История 2: Една голяма планина, един малък поток, един свиреп вятър и една гигантска вълна

Имало един малък поток, който криволичел насам-натам и накрая стигнал до подножието на голяма планина. Планината препречвала пътя на малкия поток, затова той казал на планината със слабия си глас: „Моля те, позволи ми да мина. Изправила си се на пътя ми и ми пречиш да продължа напред“. „Къде отиваш?“ — попитала планината. „Търся дома си“ — отвърнал потокът. „Добре, давай напред и мини над мен!“ Но малкият поток бил твърде слаб и твърде млад, затова нямало как да мине над такава голяма планина. Можел да продължи да тече само там, в подножието на планината…

Един свиреп вятър фучал към планината и носел със себе си пясък и отломки. Вятърът изревал към планината: „Пусни ме да мина!“. „Къде отиваш?“ — попитала планината. „Искам да отида от другата страна на планината“ — в отговор изревал вятърът. „Добре, ако успееш да си пробиеш път през талията ми, можеш да минеш!“ Свирепият вятър се носел с вой насам и натам, но колкото и яростно да духал, не успял да си пробие път през планината. Вятърът се уморил и спрял да си почине, а от другата страна на планината подухнал лек ветрец за радост на хората там. Това бил поздравът на планината към хората…

На морския бряг пръски от океана се търкаляли нежно по скалистия бряг. Изведнъж се надигнала гигантска вълна и с рев се насочила към планината. „Помести се!“ — изкрещяла гигантската вълна. „Къде отиваш?“ — попитала планината. Неспособна да спре настъплението си, вълната изревала: „Разширявам територията си! Искам да протегна ръце!“. „Добре, ако можеш да прескочиш върха ми, ще те пусна да минеш“. Голямата вълна се отдръпнала на известно разстояние, след което отново се втурнала към планината. Но колкото и да се опитвала, не успяла да преодолее върха на планината. На вълната ѝ оставало единствено бавно да се оттегли обратно в морето…

В продължение на хиляди години малкият поток се процеждал нежно около подножието на планината. Следвайки указанията на планината, потокът се върнал у дома, където се влял в река, а тя на свой ред се вляла в морето. Под грижите на планината малкият поток никога не изгубил своя път. Потокът и планината се подсилвали взаимно и зависели един от друг; укрепвали се взаимно, противодействали си и съществували заедно.

В продължение на хиляди години свирепият вятър виел, както си му е редът. Той продължавал да „навестява“ често планината с огромни пясъчни вихри, които се извивали в поривите му. Той заплашвал планината, но така и не си пробил път през нея. Вятърът и планината се подсилвали взаимно и зависели един от друг; те укрепвали заедно, противодействали си и съществували заедно.

В продължение на хиляди години гигантската вълна не знаела почивка и вървяла неумолимо напред, като непрекъснато разширявала територията си. Тя ревяла и се устремявала към планината отново и отново, но планината не помръдвала и на сантиметър. Планината бдяла над морето и така морските обитатели се размножавали и се развивали. Вълната и планината се подсилвали взаимно и зависели една от друга; те укрепвали заедно, противодействали си и съществували заедно.

Така приключва нашата история. Първо Ми кажете за какво става дума в тази история? В началото имало голяма планина, малък поток, свиреп вятър и гигантска вълна. Какво се случило в първия откъс с малкия поток и голямата планина? Защо избрах да говоря за един поток и една планина? (Под грижите на планината потокът никога не изгубил своя път. Те разчитали един на друг.) Смятате ли, че планината е защитавала малкия поток, или смятате, че му е пречела? (Тя го е защитавала.) Но не му ли е препречила пътя? Тя и потокът се грижели един за друг; планината защитавала потока, но и го възпрепятствала също така. Планината закриляла потока, докато се влее в реката, но му препречвала пътя, за да не тече където си иска и така да причинява наводнения и бедствия на хората. Нима откъсът не е за това? Като закриляла потока и като препречвала пътя му, планината предпазвала домовете на хората. След това малкият поток се вливал в реката в подножието на планината и после — в морето. Нима това не е правилото, което регулира съществуването на потока? Какво е позволило на потока да се съедини с реката и морето? Нима не е била планината? Потокът разчитал на закрилата на планината и на нейната преграда. Нима това не е най-същественото? Разбираш ли от тази история колко важни са планините за водата? Дали Бог е имал Своя цел в създаването на всяка планина, била тя голяма или малка? (Да.) Този кратък откъс, в който няма нищо друго освен един малък поток и една голяма планина, ни позволява да видим ползата и важността на Божието творение на тези две неща; показва ни и мъдростта и целта на Неговата власт над тях. Нима не е така?

За какво разказва вторият откъс от историята? (За един свиреп вятър и голямата планина.) Вятърът хубаво нещо ли е? (Да.) Не непременно — понякога вятърът е твърде силен и причинява бедствия. Как би се почувствал, ако си принуден да стоиш на свирепия вятър? Зависи от силата му. Ако вятърът е от трета или четвърта степен, ще е поносим. В най-лошия случай на човек може да му е трудно да държи очите си отворени. Но ако вятърът се усили и се превърне в ураган, ще можеш ли да му устоиш? Не би могъл. Затова е погрешно хората да казват, че вятърът задължително е добър или лош, защото това зависи от неговата сила. Каква е ролята на планината тук? Нима ролята ѝ не е да филтрира вятъра? До какво свежда планината свирепия вятър? (До лек ветрец.) Сега, в средата, която обитават хората, повечето хора бури ли преживяват или леки ветрове? (Леки ветрове.) Нима това не е била една от Божиите цели, едно от Неговите намерения при създаването на планините? Какво би било, ако хората живееха в среда, в която пясъкът се носеше бясно от вятъра, безпрепятствено и без филтри? Възможно ли е земята, обградена от летящи пясъци и отломки, да е необитаема? Камъните може да ударят хората, а пясъкът — да ги ослепи. Вятърът може да събори хората или да ги отнесе във въздуха. Може къщите да бъдат разрушени и да се случат всякакви бедствия. И все пак има ли полза от съществуването на свиреп вятър? Казах, че е лош, така че някой може да сметне, че няма никаква полза от него, но дали е така? Нима няма полза, когато се превърне в лек полъх? От какво имат най-голяма нужда хората, когато времето е влажно или задушно? Те се нуждаят от лек ветрец, който да ги обгърне нежно, да ги освежи и да прочисти главите им, да изостри мисълта им, да поправи и подобри душевното им състояние. Сега, например, всички вие седите в стая с много хора и застоял въздух — от какво имате най-голяма нужда? (От лек ветрец.) На място, където въздухът е мътен и мръсен, мисленето може да се забави, кръвообращението може да отслабне, а яснотата на ума може да намалее. Леко движение и циркулация обаче освежават въздуха, а хората се чувстват различно на чист въздух. Макар че малкият поток може да причини бедствие, макар че свирепият вятър може да причини бедствие, докато планината е там, тя ще превръща опасността в сила, която е от полза за хората. Нима не е така?

За какво се разказва в третия откъс от историята? (Голямата планина и гигантската вълна.) Голямата планина и гигантската вълна. Действието на този откъс се развива на морския бряг в подножието на планината. Виждаме планината, пръските от океана и една огромна вълна. Какво е планината за вълната в този случай? (Защитник и преграда.) Тя е едновременно защитник и преграда. Като защитник тя предпазва морето от изчезване, за да могат съществата, които живеят в него, да се размножават и развиват. Като преграда планината предпазва морските води от преливане и не допуска да причинят бедствие или вреда и да разрушат домовете на хората. Затова можем да кажем, че планината е едновременно защитник и преграда.

В това се състои важността на взаимовръзката между голямата планина и малкия поток, между голямата планина и свирепия вятър, между голямата планина и гигантската вълна; това е значимостта на тяхното взаимно укрепване и противодействие, както и на тяхното съвместно съществуване. Тези неща, които Бог е създал, се регулират от правила и закони в своето съществуване. И така, какви Божии дела видяхте в тази история? Дали Бог пренебрегва всички неща, откакто ги е създал? Дали Той е създал правилата и е замислил начина, по който функционират всички неща, за да ги пренебрегне след това? Това ли се е случило? (Не.) Тогава какво се е случило? Бог все още държи нещата под контрол. Той контролира водата, вятъра и вълните. Той не ги оставя да вилнеят, нито им позволява да причиняват вреда или да разрушават домовете, в които живеят хората. Благодарение на това хората могат да живеят на земята, да се размножават и да се развиват. Това означава, че когато е създавал всички неща, Бог вече е бил планирал правилата за тяхното съществуване. Когато Бог е създал всяко нещо, Той се е уверил, че то ще бъде от полза за човечеството, и е поел контрола над него, за да не притеснява то човека и да не му причинява бедствия. Ако не беше Божието управление, нима водите нямаше да текат неудържимо? Нима вятърът нямаше да духа необуздано? Водата и вятърът спазват ли правила? Ако Бог не ги управляваше, нямаше да има правила, които да ги регулират, вятърът щеше да вилнее, а водите — да бъдат неудържими и да предизвикват наводнения. Ако вълната беше по-висока от планината, щеше ли да съществува морето? Нямаше да съществува. Ако планината не беше по-висока от вълната, морето нямаше да съществува, а планината щеше да загуби своята полза и значимост.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VII)