Ежедневни Божии слова: Въплъщението | Откъс 101

16 август 2023

Преди Исус да изпълни това дело, Той просто живя в Своята обикновена човешка природа. Никой не можа да познае, че Той е Бог, никой не разбра, че е въплътеният Бог; хората Го познаваха само като напълно обикновен човек. Неговата съвсем обикновена, нормална човешка природа беше доказателство, че Бог се е явил в плът и че Епохата на благодатта беше епохата на делото на въплътения Бог, а не на делото на Духа. Тя беше доказателство, че Божият Дух се реализира изцяло в плътта, че в епохата на въплъщението на Бог Неговата плът ще извърши цялото дело на Духа. Христос с обикновената Си човешка природа е плът, в която се реализира Духът и която е с обикновена човешка природа, естествени възприятия и човешка мисъл. „Да бъде реализиран“ означава Бог да стане човек, Духът да стане плът. Казано по-ясно, това се случва, когато Самият Бог заживее в плът с обикновена човешка природа и чрез нея изразява Своето божествено дело – ето какво означава да бъдеш реализиран или въплътен. По време на първото Му въплъщение беше необходимо Бог да изцелява болни и да изгонва демони, защото Неговото дело беше делото на изкуплението. За да изкупи цялото човечество, Той трябваше да бъде състрадателен и да прощава. Работата, която Той извърши преди да бъде разпнат, беше да изцелява болни и да изгонва демони, което предвещаваше спасението на човека от греха и нечистотията. Тъй като това беше Епохата на благодатта, Той трябваше да изцелява болните, като по този начин показваше знамения и чудеса, които бяха представителни за благодатта в онази епоха, защото Епохата на благодатта беше съсредоточена около даряването на благодат и носеше символите на мира, радостта и благословенията в материалния живот – все знаци на вярата на хората в Исус. С други думи, изцеляването на болни, изгонването на демони и даряването на благодат бяха инстинктивни способности на плътта на Исус в Епохата на благодатта, те бяха делото, което Духът реализираше в плътта. Но докато извършваше тази работа, Той живееше в плът и не излизаше извън нейните предели. Каквито и изцеления да извършваше, Той все пак притежаваше обикновена човешка природа и все още живееше нормален човешки живот. Причината, поради която казвам, че по време на епохата на Божието въплъщение плътта изпълняваше всички дела на Духа, е, че независимо какви дела вършеше Бог, Той ги вършеше в плът. Но поради Неговото дело хората не смятаха плътта Му за напълно телесна същност, защото тази плът можеше да прави чудеса и в някои специални моменти можеше да прави неща, които излизаха извън пределите на плътта. Разбира се, всички тези събития се случиха, след като Той започва Своето служение, като например изпитанието, което продължи четиридесет дни или преобразяването Му на планината. Така че с Исус смисълът на Божието въплъщение не беше завършен напълно, а само частично. Животът, който Той живя в плът, преди да започне Своето дело, беше напълно нормален във всяко отношение. След като започна Своето дело, Той запази само външната обвивка на плътта Си. Тъй като Неговото дело беше израз на божествената природа, то надхвърли нормалното предназначение на плътта. Все пак въплътеното тяло на Бог беше различно от това на хората от плът и кръв. Разбира се, в ежедневието Си Той се нуждаеше от храна, дрехи, сън и подслон, имаше всички естествени потребности, възприятията на нормално човешко същество и разсъждаваше като нормален човек. Хората продължаваха да гледат на Него като на обикновен човек, а работата Му смятаха за свръхестествена. Всъщност независимо от това, което направи, Той живя в обикновена и нормална човешка природа, а що се отнася до изпълнението на Неговото дело, възприятията Му бяха съвсем нормални, мислите – особено ясни, по-ясни от тези на всеки друг нормален човек. Необходимо беше въплътеният Бог да има такова мислене и възприятия, защото божественото дело трябваше да бъде изразено от плът, която имаше съвсем нормални възприятия и много ясни мисли – само по този начин Неговата плът можеше да изрази божественото дело. През всичките тридесет и три години и половина, в които Исус живя на земята, Той запази обикновената Си човешка природа, но заради делата, които върши по време на Неговото служение, което продължи три години и половина, хората смятаха, че Той е много трансцендентен, че е много по-свръхестествен от преди. В действителност обикновената човешка природа на Исус остана непроменена преди и след началото на служението Му; Неговата човешка природа беше една и съща през цялото време, но поради разликата преди и след като започна служението Му, се появиха два различни възгледа за Неговата плът. Независимо от това, което си мислеха хората, въплътеният Бог запази Своята първоначална, обикновена човешка природа през цялото време, тъй като след като се въплъти, Бог живя в плът – плът, която имаше обикновена човешка природа. Независимо дали извършваше Своето служение или не, обикновената човешка природа на Неговата плът не можеше да бъде заличена, тъй като човешката природа е основната същност на плътта. Преди Исус да започне да извършва Своето служение, тялото Му беше напълно нормално и участваше във всички обикновени човешки дейности; Той никак не изглеждаше свръхестествен и не показваше никакви чудотворни знамения. По това време Той беше един много обикновен човек, който почиташе Бог, макар че стремежът Му беше по-честен и по-искрен от този на всички останали. Така се прояви Неговата напълно естествена човешка природа. Тъй като не вършеше никаква работа, преди да поеме служението Си, никой нямаше представа за Неговата самоличност, никой не можеше да каже, че плътта Му се различава от тази на всички останали хора, защото Той не беше направил нито едно чудо, не беше изпълнил и една малка част от Божието дело. Въпреки това, след като започна да извършва Своето служение, Той запази външната обвивка на обикновената човешка природа и все още живееше с нормален човешки разум, но тъй като беше започнал да върши делото на Самия Бог, беше поел служението на Христос и извършваше дела, които смъртните същества, хората от плът и кръв, не можеха, хората предположиха, че Той няма обикновена човешка природа и не е напълно естествена плът, а непълноценна плът. Заради делата, които вършеше, хората казваха, че Той е Бог в плът, Който няма обикновена човешка природа. Подобно разбиране е погрешно, тъй като хората не могат да осъзнаят значимостта на Божието въплъщение. Неразбирането идва от това, че делото, изразено от Бог в плът, беше божественото дело, изразено в плът, която имаше обикновена човешка природа. Бог беше облечен в плът, живя в плът и Неговото дело в човешката Му природа скри нейната нормалност. Поради тази причина хората вярваха, че Бог няма човешка природа, а само божествена.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Същината на плътта, в която живее Бог“)

Вижте повече

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Други видове видеоклипове

Leave a Reply

Сподели

Отмени

Свържете се с нас в Messenger