Бог трябва да унищожи Содом (Избрани пасажи)

Битие 18:26  Рече Йехова: „Ако в Содом има петдесет праведни човека в рамките на града, ще пощадя всичко заради тях“.

Битие 18:29  А Авраам пак Му каза: Може да се намерят там четиридесет. Той отвърна: Заради четиридесетте няма да сторя това.

Битие 18:30  А той Му каза: Може да се намерят там тридесет. Той отвърна: Няма да сторя това.

Битие 18:31  А той каза: Може да се намерят там двадесет. А Той каза: Няма да го погубя.

Битие 18:32  И той каза: Може да се намерят там десет. И Той каза: Няма да го погубя.

Бог е изобилно милостив към онези, за които се грижи, и силно гневен към онези, които отритва

Според библейските разкази имаше ли десет слуги на Бог в Содом? Не, нямаше. Заслужаваше ли градът да бъде пощаден от Бог? Само един човек в града — Лот — прие Божиите пратеници. Изводът от това е, че в града имаше само един слуга на Бог и затова Бог нямаше друг избор, освен да спаси Лот и да унищожи Содом. Цитираните по-горе разговори между Авраам и Бог може да изглеждат прости, но те илюстрират нещо много дълбоко: в действията на Бог има принципи и преди да вземе решение, Той прекарва дълго време в наблюдение и обмисляне; със сигурност Бог няма да вземе решение или да направи прибързани заключения, преди да е настъпил подходящият момент. Размяната на реплики между Авраам и Бог ни показва, че Божието решение да унищожи Содом не беше ни най-малко погрешно, тъй като Бог вече знаеше, че в града няма нито четиридесет, нито тридесет, нито двадесет праведници. Нямаше дори десет. Единственият праведен човек в града беше Лот. Бог наблюдаваше всичко, което се случваше в Содом, и познаваше обстоятелствата около това като пръстите на ръката Си. Така че Неговото решение не можеше да бъде погрешно. За разлика от това, в сравнение с всемогъществото на Бог, човекът е толкова безчувствен, толкова глупав и невеж, толкова късоглед. Именно това виждаме в размяната на реплики между Авраам и Бог. Бог е изразявал Своя нрав от самото начало до днес. Божият нрав се разкрива и тук и ние трябва да го видим. Числата са прости — те не показват нищо, но тук има много важен израз на Божия нрав. Бог не би унищожил града заради петдесет праведници. Дали това се дължи на Божията милост? Дали е заради Неговата любов и великодушие? Виждали ли сте тази страна на Божия нрав? Дори да имаше само десет праведници, Бог щеше да пожали града заради тях. Това ли е, или не е великодушието и любовта на Бог? Поради Божията милост, великодушие и загриженост към тези праведни хора Той не би унищожил града. Това е великодушието на Бог. И в крайна сметка какъв резултат виждаме? Когато Авраам каза: „Може да се намерят там десет“, Бог каза: „Няма да го погубя“. След това Авраам не каза нищо повече — защото в Содом ги нямаше десетте праведници, за които той говореше, и той нямаше какво повече да каже, а в този момент разбра защо Бог беше решил да унищожи Содом. Какъв Божи нрав виждате в това? Какво решение взе Бог? Бог реши, че ако в Содом няма десет праведници, Той няма да позволи града да съществува и че неизбежно ще го унищожи. Не е ли това Божият гняв? Този гняв представлява ли Божият нрав? Дали този нрав е откровението за святата същност на Бог? Дали той е откровението за праведната същност на Бог, която човек не трябва да оскърбява? След като потвърди, че в Содом няма десет праведници, Бог беше сигурен, че ще унищожи града и ще накаже жестоко хората в него, защото Му се противопоставяха и защото бяха толкова порочни и покварени.

Защо анализирахме тези пасажи по този начин? Направихме така, защото тези няколко прости изречения дават пълен израз на Божия нрав, в който се съдържа изобилна милост и силен гняв. От една страна Бог ценеше праведните, проявяваше милост към тях, търпеше ги и се грижеше за тях, но едновременно с това Той изпитваше дълбока ненавист към всички онези в Содом, които бяха покварени. Беше ли, или не беше това изобилна милост и силен гняв? С какви средства Бог унищожи града? С огън. И защо го унищожи с огън? Когато видиш, че нещо се изгаря с огън, или когато си на път да изгориш нещо, какво усещаш? Защо искаш да го изгориш? Чувстваш ли, че вече не се нуждаеш от него, че вече не искаш да го гледаш? Искаш ли да го изоставиш? Използването на огън от страна на Бог означаваше изоставяне и омраза и че Той не искаше повече да вижда Содом. Това беше емоцията, която накара Бог да срине Содом до основи, използвайки огън. Използването на огън показва колко разгневен беше Бог. Милосърдието и толерантността на Бог наистина съществуват, но Божията святост и праведност, когато отприщва Своя гняв, показват на човека и онази страна на Бог, която не търпи обида. Когато човекът напълно успява да се подчини на Божиите заповеди и действа в съответствие с Божиите изисквания, Бог е изобилен в Своята милост към него; когато човекът е изпълнен с поквара, омраза и враждебност към Бог, Той е силно разгневен. До каква степен Бог е силно разгневен? Неговият гняв ще трае дотогава, докато вече не вижда противопоставянето и злите дела на човека, докато те престанат да бъдат пред очите Му. Едва тогава Божият гняв ще изчезне. С други думи, независимо кой е човекът, ако сърцето му се е отдалечило от Бог и се е отвърнало от Него, за да не се върне никога повече, тогава независимо как, привидно или от гледна точка на субективните си желания, той иска да се прекланя, да следва и да се покорява на Бог в тялото или в мисленето си, щом сърцето му се отвърне от Бог, Божият гняв ще се отприщи без прекъсване. Ще стане така, че когато Бог силно отприщи Своя гняв, след като е дал на човека достатъчно възможности, веднъж отприщен, Той няма да може да го върне обратно и никога повече няма да бъде милостив и толерантен към такъв човек. Това е едната страна на Божия нрав, която не търпи оскърбление. Тук на хората им се струва нормално Бог да разруши един град, тъй като в Божиите очи град, пълен с грях, не може да съществува и да продължи да стои, и е разумно той да бъде унищожен от Бог. И все пак в това, което се случи преди и след като Той унищожи Содом, ние виждаме пълнотата на Божия нрав. Той е толерантен и милостив към нещата, които са мили, красиви и добри; към нещата, които са зли, грешни и нечестиви, Той изпитва силен гняв и този Негов гняв е постоянен. Това са двете основни и най-изявени страни на Божия нрав и освен това те са разкрити от Бог от начало до край: изобилна милост и силен гняв. Повечето от вас са изпитали нещо от Божията милост, но много малко от вас са оценили Божия гняв. Божията милост и благоволение могат да се видят във всеки човек; това означава, че Бог е бил изобилно милостив към всеки човек. И все пак много рядко — или може да се каже, никога — Бог е бил силно разгневен на отделни хора или част от хората сред вас. Бъдете спокойни! Рано или късно Божият гняв ще бъде видян и изпитан от всеки човек, но сега все още не е дошъл моментът. Защо е така? Това е така, защото когато Бог постоянно се гневи на някого, тоест, когато отприщва силния Си гняв върху него, това означава, че Той отдавна го е намразил и отритнал, че го презира и че не може да търпи съществуването му; щом гневът на Бог се стовари върху този човек, той ще изчезне. Днес Божието дело все още не е достигнало тази точка. Когато Бог се разгневи силно, никой от вас няма да може да го понесе. Така че в момента Бог е само изобилно милостив към всички вас и тепърва ви предстои да видите Неговия силен гняв. Ако има хора, които още не са убедени в това, можете да поискате Божият гняв да дойде върху вас, за да изпитате дали Божият гняв и Неговият нрав, който не понася оскърблението на човека, наистина съществуват. Ще се осмелите ли?

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)

A portion of the Bulgarian Bible verses in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.