било нормално да постъпи по такъв начин. Следователно когато Бог е отредил на Юда да изиграе ролята на онзи, който продава Господ, и когато го е накарал да служи по този начин, това е бил най-подходящият избор. Нито един от Божиите материали не е използван напразно. Всичко, което Бог върши, е правилно. Когато Юда е откраднал парите от торбата и никой не е разбрал за това, той е вярвал, че и Бог не го е видял. Не е имал будна съвест и е смятал, че никой друг няма да разбере. И какъв е бил резултатът? Юда извършил тежкия грях да продаде и предаде Господ и завинаги станал известен като грешник. След това се обесил и умрял с пръснат корем. Трябва ли да се съжалява такъв човек? Звяр без човешка природа, който е наказан по този начин, не заслужава никакво съжаление.
Хората, които имат човешка природа, правят всичко според съвестта и разума си. Най-малкото базовата линия за тяхното поведение няма да падне под критерия за тяхната съвест. Ако са наясно, че не е правилно да вършат нещо, те ще могат да контролират поведението си. Съвестта може да каже на хората какъв е подходящият начин на действие, така че онези, които имат съвест, са в състояние да говорят и да действат въз основа на съвестта си. След като станат вярващи, съвестта им продължава да играе роля, както и преди. Така че, когато има много неща, които не могат да видят ясно, те все пак могат поне да подхождат и да се справят с тези неща въз основа на съвестта си. Ако, стъпили на тази основа, те разбират истината, тогава ще се справят с нещата според истините принципи; съвестта им ще осъзнава дали действията им съответстват на истините принципи, или не и ще оказва влияние върху тях. Ако хората нарушават принципите и защитават плътските си интереси, това се дължи на господството на техния покварен нрав и тези, които притежават съвест, трябва да са наясно с това. Ако някой разбира истината, но не я практикува, чувства ли обвинението на съвестта си? Може ли сърцето му да бъде спокойно? Всички хора са в състояние да преживеят това. Осъзнатостта на съвестта ви очевидна ли е във вашето ежедневие, независимо дали се занимавате с хора или вършите нещо? Чувствате ли се понякога задължени или порицани? Чувствате ли понякога вътрешно безпокойство и обвинение, или вътрешна болка и борба? Изпитвате ли някога тези чувства? Ако изпитвате, това не е толкова лошо, но ако не изпитвате, тогава вие сте в опасност. Независимо кои сте, ако нямате чувствата на съвестта, значи не вярвате истински в Бог. Някои хора питат: „Какво общо има това с въпроса дали нечия вяра е истинска или фалшива?“. Каква според вас е връзката между тези неща? (Когато човек, който притежава осъзнатостта на съвестта, извърши нещо нередно, самообвинението, нещастието, разкаянието и чувството на задълженост, които изпитва, идват от Бог. Фактът, че е способен да усети Божието порицание, показва, че в сърцето си той приема Божията внимателна проверка. Някои хора изобщо нямат това осъзнаване, което показва, че в сърцата си те изобщо не вярват, че Бог проучва внимателно всичко. Когато направят нещо погрешно, те не чувстват, че са длъжници; те нямат този вид осъзнаване.) Това е отчасти правилно. Има ли нещо друго? (Хората, които притежават съвест, признават, че има Бог, и когато направят нещо погрешно, знаят да се молят на Бог, да се самоанализират и да търсят истината, за да разрешат проблема. Когато човек, който няма съвест, се сблъска с някакъв проблем, той не се влияе от съвестта; в сърцето му няма място за Бог и не търси истината, за да разреши проблема. Той не вярва, че истината е нещо, от което се нуждае, затова не се опитва да практикува истината. Тези, които вярват в Бог, но не практикуват истината, са неверници.) Независимо с какво се сблъскват хората, които имат истинска вяра, те могат да приемат Божията внимателна проверка и по този начин съвестта им има осъзнаване за това кое е правилно и неправилно или добро и лошо. Още по-важното е, че те вярват, в съществуването на Бог, както и в Неговото слово. Те пазят в сърцата си Божиите слова, които чуват, и които след това действат като критерий за оценка на собственото им държание и на начина, по който се отнасят със света, както и за всичко, което правят. Какъв е този критерий? Независимо дали разбират истината, или не, в повечето случаи те приемат Божието слово за свой критерий, защото вярват в Бог, вярват, че Той съществува, и вярват, че Неговото слово е истината. Тъй като вярват, че Божието слово е истината, когато се сблъскат с проблеми, те естествено използват Неговото слово, за да ги оценят. Най-малкото, те знаят, че собствените им мисли и представи не са истината. Така че, когато се сблъскат с проблеми, осъзнатостта на съвестта им казва, че трябва да вземат Божието слово за своя основа, и ако не могат да направят това и не могат да го приложат на практика, съвестта им няма да може да бъде спокойна и ще се чувства измъчвана. Например откъде хората знаят, че неща като това да пазят плътските си отношения с другите, да се наслаждават на комфорта и да бъдат човекоугодници са отрицателни неща? (Това е разобличено в Божието слово.) Да, ако измервате тези неща според Божието слово, всички те са негативни, разкриват покварен нрав и са причинени от човешката природа. Когато тези хора разкриват тези неща, дали се чувстват щастливи и радостни в сърцата си, или са разстроени и огорчени? Те усещат вътрешна борба и смут, сякаш нож се върти в тях. Всеки път, когато се сблъскат с тези неща, когато не могат да се справят с тях според истините принципи или да преодолеят възпиранията на чувствата си, сърцата им изпитват болка. Как се появява тази болка? Тя се появява при условие, че имат осъзнатостта на съвестта и разбират истината на Божието слово. Когато цялата тази болка, укор и обвинение се появят в тях, дълбоко в сърцата си те изпитват омраза и отвращение към себе си и дори могат да гледат на себе си с презрение, като казват: „Мога и да говоря убедително, че искам да обичам Бог и да Го удовлетворявам, може да провъзгласявам тези лозунги доста шумно, но когато нещо ме сполети, винаги вземам под внимание собствената си гордост. Колкото и да се опитвам, не мога да преодолея това възпиране. Просто не желая да обиждам другите, а постоянно оскърбявам Бог“. С течение на времето, в дълбините на сърцето си, те развиват мнение за себе си — какво е то? Те не мислят, че са добри хора Знаят, че са способни на много лоши неща и виждат, че са много добри в това да се преструват и че са лицемери. При тези обстоятелства те започват да се отричат от себе си и вече не вярват в себе си. Как се постигат тези резултати? Те се постигат въз основа на разбирането на Божието слово, когато съвестта им има осъзнатост и изпълнява своята функция.
Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.