Когато хората вярват в Бог, обичат Го и Го удовлетворяват, те докосват Божия Дух със сърцата си и по този начин получават Неговото удовлетворение. Те използват сърцата си, за да поемат Божиите думи, и по този начин се задвижват от Неговия Дух. Ако желаеш да живееш нормален духовен живот и да установиш нормална връзка с Бог, то първо трябва да Му дадеш сърцето си. Едва след като си смирил сърцето си пред Него и си Му го отдал изцяло, ще можеш постепенно да развиеш нормален духовен живот. Ако във вярата си в Бог хората не Му предоставят сърцата си, ако сърцата им не са с Него и не се отнасят към Неговото бреме като към свое собствено, то тогава всичко, което правят, е измяна към Бог, постъпка, характерна за религиозните хора, за която няма да получат Божията похвала. Бог няма изгода от този тип хора, те могат да служат единствено като контрастиращ предмет на Неговото дело. Тези хора са като украса в Божия дом — само заемат място и са боклук — Бог не се възползва от тях. Не само че няма шанс Светият Дух да работи в тях, но и няма полза да ги усъвършенства. Този тип хора са същински ходещи трупове. Нито една част от тях не може да бъде използвана от Светия Дух — те са напълно покорени и дълбоко покварени от Сатана. Бог ще ги отстрани. Когато Светият Дух използва хората днес, Той не само ангажира желателните части от тях, за да извършва дела, но също така усъвършенства и променя онези части от тях, които са нежелателни. Ако си способен да излееш сърцето си в Бог и да го смириш пред Него, тогава ще имаш възможността и качествата да бъдеш използван от Светия Дух и да получиш Неговото просвещение и озарение. Нещо повече, ще имаш възможността Светият Дух да поправи недостатъците ти. Когато отдадеш сърцето си на Бог, положителното е, че ще можеш да навлезеш по-дълбоко и да постигнеш по-високо ниво на прозрение. Отрицателното е, че ще постигнеш по-добро познание за слабостите и недостатъците си и ще се стремиш и ще копнееш все повече да удовлетвориш Божиите намерения. Освен това няма да бъдеш негативен, а ще можеш активно да навлезеш. Това показва, че си верен човек. Ако приемем, че сърцето ти е в състояние да остане смирено пред Бог, то това дали ще получиш похвала от Светия Дух, или не, и дали ще угодиш на Бог, или не, зависи в решаваща степен от това дали можеш активно да навлезеш. Когато Светият Дух просвещава хората и ги използва, Той никога не ги прави негативни, а винаги ги кара да напредват активно и въпреки че хората продължават да имат своите слабости, те вече не живеят според тях. Те не отлагат напредъка в живота си, а продължават да се стремят да удовлетворят Божиите намерения. Това е нормата. Ако успееш да я постигнеш, това доказва, че си добил присъствието на Светия Дух. Ако човек винаги е негативен и ако дори, след като е получил просветление и е опознал себе си, остане негативен и пасивен и не е в състояние да се изправи и да работи с Бог, това означава, че той е получил само Божията благодат, но Светият Дух не е с него. Неговата негативност означава, че сърцето му не е обърнато към Бог и че духът му не е движен от Божия Дух. Това трябва да се разбере от всички.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Много е важно да се установи нормална връзка с Бог)