Когато проехти салютът на царството — едновременно с екота на седемте гръма — звукът разтърсва небето и земята, разклаща небесната твърд и сърдечните струни на всички човеци затрептяват. Химнът на царството тържествено се въздига в земята на големия червен змей в знак, че съм унищожил този народ и съм основал царството Си. И което е още по-важно — установява се Моето царство на земята. В този момент разпращам ангелите Си до всички земни народи, за да бъдат пастири на Моите синове, Моите избраници; това отговаря и на изискванията за следващата стъпка от делото Ми. Аз обаче лично пристигам на мястото, където свит на кълбо лежи големият червен змей, и влизам в двубой с него. Щом цялото човечество опознае Моето въплътено Аз и види делата Ми в плът, леговището на големия червен змей ще се превърне в пепел и ще изчезне без следа. Като народ на Моето царство, тъй като ненавиждате големия червен змей с целите си сърца, вие трябва да Ме удовлетворите с действията си и така да опозорите змея. Истински ли усещате, че големият червен змей е омразен? Искрено ли чувствате, че той е врагът на Царя на царството? Действително ли сте уверени, че можете да дадете прекрасни свидетелства за Мен? Изпълнени ли сте с увереност, че ще успеете да победите големия червен змей? Това искам от вас; единственото Ми изискване е да успеете да стигнете до тази стъпка. Ще можете ли да направите това? Уверени ли сте, че ще се справите? Докъде точно стигат човешките способности? Дали пък да не се заема лично Аз? Защо казвам, че самият Аз се спускам на мястото на битката? Нуждая се от вярата ви, не от действията ви. Човеците до един са неспособни да проумеят словата Ми прямо и вместо това им хвърлят коси погледи. Това помогна ли ви да постигнете целите си? Опознахте ли Ме по този начин? Честно казано, нито един от цялото човечество не е способен да Ме погледне право в лицето и нито един не е в състояние да проумее чистото и неподправено значение на Моето слово. Затова задействах изпълнението на невиждан досега проект на земята, за да постигна целите Си и да вселя истинския Свой образ в човешките сърца. По този начин ще сложа край на епохата, в която представите упражняват власт върху хората.

Днес не само слизам сред народа на големия червен змей, но и обръщам лице към цялата вселена, разтърсвайки небесната твърд. Има ли изобщо място, което да е неподвластно на Моя съд? Има ли кътче, пощадено от бедствията, които изсипвам връз света? Навсякъде, където отивам, Аз посявам всевъзможни „семена на бедствия“. Това е един от начините Ми на работа и несъмнено е спасителен акт за човечеството — това, което му въздавам, е все пак някакъв вид любов. Искам да позволя на още повече хора да Ме опознаят и да успеят да Ме видят и така да започнат да се боят от Бог, когото не са успявали да съзрат в продължение на толкова години, но Който е практичен точно в този момент. Какъв бе Моят замисъл за сътворението на света? Защо не унищожих човечеството до корен, след като се поддаде на покварата? По каква причина целият човешки род живее сред беди? Каква бе целта на въплъщението Ми? Когато върша делото Си, човеците усещат не само горчилката, но и сладостта. От всички хора по света има ли някой, който да не живее в милостта Ми? Ако Аз не дарявах на човеците материална благодат, кой от тях би се радвал на изобилие? Възможно ли е да сте благословени с това, че ви позволявам да заемете мястото си на Мой народ? Ако не бяхте Мои хора, а само обслужващи, нямаше ли да съществувате в Моята благодат? Нито един от вас не е способен да вникне в първоизточника на словото Ми. Вместо да ценят титлите, които им раздавам, мнозина негодуват в сърцата си срещу определението „обслужващи“, а нарека ли ги „Мои хора“, в сърцата на много от тях се поражда любов към Мен. Не се опитвайте да Ме заблудите; очите Ми са всевиждащи! Кои от вас се подчиняват доброволно, кои предлагат пълно покорство? Ако салютът на царството не проехти, дали наистина ще можете да Ми останете покорни докрай? Много отдавна предопределих какво са способни да вършат и мислят хората и докъде са способни да стигнат.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Думите на Бог към цялата вселена, Глава 10)