Когато от Изтока излезе светкавицата, точно в мига, в който започвам да изричам думите Си — когато излезе светкавицата, тя осветява цялата вселена и всички звезди се преобразяват. Целият човешки род е като подреден по категории. Под заревото на стълба светлина от Изтока се разкрива изначалната форма на всички човеци — със замаяни погледи, незнаещи какво да правят и още повече — как да прикрият грозните си черти. Те са подобни на животни, втурнали се да избягат от Моята светлина в планинските си леговища, но веднъж попаднал в светлината Ми, никой не ще успее да се махне. Всички хора са зашеметени, всички чакат, всички наблюдават; щом се появи Моята светлина, всички благославят деня, в който са се родили, но и всички го проклинат. Невъзможно е толкова противоречиви емоции да добият ясен израз; стичат се реки от сълзи на самобичуване и буйният порой в миг ги отнася без следа. Моят ден отново надвисва над цялото човечество, отново събужда човешкия род и му дава още едно ново начало. Сърцето Ми тупти и планините подскачат радостно в ритъм с Него, водите се впускат в ликуващ танц, а вълните се разбиват в скалистите плитчини. Трудно е да изразя онова, което е в сърцето Ми. Искам да изпепеля с поглед всички нечисти неща; искам всички синове на бунтарството да изчезнат от погледа Ми и никога повече да не съществуват. Аз не само поставих ново начало в свърталището на големия червен змей, но и започнах ново дело във вселената. Скоро земните царства ще се превърнат в Мое царство; скоро земните царства завинаги ще престанат да съществуват поради Моето царство, защото вече постигнах победа и Се завърнах триумфално. Големият червен змей е изчерпал всички мислими средства да разстрои Моя план, надявайки се да заличи постигнатото от Мен на земята, но нима Аз бих могъл да се обезсърча от измамните му хитрости? Нима заплахите му биха могли да Ме уплашат и да разклатят Моята увереност? Никога не е съществувало и едно-едничко същество на небето или на земята, което да не съм държал в шепата Си; с колко по-голяма сила се отнася това за големия червен змей, който Ми служи за контрастиращ предмет? Та не е ли и той предмет, който мога да управлявам със собствените Си ръце?

По време на въплъщението Ми в света на хората, напътствано от Мен, човечеството несъзнателно достигна днешния ден и неволно Ме опозна. Но никой няма никаква представа, и най-бледа идея как да извърви пътя, който предстои — а още по-малко подозира накъде ще го отведе този път. Човек може да достигне края му само под взора на Всемогъщия; само следвайки светкавицата от Изтока, ще може да прекоси прага на Моето царство. Нито един от човеците никога не съзря лицето Ми и не видя светкавицата от Изтока; тогава колко по-малко вероятно е някой да е чул словата, които произнасям от Своя престол? Всъщност още от древни времена нито едно човешко същество не е влизало в пряк досег с Моята личност; хората имат възможност да Ме видят едва днес, когато дойдох на света. Но дори и сега хората продължават да не Ме познават, защото само виждат Моя лик и чуват Моя глас, но не вникват в Моето значение. Всички човеци са такива. Тъй като сте от Моите избраници, не изпитвате ли дълбока гордост, когато виждате лицето Ми? А не ви ли обзема съкрушителен срам, задето не Ме познавате? Вървя сред хората, живея сред хората, защото се въплътих и дойдох в човешкия свят. Целта Ми не е просто да допусна човеците да зърнат Моето въплътено Аз; по-важното е, че така ще им позволя да Ме опознаят. При това посредством въплъщението Си ще осъдя човешкия род за греховете му; чрез въплъщението Си ще надвия големия червен змей и ще унищожа леговището му.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Думите на Бог към цялата вселена, Глава 12)