Йов побеждава Сатана и става истински човек в очите на Бог

Когато Йов за първи път беше подложен на изпитания, той беше лишен от всичкия си имот и от всичките си деца, но не падна духом заради това и не каза нищо, което да е грях срещу Бог. Той беше преодолял изкушенията на Сатана и беше преодолял загубата на материалните си придобивки, потомството си и изпитанието да изгуби цялото си земно богатство, което означава, че успя да се покори на Бог, когато Той му отне тези неща, и също така успя да благодари на Бог и да Го възхвалява за това, което Той направи. Такова беше поведението на Йов по време на първото изкушение на Сатана и такова беше свидетелството на Йов по време на първото изпитание пред Бог. При второто изпитание Сатана протегна ръка, за да порази Йов, и въпреки че Йов изпита болка, по-голяма от тази, която някога беше изпитвал, свидетелството му беше достатъчно, за да остави хората смаяни. Той използва своята сила на духа, убеденост и покорство към Бог, както и страха си от Бог, за да победи отново Сатана, а Бог отново одобри и беше благосклонен към поведението и свидетелството му. По време на това изкушение Йов използва действителното си поведение, за да заяви на Сатана, че болката на плътта не може да промени вярата и покорството му към Бог, нито да отнеме предаността му към Бог и богобоязливото му сърце; той не се отрече от Бог и не се отказа от собственото си съвършенство и честност, макар да беше изправен пред смъртта. Решителността на Йов превърна Сатана в страхливец, вярата му накара Сатана да се страхува и да трепери, интензивността, с която се бори срещу него по време на тяхната битка на живот и смърт, породи у Сатана дълбока омраза и неприязън; съвършенството и честността на Йов не оставиха на Сатана нищо повече, което можеше да му причини, така че Сатана престана със своите атаки и се отказа от обвиненията срещу Йов, които беше отправил към Бог Йехова. Това означава, че Йов беше победил света, плътта, Сатана и смъртта; той стана напълно и окончателно човек, който принадлежи на Бог. По време на тези две изпитания Йов остана непоколебим в своето свидетелство, действително изживя своето съвършенство и честност и разшири обхвата на житейските си принципи — страх от Бог и отбягване на злото. След като премина през тези две изпитания, Йов придоби по-богат опит и този опит го направи по-зрял и закален, направи го по-силен и по-убеден и му вдъхна още повече увереност в правотата и стойността на почтеността, към която така здраво се придържаше. Изпитанията, на които Бог Йехова подложи Йов, му дадоха дълбоко разбиране и усещане за Божията загриженост за човека и му позволиха да почувства скъпоценността на Божията любов, откъдето към страха му от Бог бяха добавени внимание и любов към Него. Изпитанията на Бог Йехова не само не отчуждиха Йов от Него, но и приближиха сърцето му към Бог. Когато телесната болка на Йов достига своя връх, загрижеността, която почувства от Бог Йехова, не му остави друг избор освен да прокълне деня на своето раждане. Поведение като това не беше дълго планирано, а естествено откровение на вниманието и любовта към Бог, идващо от сърцето му, то беше естествено откровение, което дойде от неговото внимание и любов към Бог. Това означава, че тъй като ненавиждаше себе си, не желаеше и не можеше да понася да измъчва Бог, вниманието и любовта на Йов достигнаха до безкористност. По това време Йов извиси своето дългогодишно обожание и копнеж по Бог и покорството си към Него до нивото на внимание и любов. В същото време той извиси и своята вяра, подчинение на Бог и страх от Него до нивото на внимание и любов. Той не си позволи да прави нищо, което би навредило на Бог, не си позволи поведение, което би наранило Бог, и не си позволи да причини на Бог скръб, печал или дори нещастие по свои собствени причини. В Божиите очи, въпреки че Йов все още беше същият Йов като преди, неговата вяра, покорство и страх от Бог донесоха на Бог пълно удовлетворение и наслада. В този момент Йов беше постигнал съвършенството, което Бог очакваше от него да постигне; в Божиите очи той беше станал човек, който наистина беше достоен да бъде наречен „съвършен и честен“. Неговите праведни дела му позволиха да победи Сатана и да устои твърдо в своето свидетелство пред Бог. Неговите праведни дела също така го доведоха до съвършенство и позволиха стойността на живота му да се издигне и възвиси още повече, и също така го превърнаха в първия човек, който вече не беше атакуван и изкушаван от Сатана. Йов беше праведен и затова беше обвинен и изкушен от Сатана; тъй като Йов беше праведен, той беше предаден на Сатана; и тъй като Йов беше праведен, той надделя над Сатана, нанесе му поражение и остана непоколебим в своето свидетелство. От този момент нататък Йов стана първият човек, който никога повече не можеше да бъде предаден на Сатана, той наистина застана пред Божия престол и живя в светлината, с Божиите благословии, без да бъде следен или тормозен от Сатана… Той беше станал истински човек в очите на Бог и беше освободен…

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)