Докъде стигнахме в нашето общение на последното ни събиране? Разговаряхме за това как да се стремим към истината в контекста на две основни теми, които представляват най-вече два аспекта на практикуване. Кой е първият? (Първият е избавяне.) А вторият? (Вторият е посвещаване.) Първият е избавяне, а вторият е посвещаване. По отношение на практикуването на избавяне, първо разговаряхме на тема „избавяне от различни негативни емоции“. Първият аспект на „избавянето“ включва избавяне от различни негативни емоции. И така, когато говорихме за избавянето от различни негативни емоции, кои от тях споменахме? (Първия път Бог говори за чувството за малоценност, омразата и яда, а втория път — за потиснатостта.) Първия път говорих за необходимостта от избавяне от омразата, яда и чувството за малоценност — основно за тези три негативни емоции говорих, а също така мимоходом споменах и потиснатостта. Втория път говорих за практикуването на избавяне от потиснатостта като една от негативните емоции. Хората могат да се потиснат по най-различни причини и последния път предимно говорих за няколко начина, по които може да се появи негативната емоция на потиснатост. Кажете ми кои бяха основните причини, които посочих, за появата на емоцията на потиснатост? (Боже, има общо три причини. Първата е, че хората винаги чувстват, че имат лоша съдба. Втората е, че хората обвиняват лошия си късмет, когато нещо им се случи. А третата е, когато хората са извършили сериозни прегрешения в миналото или са извършили глупави или невежи неща, които са ги накарали да изпаднат в потиснатост.) Това са трите основни причини. Първата е свързана с това, че човек смята съдбата си за лоша, поради което често изпада в потиснатост. Втората е свързана с вярата на хората, че имат лош късмет, поради което те също често изпадат в потиснатост. И третата е, че тъй като хората са извършили сериозни прегрешения, това ги кара често да се чувстват потиснати. Това са трите основни причини. Емоцията на потиснатост не е мимолетно чувство на негативност или тъга, а по-скоро е обичайна и повтаряща се негативна емоция в съзнанието, предизвикана от определени причини. Тази негативна емоция предизвиква у хората много негативни мисли, възгледи и становища и дори много крайни и изопачени мисли, възгледи, модели на поведение и методи. Тя не е временно настроение или мимолетна идея, а повтаряща се и обичайна негативна емоция, която постоянно е с хората, съпътства ги в живота им в най-съкровените кътчета на сърцата им и дълбоко в душите им, както и в мислите и действията им. Тази негативна емоция не само влияе върху съвестта и разума на нормалната човешка природа на хората, но може да окаже влияние и върху различните им позиции, възгледи и гледни точки за начина, по който гледат на хората и нещата, както и върху поведението и действията им в ежедневието. Ето защо е необходимо да анализираме различните негативни чувства, да ги разнищим и разпознаем, преди да се избавиш от тях и да ги промениш едно по едно, като се стремиш постепенно да ги оставиш зад гърба си, така че съвестта и разумът, както и мисленето на човешката ти природа да станат нормални и практични, и тези негативни чувства повече да не оказват влияние, да не контролират и дори да не потискат начина, по който гледаш на хората и нещата, и начина, по който се държиш и вършиш нещата в ежедневието си — това е основната цел на разнищването и разпознаването на тези различни негативни емоции. Основната цел не е да слушаш това, което казвам, да го знаеш, да го разбираш и после да спреш дотам, а по-скоро от Моите слова да опознаеш точно колко са вредни за хората негативните емоции, да опознаеш колко вредни са те и какво голямо влияние оказват върху ежедневието на хората, върху начина, по който възприемат хората и нещата, и върху начина, по който се държат и постъпват.

По-рано разговаряхме и за това, че в известна степен тези негативни емоции не достигат нивото на покварен нрав и покварена същност, но донякъде улесняват и изострят покварения нрав на хората, като им предоставят основа да вършат нещата в зависимост от покварения си нрав и като дават на хората повече причини да живеят според покварения си нрав, докато са подкрепяни от тези негативни емоции, както и причина да възприемат когото или каквото и да било въз основа на покварения си нрав. Следователно всички тези негативни емоции влияят в различна степен върху ежедневието на хората и в известна степен засягат и контролират различните мисли на хората и влияят върху нагласите, гледните точки и становищата им по отношение на истината и Бог. Може да се каже, че тези негативни емоции изобщо не оказват добро влияние върху хората, нито имат някакъв положителен или полезен ефект, а напротив, могат само да навредят на хората. Ето защо, когато хората живеят в тези негативни емоции, сърцата им естествено са под тяхно влияние и контрол и те не са способни да престанат да живеят в състояние на негативност и дори възприемат крайни възгледи за хората и нещата от нелепи гледни точки. Когато хората възприемат даден човек или нещо през призмата и от позицията на негативните емоции, естествено поведението, подходите и резултатите от държанието и действията им ще бъдат опорочени от крайни, негативни и потискащи емоции. Тези негативни, потискащи и крайни емоции ще накарат хората да бъдат непокорни пред Бог, да са недоволни от Него, да Го обвиняват, да Го предизвикват и дори да Му се противопоставят, както и, разбира се, да Го мразят. Когато например човек смята, че има лоша съдба, кого обвинява за нея? Може и да не го казва, но в сърцето си вярва, че Бог е постъпил неправилно и че е несправедлив, и си мисли: „Бог защо го е направил толкова красив? Защо Бог му е позволил да се роди в такова страхотно семейство? Защо му е дал такива дарби? Защо му е дал толкова добри заложби? Защо моите заложби са толкова лоши? Защо Бог го е уредил да бъде водач? Защо никога не идва моят ред, защо никога не съм успявал да бъда водач, нито веднъж? Защо при него всичко върви толкова гладко, а когато аз правя нещо, то никога не върви правилно или гладко? Защо съдбата ми е толкова нещастна? Защо нещата, които ми се случват, са толкова различни? Защо ми се случват само лоши неща?“. Макар че тези мисли, породени от потискащите емоции, не карат хората да обвиняват Бог или да се противопоставят на Бог и на съдбата си в субективното си съзнание, те ги карат често и неволно да потъват в емоции на непокорство, недоволство, негодувание, завист и омраза в най-съкровените кътчета на сърцата си. В тежки случаи те дори могат да предизвикат у хората по-крайни мисли и поведение. Когато някои хора виждат например, че някой друг се справя по-добре от тях и е похвален от Бог, те изпитват завист и омраза. В резултат на това се задействат поредица от дребнави действия: говорят лошо за другия човек зад гърба му и го компрометират, тайно правят някои съмнителни и ирационални неща и т.н. Възникването на тази поредица от проблеми е пряко свързано с потиснатостта и негативните им емоции. Тази поредица от мисли, модели на поведение и подходи, която възниква от техните потискащи емоции, в началото може да изглежда като просто вид емоции, но с напредването на нещата тези негативни и потискащи емоции могат все повече да подтикват хората да живеят според покварения си сатанински нрав. Ако обаче хората разбират истината и живеят с нормалната човешка природа, когато в тях възникнат тези негативни и потискащи емоции, съвестта и разумът им могат незабавно да се задействат и тези хора могат да доловят присъствието и смущаването на тези потискащи емоции и да ги прозрат. След това много бързо могат да загърбят потискащите си емоции и когато се сблъскат с хора, събития и неща в настоящата си ситуация, могат да правят рационални преценки, както и рационално и от правилната гледна точка да разглеждат ситуациите, с които се сблъскват, и нещата, които преживяват. Когато хората правят всички тези неща рационално, най-основното нещо, което ще са способни да постигнат, е да приемат управлението на съвестта и разума на нормалната човешка природа. Дори по-добре, ако разбират истината, въз основа на съвестта и разума си те ще са способни да действат по-рационално и в съответствие с истините принципи и няма да се държат или да действат под властта на покварения си нрав. Ако обаче негативните емоции вземат връх в сърцата им, като влияят на мислите, възгледите и начина, по който се справят с нещата и по който се държат, тогава естествено тези негативни емоции ще се отразят на напредъка им в живота и ще доведат до това, че мислите, изборите, поведението и подходите им ще бъдат възпрепятствани и смущавани във всякакви ситуации. От една страна, тези негативни емоции улесняват покварения нрав на хората, като пораждат у тях спокойствие и оправдание за това, че живеят с покварения си нрав. От друга страна, те могат също да накарат хората да се съпротивляват на положителните неща и да живеят в негативност, без да искат да видят светлината. По този начин негативните емоции у хората стават все по-необуздани и сериозни и в никакъв случай не им позволяват да действат рационално в рамките на съвестта и разума. Вместо това те пречат на хората да търсят истината и да живеят пред Бог и по този начин хората естествено се израждат още повече, като не само се чувстват негативно, но и се отдалечават от Бог. И какви ще са последствията, ако нещата продължат така? Негативните емоции не само не могат да преодолеят покварения нрав на хората, но и ще го улеснят, а това ще накара хората да се справят с нещата и да се държат според покварения си нрав, както и да вървят по свой собствен път. Какво ще правят хората, когато са подвластни на погрешни и крайни мисли и възгледи? Ще смущават ли делото на църквата? Ще разпространяват ли негативност и ще съдят ли Бог и подредбите за работата в Божия дом? Ще обвиняват ли Бог и ще Му се противопоставят ли? Със сигурност ще го правят! Това са крайните последствия. У хората ще се пораждат редица подходи, като непокорство, недоволство, негативност и противопоставяне — това са все последствия от негативните емоции, които дълго време вземат връх в сърцата на хората. Виж, само една малка негативна емоция — емоция, която хората сякаш не биха могли да изпитат, чието съществуване хората дори не биха могли да доловят, нито да почувстват въздействието ѝ върху себе си — тази малка негативна емоция все пак ги следва навсякъде, сякаш е с тях от раждането им. Тя причинява на хората вреда във всякаква форма и размер и дори постоянно те обгръща, заплашва, потиска и сковава, до такава степен, че те съпътства през цялото време, точно като живота ти, но ти изобщо не го осъзнаваш, често живееш в нея и я приемаш за даденост, като си мислиш неща като: „Така трябва да мислят хората, в това няма нищо лошо, то е съвсем нормално. Кой няма някакви подобни активни мисли? Кой няма някакви негативни емоции?“. Не си способен да почувстваш вредата, която тази негативна емоция ти причинява, но вредата е съвсем реална и ти често неволно ще бъдеш подтикван от нея естествено да проявяваш покварения си нрав, да действаш и да се държиш въз основа на покварения си нрав, докато накрая не вършиш всичко въз основа на покварения си нрав. Можете да си представите какви са крайните резултати от това. Всички те са негативни, неблагоприятни и в тях няма нищо полезно или положително, да не говорим за нещо, което може да помогне на хората да придобият истината и Божията похвала — това не са оптимистични резултати. Следователно, докато у човека съществуват негативни емоции, всички видове негативни мисли и възгледи ще оказват силно влияние върху живота му и ще вземат връх в него. Докато негативните мисли и възгледи оказват влияние върху живота му и вземат връх в него, ще има огромни пречки, които ще възпрепятстват стремежа му към истината, практикуването на истината и навлизането в истината реалност. Затова е необходимо да продължим да разобличаваме и разнищваме тези негативни емоции, за да може всички те да се преодолеят.

Негативните емоции, за които разговаряхме току-що, имат сериозен ефект и причиняват тежки вреди на хората, но има и други негативни емоции, които също влияят и вредят на хората. Освен негативните емоции на омраза, яд, малоценност и потиснатост, за които вече говорихме, съществуват и негативните емоции на скръб, безпокойство и тревога. Тези емоции също се коренят дълбоко в най-съкровените кътчета на човешките сърца и съпътстват хората в ежедневието им и в техните думи и действия. Разбира се, когато им се случи нещо, то оказва влияние и върху мислите и възгледите, които се пораждат у хората, както и върху становищата и гледните им точки. Днес, ще разнищим и разобличим негативните емоции на скръб, безпокойство и тревога и ще се опитаме да помогнем на хората да ги открият у себе си. След като хората открият тези негативни емоции у себе си, крайната цел е те напълно да опознаят тези негативни емоции, да ги премахнат, повече да не живеят под тяхно влияние и повече да не използват тези негативни емоции за основа и опора в живота и поведението си. Нека първо разгледаме думите „скръб, безпокойство и тревога“. Те не са ли начини за изразяване на емоции? (Да, така е.) Преди да разговаряме по тази тема, нека първо поразсъждаваме върху нея, за да имате най-основна представа за „скръбта, безпокойството и тревогата“. Независимо дали ще достигнете до буквално разбиране на думите, или до по-дълбоко разбиране отвъд буквалното им значение, след това ще имате основни познания за тези негативни емоции. Първо Ми кажете какво ви е карало да се тревожите в миналото или за кои неща винаги изпитваш скръб, безпокойство и тревога. Те могат да бъдат като огромен камък, който те смазва, или като сянка, която винаги те следва и те сковава. (Боже, ще кажа няколко думи. Когато не постигам никакви резултати в дълга си, тази емоция е силно изразена и се тревожа дали ще бъда разобличен и отстранен и дали ще имам добро бъдеще и добра крайна цел. Когато постигам резултати в дълга си, не се чувствам така, но винаги когато известно време не постигам резултати в него, този вид негативна емоция става изключително очевидна.) Това не е ли проявление на негативните емоции на скръб, безпокойство и тревога? (Така е.) Точно така. Този вид негативна емоция през цялото време се крие в най-съкровените кътчета на човешките сърца, като постоянно влияе на мислите на хората. Въпреки че хората не могат да доловят подобна негативна емоция, когато не се е случило нищо лошо, тя е като миризма или като вид газ, или дори по-скоро като електрическа вълна. Не можеш да я видиш, а когато не я осъзнаваш, дори не си в състояние да я почувстваш. Въпреки това винаги можеш да доловиш присъствието ѝ в най-съкровените кътчета на сърцето си, като така нареченото шесто чувство, и винаги можеш подсъзнателно да доловиш съществуването на подобна мисъл и емоция. В подходящото време, на подходящото място и в подходящия контекст подобна негативна емоция малко по малко ще се надига и постепенно ще изплува. Не е ли така? (Така е.) И така, кои други неща ви карат да изпитвате скръб, безпокойство и тревога? Нима няма нищо друго, освен споменатото току-що? Ако е така, тогава трябва да живеете толкова щастливо и без тревоги, без каквото и да е безпокойство и без да скърбите за каквото и да било. Тогава наистина би бил свободен човек. Така ли е? (Не.) Добре тогава, кажете Ми за това, което е в сърцата ви. (Когато не изпълнявам добре дълга си, винаги се тревожа, че ще загубя репутацията и статуса си, тревожа се за това какво ще си помислят за мен братята и сестрите ми и какво ще си помисли за мен моят водач. Също така, когато работя заедно с братята и сестрите си, за да изпълнявам дълга си, и продължавам да разкривам покварения си нрав, винаги се тревожа, че толкова дълго съм вярвал в Бог, но изобщо не съм се променил, и че ако това продължи, тогава може би един ден ще бъда отстранен. Такива опасения имам.) Когато имате тези опасения, пораждат ли се у вас негативните емоции на скръб, безпокойство и тревога? (Да.) Значи повечето от вас се безпокоят и се тревожат, защото не изпълнявате добре дълга си. Така ли е? (Най-вече се тревожа за бъдещето и съдбата си.) Тревогата за бъдещето и съдбата преобладава. Когато хората не са способни да прозрат, да разберат, да приемат или да се покорят на средата, която Бог устройва, и на Неговото върховенство, и когато хората се сблъскват с различни трудности в ежедневието си, или когато тези трудности надхвърлят това, което нормалните хора могат да понесат, те подсъзнателно изпитват всякакви видове тревога, безпокойство и дори скръб. Те не знаят какво ще бъде утре или вдругиден, или как ще се развият нещата след няколко години, или какво ще бъде тяхното бъдеще, и затова скърбят, безпокоят се и се тревожат за всякакви неща. В каква ситуация хората скърбят, безпокоят се и се тревожат за всякакви неща? Когато не вярват в Божието върховенство, т.е. не са способни да повярват в Божието върховенство и да го прозрат. Дори и да го видят със собствените си очи, не биха го разбрали и не биха му повярвали. Не вярват, че Бог има върховенство над съдбата им, не вярват, че животът им е в Божиите ръце, и така в сърцата им се поражда недоверие към върховенството и подредбите на Бог, а след това се поражда обвинението и те са неспособни да се покорят. Освен че обвиняват и че са неспособни да се покорят, те искат да бъдат господари на собствената си съдба и да действат по собствена инициатива. Каква тогава става реалната ситуация, след като започнат да действат по собствена инициатива? Единственото, което могат да направят, е да живеят, като разчитат на собствените си заложби и способности, но има много неща, които не могат да постигнат, да достигнат или да осъществят със собствените си заложби и способности. Например: какво ще се случи с тях в бъдеще, дали ще са способни да влязат в колеж, дали ще са способни да си намерят добра работа, когато завършат колежа, и дали всичко ще върви добре за тях, след като си намерят работа. И ако искат да се изкачат по стълбицата и да забогатеят, дали ще са способни да постигнат идеалите и желанията си в рамките на няколко години. И след това, когато искат да си намерят партньор, да се задомят и да създадат семейство, какъв партньор ще бъде подходящ за тях? Подобни неща са неизвестни на човека. С такива неизвестни неща хората се чувстват в недоумение. Когато хората са в недоумение, те започват да изпитват скръб, безпокойство и тревога — изпитват скръб, безпокойство и тревога за всичко, което бъдещето може да им донесе. Защо е така? Защото в рамките на нормалната човешка природа хората просто не могат да понесат всички тези неща. Никой не знае какво ще се случи с него след няколко години, никой не знае каква ще бъде работата му, бракът му или децата му в бъдеще — хората просто не знаят тези неща. Това са неща, които не могат да бъдат предвидени в рамките на способностите на нормалната човешка природа, и затова хората винаги скърбят, безпокоят се и се тревожат за тях. Колкото и елементарен да е умът на човека, стига той да е способен да мисли, щом достигне зряла възраст, тези негативни емоции една по една ще се породят в най-съкровените кътчета на сърцето му. Защо у хората се пораждат скръб, безпокойство и тревога? Тъй като хората винаги се тормозят и се вълнуват за неща, които са извън обсега на способностите им, те винаги искат да знаят, да разбират и да постигат неща, които са отвъд техните способности, и дори искат да контролират неща, които са извън обсега на способностите на нормалната човешка природа. Те искат да контролират всичко това, и не само това, а и искат законите и резултатите от развитието на тези неща да се развият и изпълнят според собствената им воля. Затова, подвластни на такива нерационални мисли, хората изпитват скръб, безпокойство и тревога, а последствията от тези емоции са различни при различните хора. За каквито и неща да изпитват силна скръб, безпокойство и тревога, като така формират тези негативни емоции, хората трябва да ги приемат много сериозно и да търсят истината, за да ги преодолеят.

Ще разговаряме за негативните емоции на скръб, безпокойство и тревога основно от два аспекта. Първият ще бъде да се разнищят затрудненията на хората, за да се види какви са те, и оттам да се види по какви точно причини възникват негативните емоции на скръб, безпокойство и тревога и как точно възникват те. Вторият ще бъде да се разнищят негативните емоции на скръб, безпокойство и тревога от гледна точка на различното отношение, което хората имат към Божието дело. Разбирате ли? (Да.) Колко аспекта има? (Два.) Трябва да разнищим причините за възникването на негативните емоции на скръб, безпокойство и тревога първо, от страна на затрудненията, които хората изпитват, и второ, от страна на отношението на хората към Божието дело. Повторете Ми това отново. (Трябва да разнищим причините за възникването на негативните емоции на скръб, безпокойство и тревога първо, от страна на затрудненията, които хората изпитват, и второ, от страна на отношението на хората към Божието дело.) Има много затруднения, които хората може да изпитват, и всички те се срещат в ежедневието им, затруднения, които често възникват в рамките на живота в нормална човешка природа. И как възникват тези затруднения? Те възникват, защото хората винаги се опитват да надминат себе си, винаги се опитват да контролират собствената си съдба, да знаят бъдещето си предварително. Ако бъдещето им не изглежда добро, те веднага тръгват да търсят експерт по фън шуй или гадател, който да го поправи и коригира. Ето защо хората се сблъскват с толкова много затруднения в ежедневието си и именно тези затруднения ги карат често да изпадат в негативните емоции на скръб, безпокойство и тревога. Какви са тези затруднения? Нека първо да разгледаме кое хората смятат за най-голямото си затруднение. Кое е то? Това са перспективите им за бъдещето, т.е. какво ще бъде бъдещето на човека в този живот, дали ще бъде богат или обикновен в бъдеще, дали ще е способен да се отличи, да постигне голям успех и да преуспее в света и сред хората. Особено сред хората, които вярват в Бог, те може и да не знаят какво ще се случи с другите в бъдеще, но често се тревожат за собственото си бъдеще и винаги се питат: „Само това ли представлява вярата в Бог? Ще успея ли някога в бъдеще да се отлича от останалите? Ще съм способен ли да поема важна роля в Божия дом? Ще съм способен ли да бъда ръководител на екип или отговорник? Ще съм способен ли да бъда водач? Какво ще се случи с мен? Ако постоянно изпълнявам дълга си по този начин в Божия дом, какво ще стане с мен накрая? Ще постигна ли спасение? Имам ли някакви перспективи за бъдещето? Трябва ли все пак да продължавам да върша работата си в света? Трябва ли да продължа да изучавам професионалното умение, което усвоявах преди, или да продължа с нещо ново? Ако мога да продължа да изпълнявам дълга си в Божия дом на пълен работен ден, не би трябвало да имам проблеми с основните жизнени потребности, но ако не изпълнявам дълга си добре и бъда преразпределен и заменен, как ще живея тогава? Трябва ли да се възползвам от възможността сега, преди да бъда заменен или отстранен, за да се подготвя за тази възможност?“. Те се чудят за тези неща, виждат, че имат някакви спестявания и си мислят: „Колко години мога да издържа с това, което съм спестил? Сега съм на трийсет години, а след десет години ще бъда на четиресет. Ако ме отстранят от църквата, ще съм способен ли да се справя със ситуацията, когато се върна в света? Дали здравето ми ще бъде достатъчно добро, за да ми позволи да продължа да работя? Ще съм способен ли да печеля достатъчно, за да живея? Ще ми бъде ли трудно да живея? Изпълнявам дълга си в Божия дом, но дали Бог ще ме държи до края?“. Макар че постоянно мислят за тези неща, те никога не намират отговорите. Макар че никога не стигат до заключение, няма как да не продължат да мислят за тези неща — това е извън техния контрол. Когато срещнат някакъв неуспех или трудност, или когато нещо не върви така, както са искали, в най-съкровените кътчета на сърцата си те обмислят тези неща, без да казват на никого. Когато някои хора са кастрени, когато са заменени в дълга си, когато са преразпределени на различен дълг или когато са изправени пред някаква криза, те неволно търсят път за отстъпление и не могат да не правят планове и кроежи за следващите си стъпки. Независимо от това какво се случва в крайна сметка, хората все пак често си правят планове и кроежи за нещата, за които изпитват скръб, безпокойство и тревога. Това не са ли неща, които хората обмислят за собствените си перспективи за бъдещето? Тези негативни емоции не се ли пораждат, тъй като хората са неспособни да се избавят от собствените си перспективи за бъдещето? (Да, така е.) Когато хората се чувстват особено ентусиазирани и когато нещата вървят много гладко при изпълнението на дълга им, и особено когато ги повишават, оползотворяват ги за някои важни задачи, когато се радват на подкрепата на повечето от братята и сестрите си и когато си личи собствената им стойност, те не мислят за негативните емоции. В момента, в който репутацията, статусът и интересите им са застрашени, те няма как да не се потопят отново в негативните емоции на скръб, безпокойство и тревога. Когато се върнат към тези негативни емоции, начинът, по който подхождат към тях, не е да ги избягват или отхвърлят, а по-скоро да се погрижат за тях и да полагат усилия в опит да потънат колкото може по-дълбоко в тези чувства на скръб, безпокойство и тревога. Защо го казвам? Когато хората потънат в тези негативни емоции, те имат по-голямо основание, повече извинения и по-голяма свобода да кроят планове за бъдещето си и за следващите си стъпки. Докато правят тези планове, те си мислят, че точно така трябва да бъде, че именно това трябва да правят, и използват поговорката: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, както и друга поговорка: „Ако не си планираш бъдещето, бъди готов за неприятности“, което означава, че ако предварително не планираш и не обмисляш бъдещето и съдбата си, никой друг няма да се тревожи за тях вместо теб и никой друг няма да го е грижа за тях вместо теб. Когато нямаш представа как да направиш следващата си крачка, ще се сблъскаш с неловкост, болка и срам и именно ти ще страдаш и ще понасяш трудностите. Затова хората смятат, че са много умни и на всяка крачка, която правят, ще предвиждат следващите десет. В момента, в който срещнат някакви трудности или разочарования, те веднага се връщат към негативните си емоции на скръб, безпокойство и тревога, за да се защитят, за да е в безопасност бъдещето им и следващата им крачка в живота, за да имат какво да ядат и какво да обличат, за да не се скитат по улиците и да не изпитват недостиг на храна или дрехи. Затова, под влиянието на тези негативни емоции, те често се предупреждават мислено: „Трябва да си направя предварителни планове, да затая някои неща и да си оставя достатъчно пътища за отстъпление. Не бива да съм глупав — съдбата ми е в собствените ми ръце. Хората често казват: „Нашите съдби са в Божиите ръце и Бог има върховенство над човешките съдби“, но това са само празни приказки. Кой всъщност го е виждал? Как Бог има върховенство над нашите съдби? Кой е виждал Бог лично да подрежда три хранения дневно за някого или да подрежда всички неща, от които се нуждае в живота? Никой“. Хората смятат, че когато не виждат Божето върховенство и ако изпитват скръб, безпокойство и тревога за перспективите си за бъдещето, тогава тези негативни емоции са като защита за тях, като предпазен щит, като сигурно убежище. Те постоянно се предупреждават и си напомнят да правят планове за бъдещето, напомнят си, че трябва да се тревожат за утрешния ден, че не бива просто да се тъпчат с храна по цял ден и да бездействат, че не е погрешно човек да си прави планове, да търси изход за себе си и да работи ден и нощ за собственото си бъдеще. Те си казват, че това е естествено и напълно обосновано, а не нещо, от което трябва да се срамуват. Така че, макар хората да вярват, че скръбта, безпокойството и тревогата са негативни емоции, те никога не мислят, че да ги изпитват е нещо лошо, никога не мислят, че тези негативни емоции могат да им навредят по всякакъв начин или че могат да възпрепятстват стремежа им към истината и навлизането им в истината реалност. Вместо това те неуморно им се наслаждават и охотно и неуморно живеят в тези негативни емоции. Това е така, защото вярват, че могат да са в безопасност само ако живеят в тези негативни емоции и ако постоянно изпитват скръб, безпокойство и тревога за перспективите си за бъдещето. В противен случай кой друг ще изпитва скръб, безпокойство и тревога за бъдещето им? Никой. Никой не ги обича повече от тях самите, никой не ги разбира така, както те разбират себе си, и не ги познава по-добре от тях самите. Ето защо, дори хората в известна степен да могат да признаят на думи и с доктрини, че съществуването на подобни негативни емоции е вредно за тях, те все пак не желаят да се откажат от такива негативни емоции, защото те им позволяват твърдо да поемат инициативата в разбирането на своето бъдеще и поемането на контрола над него. Правилно ли е да се каже това? (Да.) Следователно за хората това да се тревожат, да се безпокоят и да скърбят за бъдещето си, е въпрос на огромна отговорност. То не е нито срамно, нито жалко, нито омразно, а за тях по-скоро е съвсем в реда на нещата. Ето защо на хората им е много трудно да се избавят от тези негативни емоции, сякаш са с тях от самото си раждане. От самото си раждане хората мислят само за себе си и най-важният въпрос за тях са собствените им перспективи за бъдещето. Те смятат, че ако здраво вземат в ръце бъдещето си и го следят, ще живеят безгрижно. Мислят, че с добри перспективи за бъдещето ще имат всичко, което искат, и всичко ще им е в кърпа вързано. Затова на хората никога не им омръзва отново и отново да изпитват скръб, безпокойство и тревога за бъдещето си. Дори и Бог да е дал Своето обещание, дори и хората да са се наслаждавали на Божията благодат или да са получили много от нея, дори и да са видели как Бог дарява на човечеството всякакви благословии и други подобни факти, хората все още искат да живеят в негативните емоции на скръб, безпокойство и тревога и да правят планове и проекти за своето бъдеще.

Освен перспективите за бъдещето има и още нещо важно, нещо, за което хората също често изпитват скръб, безпокойство и тревога, и това е бракът. Някои хора не се тревожат за това и не се притесняват, ако все още не са се задомили на около трийсет години, защото днес има много хора на трийсет години, които не са женени. Това е нещо, което често се наблюдава в обществото, и никой не ти се смее за това, и никой не казва, че нещо не е наред с теб. Ако обаче човек не е задомен, докато навърши четиресет години, дълбоко в себе си започва да изпитва слаба паника и си мисли: „Дали да си търся партньор, или не? Трябва ли да се задомя или не? Ако не се задомя и не създам семейство, ако нямам деца, ще има ли кой да ме гледа, когато остарея? Ще има ли кой да се грижи за мен, когато съм болен? Ще има ли кой да организира погребението ми, когато умра?“. Хората се тревожат за тези неща. Тези, които не планират да се женят, не изпитват толкова скръб, безпокойство и тревога. Някои хора например казват: „Сега вярвам в Бог и желая да отдам всичко на Бог. Няма да си търся партньор и няма да се женя. Колкото и да остарея, няма да скърбя за тези неща“. Необвързаните хора, хората, които са били необвързани в продължение на 10 или 20 години, които са били необвързани от 20 до 40-годишна възраст, не би трябвало да имат някакви сериозни притеснения. Макар че понякога те може да изпитват лека тревога и скръб поради фактори от заобикалящата ги среда или по обективни причини, тъй като вярват в Бог и са заети да изпълняват дълга си, и тъй като настоящата им решимост не се е променила, видът на тревогата, която изпитват, е неясен, тя се появява само от време на време и не е от голямо значение. Този вид емоция, която не влияе на нормалното изпълнение на дълга, не е вредна за хората, нито може да се счита за негативна емоция, т.е. за теб този въпрос не се е превърнал в негативна емоция. Що се отнася до онези, които вече са семейни, те за какви неща се тревожат? Ако и съпругът, и съпругата вярват в Бог и изпълняват дълга си, тогава този брак ще се запази ли? Съществува ли семейството? Какво ще стане с децата? Освен това, ако единият от двамата се стреми към истината, а другият — не, ако този, който не се стреми към истината, винаги се стреми към света и към охолен живот, а този, който се стреми към истината, винаги иска да изпълнява дълга си, докато този, който не се стреми към истината, винаги се опитва да спре съпруга си, но се чувства неудобно да го прави и от време на време изказва някакво оплакване или казва негативни неща, за да обезкуражи съпруга си, тогава този, който се стреми към истината, ще се чуди: „О, съпругът ми не вярва истински в Бог. В такъв случай какво ще стане с нас в бъдеще? Ако се разведем, ще бъда сама и няма да съм способна да осигурявам прехраната си. Ако остана с него, няма да вървим по един и същи път, ще таим различни мечти и какво ще правя тогава?“. Такива хора изпитват скръб, безпокойство и тревога от тези неща. След като са започнали да вярват в Бог, някои сестри смятат, че макар съпрузите им да не вярват в Бог, те не се опитват твърде много да възпрепятстват собствената им вяра в Бог и не ги преследват, така че няма причина да се развеждат. Ако останат заедно обаче, те винаги се чувстват ограничавани и се влияят. От какво се влияят? Те са ограничавани и се влияят от привързаността си, а различните трудности в семейния живот и брака от време на време разбъркват нещата в дълбините на сърцата им, което ги кара да изпитват известно — нито голямо, нито малко — скръб, безпокойство и тревога. При такива обстоятелства бракът е формалност, която поддържа нормалния семеен живот, и се превръща в нещо, което сковава нормалното мислене на съпругите, нормалния им живот и дори нормалното изпълнение на дълга им — трудно е да запазят съществуването на брака, но не могат да се измъкнат от него. Нямат особена причина да запазят брак като този, нито имат особена причина да се разведат. Няма достатъчно основания да предприемат нито едно от двете действия. Те не знаят кой е правилният избор и не знаят кое е погрешното действие. Затова у тях възниква скръб, безпокойство и тревога. Тези чувства на скръб, безпокойство и тревога постоянно изплуват в съзнанието им и ги сковават в ежедневието им, като влияят и на нормалния им живот. По време на изпълнението на дълга им тези неща постоянно изплуват в съзнанието им и се зараждат в най-съкровените кътчета на сърцата им, и оказват влияние върху нормалното изпълнение на дълга им. Макар че тези неща не изглежда да казват ясно какво трябва да правят тези съпруги или какъв избор трябва да направят, тези въпроси ги карат да затъват дълбоко в негативните емоции на скръб, безпокойство и тревога, което ги кара да се чувстват потиснати и хванати в капан. Това не е ли друг вид трудност? (Така е.) Това е друг вид трудност, трудност, породена от брака.

Има и хора, които, тъй като са повярвали в Бог, водят църковен живот, четат Божиите слова и изпълняват дълга си, няма да имат никакво време да общуват нормално с невярващите си деца, съпруги (или съпрузи), с родителите или с приятелите и роднините си. По-конкретно, те няма да са способни да полагат подобаващи грижи за невярващите си деца или да вършат каквото и да е от това, което децата им изискват, и затова се тревожат за бъдещето и перспективите на децата си. Особено когато децата им пораснат, някои хора ще започнат да се тормозят: „Ще отиде ли детето ми в колеж или не? Каква специалност ще изучава, ако постъпи в колеж? Детето ми не вярва в Бог и иска да учи в колеж. В такъв случай, трябва ли аз, като човек, който вярва в Бог, да плащам за обучението му? Трябва ли да се грижа за ежедневните му потребности и да го подкрепям в обучението му? А когато се стигне до това да се ожени, да има работа и дори да създаде свое семейство и деца, каква роля трябва да играя аз? Кои неща трябва да правя и кои не бива?“. Те нямат представа за тези неща. В момента, в който се случи нещо подобно, в момента, в който попаднат в подобна ситуация, те са объркани и нямат представа какво да правят, нито знаят как да се справят с подобни неща. С течение на времето се поражда скръб, безпокойство и тревога във връзка с тези неща. Ако направят тези неща за детето си, те се боят, че ще тръгнат срещу Божиите намерения и че това няма да се хареса на Бог, а ако не ги направят, се боят, че няма да изпълнят отговорностите си на родители и че ще бъдат обвинявани от детето си и другите членове на семейството. Ако направят тези неща, те се боят, че ще загубят свидетелството, а ако не ги направят, се боят, че светските хора ще им се подиграват и съседите им ще се присмиват, ще ги осмиват и съдят. Боят се да не опозорят Бог, но също така се страхуват да не си спечелят лоша репутация и да се почувстват толкова засрамени, че да не могат да покажат лицето си. Докато се колебаят за тези неща, в сърцата им се пораждат скръб, безпокойство и тревога. Те изпитват скръб от това, че не знаят какво да правят. Каквото и да изберат, те се безпокоят да не постъпят неправилно и понеже не знаят дали всичко, което правят, е уместно, те се тревожат, че ако тези неща продължават да се случват, един ден няма да са способни да се справят с тях, а ако се пречупят, тогава нещата ще бъдат още по-трудни за тях. Хората в подобна ситуация изпитват скръб, безпокойство и тревога за всички тези неща, било то големи или малки, които се появяват в живота. Щом тези негативни чувства се зародят в тях, те затъват в такава скръб, безпокойство и тревога и не са способни да се освободят. Ако направят това, е погрешно, ако направят онова, е погрешно, и те не знаят кое е правилното нещо, което трябва да направят. Искат да угодят на другите хора, но се боят, че Бог няма да е доволен. Искат да направят нещо за другите хора, за да говорят добре за тях, но не искат да опозорят Бог или да накарат Бог да ги мрази. Ето защо те винаги затъват в тези чувства на скръб, безпокойство и тревога. Те скърбят както за другите хора, така и за себе си, безпокоят се както за другите хора, така и за себе си, и също така се тревожат както за другите хора, така и за себе си, и така затъват в двойно затруднение, от което не могат да се измъкнат. Подобни негативни емоции не само влияят на ежедневието им, но и на изпълнението на техния дълг, както, разбира се, в определена степен влияят и на стремежа им към истината. Това е вид трудност, т.е. това са трудности, свързани с брака, семейния живот и личния живот, и именно заради тези трудности хората често затъват в скръб, безпокойство и тревога. Хората не са ли за съжаление, когато затънат в такива негативни емоции? (Да.) Трябва ли да бъдат съжалявани? Отново казвате „да“, което показва, че все още им съчувствате. Когато някой е затънал в негативна емоция, независимо при какви обстоятелства възниква тази негативна емоция, каква е причината за възникването ѝ? Дали причината е в средата, в хората, събитията и нещата, които заобикалят този човек? Или е в това, че истината, която Бог изразява, го смущава? Дали средата е тази, която влияе на човека, или Божиите слова са тези, които смущават живота му? Каква точно е причината? Знаете ли? Кажете Ми, тези трудности присъстват ли, било то в нормалния живот на хората или при изпълнението на дълга им, ако те се стремят към истината и желаят да практикуват истината? (Не.) Обективно погледнато, тези трудности са налице. Казвате, че не присъстват, така че може ли да се окаже, че сте преодолели тези трудности? Способни ли сте да го направите? Обективно погледнато тези трудности са непреодолими и са налице. Какъв ще бъде резултатът от тези трудности при хората, които се стремят към истината? И какъв ще е резултатът от тях при онези, които не се стремят към истината? Те ще имат два напълно различни резултата. Ако хората се стремят към истината, те няма да се забъркат в тези трудности и няма да потънат в негативните емоции на скръб, безпокойство и тревога. И обратното, ако хората не се стремят към истината, тези трудности все така присъстват у тях и какъв ще бъде резултатът? Така ще те оплетат, че няма да си способен да се измъкнеш, и ако не си способен да ги преодолееш, накрая ще се превърнат в негативни емоции, които ще се завържат на възли в най-съкровените кътчета на сърцето ти, ще повлияят на нормалния ти живот и на нормалното изпълнение на дълга ти и ще те карат да се чувстваш потискан и неспособен да намериш освобождение — това е резултатът от влиянието им върху теб. Тези два резултата са различни, нали? (Да.) И така, нека се върнем към онзи въпрос, който зададох току-що. Какво попитах? (Дали влиянието на средата, или Божиите слова, които смущават хората, предизвикват у тях негативни емоции?) И така, каква е причината? Какъв е отговорът? (Причината е, че хората не се стремят към истината.) Точно така, не е нито едно от тези неща, а по-скоро е, защото хората не се стремят към истината. Когато хората не се стремят към истината, те често затъват в крайни мисли и негативни емоции и са неспособни да се освободят. Повторете въпроса, който зададох преди малко. (Дали причината за възникването на негативни емоции у хората се дължи на заобикалящата ги среда и на хората, събитията и нещата около тях, или на това, че истината, която Бог изразява, смущава хората?) Казано по-просто, дали причината е във влиянието на заобикалящата среда, или в това, че Божиите слова смущават хората? Коя е причината? (Нито едното, нито другото.) Правилно, нито едното е причина, нито другото. Средата влияе справедливо на всички. Ако се стремиш към истината, няма да потънеш в негативна емоция заради някаква си среда. Ако обаче не се стремиш към истината, съвсем естествено отново и отново ще се оказваш съкрушен от средата и ще затъваш в негативните емоции на скръб, безпокойство и тревога. Погледнато от тази страна, стремежът към истината не е ли важен? (Важен е.) Има истини принципи, които трябва да се търсят във всичко, което се случва. В действителност обаче, тъй като хората не се стремят към истината и не търсят истините принципи, или пък ясно знаят какво изисква Бог, какви са истините принципи, какъв път трябва да практикуват и какви са критериите за практикуване, но не им обръщат внимание и не ги следват, а винаги правят свои собствени избори и планове, какво ще се случи с тях накрая? Когато хората не практикуват в съответствие с Божиите слова, а винаги се тревожат за едно или друго нещо, тогава резултатът е само един и той е, че те затъват в скръб, безпокойство и тревога и вече не могат да се измъкнат. Възможно ли е хората винаги да разчитат на собствените си фантазии нещата винаги да се случват така, както биха желали, да угаждат на другите, както и да получат Божието одобрение? Това е невъзможно! Те винаги искат да се справят с нещата по начин, който прави всички наоколо щастливи, доволни и изпълнени с похвали за тях. Те искат да ги наричат добри хора и Бог да е доволен, а ако не отговарят на този критерий, те скърбят. А нима не заслужават да скърбят? (Заслужават.) Именно това избират хората за себе си.

Някои хора, които са склонни към изопачаване, казват: „Ако Бог не изричаше толкова много слова, щях да правя нещата според моралните норми за добър човек. Щеше да е толкова просто и нямаше да има толкова много твърдения. Точно както в Епохата на благодатта хората спазваха заповедите, търпяха и понасяха, носеха кръста и страдаха, и беше толкова просто. Въпросът не се ли изчерпваше с това? Сега, при толкова много истини, изречени от Бог, и толкова много принципи за практикуване, дадени в общение, защо хората не могат да ги постигнат след толкова дълго време? Заложбите на хората са твърде недостатъчни и те не са способни да разберат всичко това и има много истини, които не могат да постигнат. Има и много трудности при прилагането на истината на практика и дори хората да я разберат, пак им е трудно да я постигнат. Ако разбираш истината, но не я практикуваш, се чувстваш неспокоен, а когато я практикуваш, има толкова много практически трудности“. Хората смятат, че Божиите слова ги смущават, но така ли е в действителност? (Не.) На това му се казва неразумност и нерационалност. Те изпитват неприязън към истината и не се стремят към истината, нито практикуват истината, но все пак искат да се преструват на духовни, да се преструват, че практикуват истината, и искат да постигнат спасение. В крайна сметка, когато не могат да постигнат тези неща, те се чувстват потиснати, скърбят и си мислят: „Кой може да уравновеси всички тези неща? По-добре би било, ако Бог снижи малко критериите Си и тогава хората ще са добре, Бог ще е добре, всички ще са добре — какъв райски живот би бил тогава!“. Такива хора винаги мислят, че в словата, които Бог изрича, не се проявява внимание към човека. Всъщност, когато изпитват чувство на скръб, безпокойство и тревога, те са недоволни от Бог за много неща. По-конкретно, що се отнася до това как подхождат към истините принципи, те не могат да ги постигнат или да ги придобият, изобщо не могат да говорят за тях, и това оказва сериозно влияние върху репутацията и престижа им в очите на другите хора, както и върху желанието им да бъдат благословени, което ги кара да потънат в скръб, безпокойство и тревога, и затова смятат, че има много неща, които Бог прави, от които те не са доволни. Има дори хора, които казват: „Бог е праведен, не го отричам. Бог е свят, и това не отричам. Всичко, което Бог казва, със сигурност е истината, само че е жалко, че това, което Бог казва сега, е твърде възвишено, Неговите изисквания към хората са твърде строги и за хората не е лесно да постигнат всичко това!“. Те не изпитват никаква любов към истината и прехвърлят цялата отговорност на Бог. Започват с предпоставката, че Бог е праведен и Бог е свят, и вярват, че всичко това е истина. Бог е праведен, Бог е свят — необходимо ли е да признаваш Божията същност? Това са факти. Те не са верни само защото ги признаваш. За да не бъдат заклеймени за това, че обвиняват Бог, те бързат да кажат, че Бог е праведен, Бог е свят. Въпреки това, независимо какво казват за това, че Бог е праведен и свят, техните негативни емоции на скръб, безпокойство и тревога все още са налице и, не само че са налице, но и те не желаят да се избавят от тези емоции, не желаят да ги загърбят, не желаят да променят принципите си на практикуване, да променят посоката на стремежа си и да променят пътя, който следват през живота си. Такива хора са едновременно жалки и ненавистни. Те просто не заслужават съчувствие и колкото и да страдат, не заслужават нашето съжаление. Всичко, което трябва да направим, е да им кажем следните няколко думи: Така ти се пада! Ако умреш от това, че изпитваш такава скръб, пак никой няма да те съжали! Кой те накара да не търсиш истината, за да разрешиш проблемите си? Кой те направи неспособен да се покориш на Бог и да практикуваш истината? Заради кого изпитваш скръб, безпокойство и тревога? За да придобиеш истината ли се чувстваш така? Или за да придобиеш Бог? Или в името на Божието дело? Или в името на Божията слава? (Не.) Тогава за какво изпитваш тези емоции? Всичко е за теб самия, за децата ти, за семейството ти, за самоуважението ти, за репутацията ти, за бъдещето и перспективите ти, за всичко, свързано със самия теб. Такъв човек не се отказва от нищо, не се избавя от нищо, не се опълчва на нищо и не изоставя нищо. Той няма истинска вяра в Бог и истинска преданост към изпълнението на дълга си. В своята вяра в Бог той не отдава всичко, а просто вярва, за да получи благословии, и вярва в Бог само с убеждението, че ще получи благословии. Той е изпълнен с „вяра“ в Бог, в Божието дело и в Божиите обещания, но Бог не хвали такава вяра, нито я помни, а по-скоро я ненавижда. Такива хора не следват и не практикуват принципите за справяне с всеки въпрос, които Бог изисква от тях, не се избавят от нещата, от които трябва да се избавят, не се отказват от нещата, от които трябва да се откажат, не изоставят нещата, които трябва да изоставят, и не предлагат предаността, която трябва да предлагат. В такъв случай заслужават да потънат в негативните емоции на скръб, безпокойство и тревога. Колкото и да страдат, те го правят само заради себе си, а не заради дълга си и не заради работата на църквата. Следователно подобни хора просто не се стремят към истината — те са само един куп хора, които привидно вярват в Бог. Те знаят точно, че това е истинският път, но не го практикуват, нито го следват. Вярата им е жалка и не може да спечели Божието одобрение, нито Бог ще я запомни. Подобни хора потъват в негативните емоции на скръб, безпокойство и тревога заради многобройните трудности в семейния си живот.