Днес, като се стремите да обичате и познавате Бог, от една страна трябва да понесете изпитания и облагородяване, а от друга трябва да платите определена цена. Никой урок не е по-задълбочен от урока за любовта към Бог и може да се каже, че урокът, който хората научават от вярата през целия си живот, е как да обичат Бог. Тоест, ако вярваш в Бог, трябва да обичаш Бог. Ако само вярваш в Бог, но не Го обичаш, не си постигнал познанието за Бог и никога не си обичал Бог с истинска любов, която идва от вътрешността на сърцето ти, тогава твоята вяра в Бог е напразна; ако в своята вяра в Бог не обичаш Бог, тогава живееш напразно и целият ти живот е най-низкият от всички животи. Ако през целия си живот никога не си обичал или удовлетворявал Бог, тогава какъв е смисълът да живееш? И какъв е смисълът от твоята вяра в Бог? Не е ли това загуба на усилия? Това означава, че ако хората искат да вярват в Бог и да Го обичат, те трябва да платят определена цена. Вместо да се опитват да дават външен израз на своите действия по определен начин, те трябва да търсят истинско прозрение в дълбините на сърцата си. Ако пееш и танцуваш с ентусиазъм, но не си способен да приложиш истината на практика, може ли да се каже, че обичаш Бог? Да обичаш Бог изисква да търсиш Божията воля във всичко, да изследваш дълбоко в себе си, когато нещо ти се случи, да се опитваш да разбереш Божията воля и да се опиташ да видиш каква е Божията воля по въпроса, какво иска Той да постигнеш и как трябва да се съобразиш с Неговата воля. Например: случва се нещо, което изисква от теб да понесеш изпитание, и тогава трябва да разбереш каква е Божията воля и как трябва да се съобразиш с Неговата воля. Не трябва да удовлетворяваш себе си. Първо остави себе си настрана. Нищо не е по-жалко от плътта. Трябва да се стремиш да удовлетвориш Бог и да изпълниш дълга си. С такива мисли Бог ще ти донесе особено просветление по този въпрос и сърцето ти ще намери утеха. Независимо дали е голямо или малко, когато ти се случи нещо, първо трябва да оставиш себе си настрана и да гледаш на плътта като на най-незначителното нещо от всичко. Колкото повече задоволяваш плътта, толкова повече свобода отнема тя; ако я задоволиш този път, следващия път тя ще поиска повече. Докато това продължава, хората ще обичат плътта все повече. Плътта винаги има екстравагантни желания; тя винаги иска да я задоволиш и да ѝ угодиш вътрешно, независимо дали става дума за нещата, които ядеш или носиш, или за това да загубиш самообладание, или да се поддадеш на собствените си слабости и мързел… Колкото повече задоволяваш плътта, толкова по-големи стават нейните желания и толкова по-покварена става плътта, докато се стигне дотам, че плътта на хората да таи още по-дълбоки прищевки, да не се подчинява на Бог, да се превъзнася и да се съмнява в Божието дело. Колкото повече задоволяваш плътта, толкова по-големи са нейните слабости; винаги ще си мислиш, че никой не съчувства на слабостите ти, винаги ще вярваш, че Бог е отишъл твърде далеч и ще казваш: „Как може Бог да е толкова суров? Защо не дава мира на хората?“ Когато хората задоволяват плътта и я ценят твърде много, тогава те се погубват. Ако обичаш Бог предано, а не задоволяваш плътта си, ще видиш, че всичко, което Бог прави, е толкова правилно и толкова добро и че проклятието Му за твоето непокорство и това, че осъжда липсата на праведност у теб, са оправдани. Ще има моменти, в които Бог ще те порицава и дисциплинира, ще създава среда, която те калява, като те принуждава да се изправиш пред Него, и ти винаги ще чувстваш, че това, което Бог прави, е прекрасно. Ще почувстваш, че болката не е толкова много и че Бог е толкова прекрасен. Ако угаждаш на слабостите на плътта и твърдиш, че Бог отива твърде далеч, тогава винаги ще изпитваш болка и винаги ще бъдеш потиснат, а цялото Божие дело ще бъде неясно за теб и ще ти се струва, че Бог изобщо не е съпричастен към човешката слабост и не осъзнава трудностите на човека. И така винаги ще се чувстваш нещастен и самотен, сякаш си претърпял голяма несправедливост, и тогава ще започнеш да се оплакваш. Колкото повече угаждаш на слабостите на плътта по този начин, толкова повече ще имаш усещането, че Бог отива твърде далеч, докато не стане толкова лошо, че да отречеш Божието дело, да започнеш да се противопоставяш на Бог и да се изпълниш с непокорство. Затова трябва да въстанеш срещу плътта, а не да ѝ угаждаш: „Съпругът (съпругата) ми, децата, перспективите, бракът, семейството — нищо от това не е от значение! Само Бог е в сърцето ми и трябва да дам всичко от себе си, за да удовлетворя Бог, а не да задоволя плътта.“ Трябва да имаш тази решителност. Ако винаги притежаваш такава решителност, когато приложиш истината на практика и оставиш себе си настрана, ще можеш да го направиш с минимални усилия. Казват, че имало навремето селянин, който видял напълно неподвижна змия на пътя. Селянинът я вдигнал и я притиснал до гърдите си, но тя, след като се съживила, го ухапала смъртоносно. Плътта на човека е като змията: нейната същност е да навреди на живота и когато постигне своето напълно, животът ти става загубен. Плътта принадлежи на Сатана. У нея има екстравагантни желания, тя мисли само за себе си, иска да се отдава на удобство и да се наслаждава на спокойствие, като тъне в леност и безделие, и след като я задоволиш до известна степен, в крайна сметка ще бъдеш погълнат от нея. Тоест, ако я задоволиш този път, следващия път ще поиска повече. Тя винаги има екстравагантни желания и нови изисквания и се възползва от това, че ѝ угаждаш, за да те накара да я обгрижваш още повече и да живееш сред нейните удобства и ако не я преодолееш, в крайна сметка ще се погубиш. Дали ще можеш да получиш живот пред Бог и как ще свършиш накрая зависи от това как се противопоставяш на плътта. Бог те е спасил, избрал и предопределил, но ако днес не си склонен да Го удовлетвориш, не искаш да приложиш истината на практика, не искаш да въстанеш срещу собствената си плът със сърце, което обича Бог предано, в крайна сметка ще се погубиш и така ще изпиташ изключителна болка. Ако винаги угаждаш на плътта, Сатана постепенно ще те погълне и ще те остави без живот или без допир до Духа, докато дойде ден, в който ще си съвсем тъмен отвътре. Когато живееш в мрак, ще си в плен на Сатана, Бог вече няма да е в сърцето ти и тогава ще отречеш съществуването на Бог и ще Го изоставиш. Затова, ако хората искат да обичат Бог, те трябва да платят цената на болката и да понесат страданието. Няма нужда от външно усърдие и страдание, от повече четене и повече суетене; вместо това те трябва да оставят настрана нещата, които са вътре в тях: екстравагантните мисли, личните интереси и собствените си съображения, представи и намерения. Такава е Божията воля.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог)