Изкушението на Сатана (Избрани пасажи)

Матей 4:5-7  Тогава дяволът Го заведе в святия град, постави Го на крилото на храма и Му каза: Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано: „Ще заповяда на ангелите Си за Теб; и на ръце ще Те вдигат, да не би да удариш о̀ камък крака Си“. Исус му каза: Писано е още: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог“.

Нека първо разгледаме думите, които Сатана изрича тук. Сатана каза: „Ако си Божий Син, хвърли се долу“ и след това цитира Писанията: „Ще заповяда на ангелите Си за Теб; и на ръце ще Те вдигат, да не би да удариш о̀ камък крака Си“. Как се чувстваш, когато чуеш думите на Сатана? Не са ли те много детински? Те са детински, нелепи и отвратителни. Защо казвам това? Сатана често върши глупости и смята, че е много умен. Той често цитира Писанията — дори самите думи, изречени от Бог — и се опитва да обърне тези думи срещу Бог, за да Го нападне и изкуши, като се стреми да постигне целта си да саботира Божия план за действие. Можеш ли да видиш нещо в тези думи, изречени от Сатана? (Сатана таи нечестиви намерения.) Във всичко, което Сатана прави, той винаги се е стремял да изкушава човечеството. Сатана не говори направо, а по заобиколен начин, като използва изкушение, съблазън и прелъстяване. Сатана подхожда към изкушаването на Бог така, сякаш Той е обикновено човешко същество, с убеждението, че Бог също е невеж, глупав и неспособен да различи ясно истинската форма на нещата, точно както не е способен да го направи човекът. Сатана смята, че както Бог, така и хората не са в състояние да прозрат същината му, неговата лукавост и зловещи намерения. Нима глупостта на Сатана не се състои в това? Нещо повече, Сатана открито цитира Писанията с убеждението, че по този начин придава достоверност на думите си и че ти няма да си способен да откриеш недостатъци в тях и няма да успееш да се предпазиш от измама. Не е ли това нелепата и детинска същност на Сатана? Това е точно както когато хората разпространяват евангелието и свидетелстват за Бог: дали понякога невярващите не казват нещо подобно на казаното от Сатана? Чували ли сте някои хора да казват нещо подобно? Как се чувстваш, когато чуваш такива неща? Чувстваш ли се отвратен? (Да.) Когато изпитваш отвращение, изпитваш ли и антипатия и омраза? Когато изпитваш тези чувства, способен ли си да осъзнаеш, че Сатана и поквареният нрав, който Сатана насажда у човека, са нечестиви? Осъзнаваш ли някога в сърцето си, че: „Когато Сатана говори, той го прави, за да напада и изкушава; думите на Сатана са абсурдни, смешни, детински и отвратителни; Бог обаче никога не би говорил или действал по такъв начин и наистина никога не го е правил“? Разбира се, в тази ситуация хората са способни само слабо да го почувстват и остават неспособни да разберат Божията святост. Със сегашния си духовен ръст вие просто смятате, че: „Всичко, което Бог казва, е истината, полезно е за нас и ние трябва да го приемем“. Независимо дали сте способни да приемете това или не, вие казвате без изключение, че Божието слово е истина и че Бог е истина, но не знаете, че самата истина е свята и че Бог е свят.

И така, какъв беше отговорът на Исус на тези думи на Сатана? Исус му каза: „Писано е още: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог“. Има ли истина в тези думи, изречени от Исус? В тях определено има истина. На пръв поглед тези думи са заповед, която хората трябва да изпълнят, една проста фраза, но въпреки това и човекът, и Сатана често нарушават тези думи. И така, Господ Исус каза на Сатана: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог“, защото Сатана често постъпваше точно така и полагаше старание в това. Може да се каже, че Сатана го върши нагло и без свян. В природата същност на Сатана е да не бъде плашен от Бог и да няма богобоязливо сърце. Дори когато Сатана стоеше до Бог и Го виждаше, той не можеше да се сдържи да изкушава Бог. Затова Господ Исус каза на Сатана: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог“. Това са думи, които Бог често е казвал на Сатана. И така, уместно ли е тази фраза да се използва в наши дни? (Да, защото и ние често изкушаваме Бог.) Защо хората често изкушават Бог? Дали защото хората са изпълнени с покварен сатанински нрав? (Да.) И така, хората често ли изричат думите на Сатана, цитирани по-горе? И в какви ситуации хората изричат тези думи? Може да се каже, че хората казват подобни неща независимо от времето и мястото. Това доказва, че нравът на хората не се различава от покварения нрав на Сатана. Господ Исус каза няколко прости думи, думи, които представляват истина, думи, от които хората се нуждаят. В тази ситуация обаче нима Господ Исус говореше така, за да спори със Сатана? Имаше ли нещо предизвикателно в това, което Той каза на Сатана? (Не.) Как се чувстваше Господ Исус в сърцето Си, когато Сатана го изкушаваше? Чувстваше ли се отвратен и отблъснат? Господ Исус се почувства отблъснат и отвратен, но въпреки това не спореше със Сатана, камо ли да говори за някакви велики принципи. Защо? (Защото Сатана винаги е такъв, той никога не може да се промени.) Може ли да се каже, че Сатана е глух за разума? (Да.) Може ли Сатана да осъзнае, че Бог е истина? Сатана никога няма да осъзнае, че Бог е истина, и никога няма да признае, че Бог е истина — такава е неговата природа. Има още един отблъскващ аспект от природата на Сатана. Какъв е той? В усилията си да изкуши Господ Исус Сатана смяташе, че дори и да не успее, все пак трябва да опита да го направи. Въпреки че щеше да бъде наказан, той все пак реши да опита. Въпреки че нямаше да получи никаква изгода от това, той щеше да опита да го направи, като упорито се противопоставя на Бог с положението си и усилията си до самия край. Що за природа е тази? Не е ли нечестива? Ако човек се гневи и изпада в ярост, когато се спомене Бог, дали той е виждал Бог? Знае ли той кой е Бог? Той не знае кой е Бог, не вярва в Него и Бог не му е говорил. Бог никога не го е притеснявал, така че защо човекът ще се ядосва? Можем ли да кажем, че този човек е нечестив? Светските тенденции, яденето, пиенето, търсенето на удоволствия и преследването на знаменитости — нищо от това не би притеснило такъв човек. Само при споменаването на думата „Бог“ обаче или при споменаването на истината за Божиите слова той се разярява. Това не означава ли, че има нечестива природа? Това е достатъчно, за да се докаже, че това е нечестивата природа на човека. Сега, съдейки по себе си, когато се споменава истината или когато се споменават Божиите изпитания за човечеството или Божиите слова на правосъдие над човека, случва ли се и вие да изпитвате отвращение, да се чувствате отблъснати и да не искате да слушате такива неща? В сърцето си може да си помислите: „Нима не казват всички, че Бог е истина? Някои от тези думи не са истина! Ясно е, че това са само Божии слова на назидание към човека!“. Някои хора може дори да изпитат силна неприязън в сърцата си и да си помислят: „За това се говори всеки ден — за Неговите изпитания, за Неговия съд. Кога ще свърши това? Кога ще получим добрата крайна цел?“. Не е известно откъде идва този безпричинен гняв. Що за природа е това? (Нечестива природа.) Тя се насочва и ръководи от нечестивата природа на Сатана. От гледна точка на Бог, с оглед на нечестивата природа на Сатана и покварения нрав на човека, Той никога не спори и не таи злоба към хората и никога не вдига врява, когато те постъпват глупаво. Никога няма да видите Бог да има сходни възгледи за нещата с тези на хората, а още по-малко ще видите Той да използва човешки възгледи, знания, наука, философия или въображение, за да се справя с нещата. По-скоро всичко, което Бог върши, и всичко, което Той разкрива, е свързано с истината. Тоест всяка дума, която е изрекъл, и всяко действие, което е предприел, са свързани с истината. Тази истина не е плод на някаква безпочвена фантазия; тази истина и тези слова са изречени от Бог благодарение на Неговата същина и Неговия живот. Тъй като тези слова и същината на всичко, което Бог върши, са истина, можем да кажем, че Божията същина е свята. Тоест всичко, което Бог казва и върши, носи жизненост и светлина на хората, дава им възможност да видят положителни неща и реалността на тези положителни неща, посочва пътя на човечеството, за да може то да върви по правилния път. Всички тези неща се определят от Божията същина и от същината на Неговата святост.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V)

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.