Бих искал да поговорим за нещо, което направихте в началото на днешното ни събиране и което Ме изненада. Вероятно някои от вас питаят признателност към Мен, може би сте изпитали чувство на благодарност и тази ваша емоция намери израз в съответно действие. Стореното от вас не заслужава укор — то не е нито правилно, нито погрешно, но искам да разберете нещо. Какво е то? Първо, искам да ви питам какво всъщност направихте току-що? Дали понечихте да легнете по очи, или да коленичите в знак на почит? Кой ще Ми каже? (Мисля, че понечихме да легнем по очи.) Мислите, че искахте да легнете пред Мен, а за какво е знак това? (За почит.) Тогава какво е колениченето в израз на почит? Досега не съм споделял с вас мисли за това, но чувствам, че днес е необходимо да го направя. Лягате ли по очи на обичайните си събирания? (Не.) А по очи ли лежите, докато се молите? (Да.) Стига ситуацията да ви го позволява, всеки път ли заемате това положение, за да отправите молитва? (Да.) Това е добре. Но днес искам да разберете, че Бог приема коленопреклонност само от два типа хора. Не е нужно да търсите съвети в Библията или в делата и поведението на някои духовни личности. Вместо това сега ще ви кажа истината. Първо, не е едно и също дали ще легнете по очи, или ще коленичите в израз на почит. Защо Бог приема жестовете на коленопреклонност на онези, които лягат по очи пред Него? Защото Той привиква някого при Себе Си и го призовава да приеме определена Божия заръка — тогава Бог му позволява да се просне по очи пред Него. Това са първият тип хора. Вторият тип са онези, които коленичат в знак на почит, защото се боят от Бог и отбягват злото. Само това са, два типа. Към кой от двата принадлежите вие? Можете ли да кажете? Това е истината, дори и леко да ви засегне. Не говорим за жестовете на коленопреклонност по време на молитва — те са уместни, така и трябва да бъде, защото, когато се молят, хората обикновено молят за нещо, разтварят сърцата си за Бог и застават лице в лице с Него. Молитвата е общение и диалог, сърдечен разговор с Бог. Колениченето като израз на почит не бива да е формален жест. Целта Ми не е да ви упреквам за стореното днес. Обяснението има за цел да ви помогне да разберете този принцип — нали знаете, че е така? (Да, знаем.) Казвам ви това, за да не се повтаря повече. И така, дали хората изобщо имат случай да лягат по очи или да коленичат пред Бог? Не е речено, че никога няма да имат такава възможност. И този ден ще настъпи рано или късно, но още не е дошъл моментът. Разбирате ли? Чувствате ли се засегнати? (Не.) Това е добре. Може би тези думи ще ви мотивират и вдъхновят да узнаете в сърцата си настоящите затруднения в общуването между Бог и човека и да разберете от какво естество е сегашното взаимоотношение между Бог и хората. При все че напоследък обсъждахме и разменихме още мисли, в човешкото разбиране за Бог все още има доста пропуски. Човекът трябва да измине още много по пътя към проникновението за Бог. Намерението Ми не е да ви поставям това като спешно задание, нито да ви пришпорвам да изразите тези стремления и чувства. Жестът, с който Ме посрещнахте днес, вероятно изразява истинските ви чувства и Аз усетих това. Докато го правехте, Ми се прииска да стана и да отправя към вас най-добрите Си пожелания, защото желая всички вие да сте добре. Затова със всяка Своя дума или действие правя всичко по силите Си да ви помогна, да ви напътствам, за да добиете правилното разбиране и вярната гледна точка за всички неща. Успявате да вникнете в това, нали? (Да.) Това е добре. Макар че хората имат известно разбиране за различните нагласи на Бог, за аспектите на онова, което Бог притежава и представлява, и за делото, което Той осъществява, в голямата си част това разбиране не стига по-далеч от изчитането на писани думи или разбирането им на нивото на доктрината. На хората им липсва най-вече истинското разбиране и вникване, които идват с непосредствения опит. При все че Бог използва разнообразни начини да пробуди човешките сърца, може да се каже, че има още много път да се извърви, докато сърцето на всеки човек се пробуди дотолкова, доколкото може да се пробуди. Не искам никой от вас да се чувства сякаш Бог го е оставил навън на студа, че го е изоставил или го е презрял. Едничкото Ми желание е да видя как всеки от вас поема по пътя на стремежа към истината и се стреми да разбере Бог, как крачи напред непоколебимо, без опасения и без товар. Каквито и да са прегрешенията ти, колкото и надалеч да си се отклонил от пътя и колкото и сериозни да са простъпките ти, не ги носи със себе си като бреме, като допълнителен товар по своя път към познаването на Бог. Продължавай да крачиш напред. Във всеки един момент Божието намерение да спаси човечеството остава непроменено. Това е най-ценната част от Божията същина.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI)