Божието обещание към Авраам (Избрани пасажи)

Битие 22:16-18  Йехова рече: „Заклевам се в Себе Си, защото си направил това и не си пожалил него, единствения си син, ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми“.

Неизменното намерение на Бог е да спечели хора, които Го познават и могат да свидетелстват за Него

По същото време, когато говореше на Себе Си, Бог говореше и на Авраам, но освен че чу благословиите, които Бог му даде, успя ли Авраам да разбере истинските намерения на Бог във всичките Му думи в този момент? Не, не успя. И така, в момента, когато Бог се закле в Себе Си, сърцето Му все още беше самотно и скръбно. Все още нямаше нито един човек, който да може да разбере или схване неговите намерения и планове. В този момент никой — включително Авраам — не можеше да говори с Него доверително, а още по-малко можеше да Му съдейства в извършването на делото, което Той трябваше да извърши. На пръв поглед Бог беше спечелил Авраам — човек, който може да се подчинява на думите Му. Но в действителност познанието на този човек за Бог беше съвсем незначително. Въпреки че Бог беше благословил Авраам, Божието сърце все още не беше удовлетворено. Какво означава, че Бог не беше удовлетворен? Това означава, че Неговото управление току-що беше започнало, че хората, които Той искаше да спечели, хората, които копнееше да види, хората, които обичаше, бяха все още далеч от Него; нужно Му беше време, Той трябваше да изчака, да бъде търпелив. Защото по онова време освен Самия Бог нямаше никой, който да знае какво е необходимо на Бог, какво иска да спечели или за какво копнее. И така, в същото време, когато Бог се чувстваше много развълнуван, му беше и тежко на сърцето. Но Той не спря стъпките Си и продължи да планира следващия етап от това, което трябваше да направи.

Какво виждате в Божието обещание, дадено на Авраам? Бог дари Авраам с големи благословии само защото той се подчини на Божиите слова. Въпреки че на пръв поглед това изглежда нормално и естествено, в него ние виждаме Божието сърце: Бог цени най-вече покорството на човека към Него и много обича човекът да Го разбира и да бъде искрен към Него. Колко високо цени Бог тази искреност? Може би не разбирате колко високо Той я цени и може би няма никой, който да осъзнава това. Бог даде на Авраам син и когато той порасна, Той помоли Авраам да Му принесе сина си в жертва. Авраам стриктно последва Божията заповед, подчини се на Божието слово, а искреността му трогна Бог и беше оценена от Него. Колко високо оцени Бог тази искреност? И защо я оцени? Във време, когато никой не възприемаше Божиите слова и не разбираше сърцето Му, Авраам направи нещо, което разтърси небесата и накара земята да трепери, и това накара Бог да изпита несравнимо чувство на удовлетворение и Му донесе радостта да спечели някого, който можеше да се покорява на думите Му. Това удовлетворение и радост дойдоха от сътворено същество, създадено от Неговата ръка, и беше първата „жертва“, която човекът беше принесъл на Бог и която беше най-високо оценена от Бог, откакто човекът беше създаден. Бог беше изстрадал тази жертва и се отнесе към нея като към първия най-важен дар от човека, когото беше създал. Тя показа на Бог първите плодове на Неговите усилия и на цената, която беше платил, и Му позволи да види надеждата в човечеството. След това Бог имаше още по-голям копнеж за група от такива хора, които да вървят заедно с Него, да се отнасят искрено към Него и да се грижат искрено за Него. Бог дори се надяваше, че Авраам ще продължи да живее, защото искаше да има сърце като това на Авраам, което да Го придружава и да бъде с Него, докато управлява. Независимо от това какво искаше Бог, това беше само желание, само идея — защото Авраам беше просто човек, който можеше да Му се покорява, но нямаше ни най-малкото разбиране или познание за Бог. Авраам беше човек, който далеч не отговаряше на стандартите на Божиите изисквания към хората, а именно: да познава Бог, да може да свидетелства за Него и да бъде в единомислие с Бог. Така че Авраам не можеше да върви с Бог. При принасянето на Исаак от Авраам Бог видя искреността и покорството на Авраам и видя, че той е издържал на Божието изпитание. Въпреки че Бог прие неговата искреност и покорство, той все още не беше достоен да стане Божи довереник, да се превърне в човек, който познава и разбира Бог, и в човек, който е запознат с Божия нрав; той беше далеч от това да бъде в единомислие с Бог и да следва Неговата воля. Така че в сърцето Си Бог все още беше самотен и загрижен. Колкото по-самотен и загрижен ставаше Бог, толкова повече изпитваше нуждата да продължи управлението Си възможно най-скоро и да може да избере и да придобие група хора, които да осъществят Неговия план за управление и да изпълнят волята Му колкото се може по-скоро. Това беше силното намерение на Бог и то остана непроменено от самото начало до днес. Откакто създаде човека в началото, Бог копнее за група победители, група хора, които могат да разбират, да познават и да възприемат Неговия нрав и които да вървят с Него. Това намерение на Бог никога не се е променяло. Независимо от това колко дълго трябва да чака, независимо от това колко труден може да бъде пътят, който предстои, и без значение колко далечни са целите, за които копнее, Бог никога не е променял или изоставял очакванията Си към човека. Сега, след като казах това, осъзнавате ли донякъде какво е намерението на Бог? Може би това, което сте осъзнали, не е много дълбоко — но разбирането постепенно ще дойде!

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)

A portion of the Bulgarian Bible verses in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.