Познаването на Божието върховенство е много задълбочен урок. За да види върховенството на Бог над всичко, човек трябва да има духовно разбиране, а освен това трябва да възприема много истини. Когато стане въпрос за разбиране на Бог, хората често са тесногръди и гледат само това, което е непосредствено пред тях. Винаги съдят Бог въз основа на своите възгледи за вярно и невярно, правилно и неправилно, черно и бяло, или въз основа на човешките представи и фантазии, и казват, че Бог е направил погрешно това или онова. И все пак, какво е правилно? Стига нещо да е направено от Бог, то е правилно. Правилно ли е, че Бог унищожава хората? (Да.) Бог е издигнал една раса и я е направил преуспяваща, но според теб тази раса не бива да е преуспяваща. Как тогава се е превърнала в преуспяваща? Евреите са се противопоставили на Бог и в очите на хората Той би трябвало да ги заличи, след като се разгневява и ги проклина. Но това е само човешката представа и фантазия. След като Бог прокле и наказа евреите, Той им позволи да оцелеят, а после им даде обещание, че корените им ще останат, че ще се разпилеят по други страни из целия свят и накрая ще възстановят своя народ. Божиите обещания не могат да се променят, а думите на наказание, изречени от Бог, също трябва да се изпълнят. Върховенството на Бог е толкова прекрасно. Ако се опиташ да съдиш Божието дело и нещата, които сполетяват хората, от гледна точка на вярно и невярно, правилно и неправилно, ще ги отхвърлиш. Ще си помислиш, че не изглеждат като Божие дело и че не са съгласно твоите представи и фантазии, и ще ги отхвърлиш. Ако ги отхвърлиш, как можеш да им се покориш като на нещо, което е истината? Ще бъде невъзможно. Защо хората ги отхвърлят? Причината е в човешките представи, което означава, че съществуват граници на това, което човешкият мозък може да разпознае и което хората могат да видят за Божиите дела, както и граници на истините, които хората могат да разберат. Как можеш да преминеш тези граници, за да опознаеш Бог истински? Трябва да приемаш нещата от Бог, а не лекомислено да определяш нещата, на които попадаш и които не можеш да разбереш, нито сляпо да отсъждаш, ако не можеш да решиш някой проблем. Това е разумът, който хората трябва най-много да притежават. Ако казваш: „Това не е нещо, което Бог прави, Бог никога не би постъпил така!“, то тогава нямаш разум. Какво можеш да разбереш истински? Ако се осмеляваш да отсъждаш от името на Бог, тогава наистина нямаш разум. Бог не би действал непременно така, както ти си мислиш или в рамките на твоите фантазии. Бог е твърде велик, твърде неразгадаем, твърде проникновен, твърде прекрасен и твърде мъдър! Защо добавям думата „твърде“? Защото хората не могат да разгадаят Бог. Ти си сътворено същество, така че не се опитвай да разгадаеш Бог. В момента, в който изоставиш тази мисъл, ще притежаваш известен разум. Не се опитвай да поставяш правила на Бог — ако си способен да се въздържиш от това, тогава ще притежаваш разум. Много хора винаги поставят правила на Бог и казват, че Бог трябва да действа по определен начин, че Бог категорично би направил нещо по този начин, че дадено нещо категорично е действие на Бог, а друго нещо категорично не е действие на Бог. А какво да кажем за добавянето на тази дума „категорично“? (Лишено е от разум.) Казваш, че Бог е твърде прекрасен и твърде мъдър, а после казваш, че Бог никога не би действал по определен начин. Това не е ли противоречие? Това не е истинско познание за Бог. Напълно лишено е от разум винаги да държиш на собствените си възгледи и винаги да поставяш правила на Бог.

Бог върши този последен етап от делото Си и никой не мислеше, че Той може да се яви и да върши делото Си в Китай. Фактът, че не можеш да си представиш това, не се ли дължи на представите и фантазиите в твоето сърце, както и на ограниченията в твоето мислене? Вероятно ще се сетиш за Америка, Обединеното кралство или Израел все като възможни места, но категорично не можеш да си представиш Божието дело в Китай. За теб това е немислимо. То далеч надхвърля представите и фантазиите на хората, но Бог току-що започна делото Си в Китай и изпълнява Своето последно и най-важно дело. Това се разминава твърде много с човешките представи. И така, какво научи от това? (Че Божието дело не е в съгласие с човешките представи, че е удивително и неразгадаемо.) Божието дело е далеч отвъд човешките фантазии, то е удивително и неразгадаемо, мъдро, задълбочено — това са все човешки думи, използвани за описание на всичко, което Бог притежава и представлява, на Неговия нрав и същност, а това се смята за разумно. Именно поради това, че Бог прави неща в противоречие с човешките представи, хората обобщават с такива думи — Божието дело е удивително и неразгадаемо, и то е в разрез с човешките представи. Какво още могат да научат хората от това? Че всички предишни представи и фантазии на човечеството са разрушени. А откъде идват тези представи? Според видяното от теб, Китай е бедна и изостанала страна, властта се упражнява от комунистическата партия, християните са преследвани, няма свобода, няма човешки права, а китайците, които са недостатъчно образовани и с нисък авторитет на световната сцена, изглеждат като жалките болни хора от Източна Азия. Как би могъл въплътеният Бог да върши Своето дело в Китай? Това не е ли представа? А сега да видим дали тази представа е вярна или грешна. (Напълно грешна е.) Първо, нека не говорим защо Бог би вършил делото Си по този начин и дали това е защото иска да остане скромен и скрит, или по този начин делото Му носи някакво дълбоко значение и стойност. Нека не обсъждаме това ниво, а да поговорим дали извършването на Божието дело по този начин е в голям конфликт с човешките представи. В голям конфликт е! Хората не могат да си го представят. Това е загадка от небето и никой не знае отговора. Дори да бъдат повикани астрономи, географи, историци и пророци, ще може ли някой да я проумее? Никой няма да е способен, дори да се съберат всички знаещи хора, живи или мъртви, за да анализират и изследват, да наблюдават и изучават с астрономически телескопи — всичко ще е напразно. Какво означава това? Че човечеството е твърде незначително, твърде невежо, твърде лишено от проницателност, за да разгадае Божиите дела. Ако не можеш да ги разгадаеш, тогава не се мъчи. Какъв ще е крайният резултат, ако се опиташ? Твоите представи не са равнозначни на истината и всъщност са много отдалечени от това, което Бог иска да направи. Те изобщо не са същото нещо. Дори минималните познания, които имат хората, са безполезни и те не са способни да проумеят нищо или да решат каквито и да е проблеми. А сега, след като четете Божиите слова и слушате проповеди и общения, започват ли сърцата ви да разбират малко повече? Имате ли някакво познание за Бог? Някой би казал: „Бог не обсъжда с нас това, което прави. Да можеше само да ни даде небесен знак, за да разберем какво възнамерява да прави, или да можеше даже да вдъхнови пророк да направи предсказание!“. Ти няма да си способен да разбереш, дори да има небесен знак, нито и пророк би се справил. От древни времена до днес остава тайна това, което Бог прави в духовния свят, и то е толкова тайно, че нито едно човешко същество няма как да знае. Независимо от таланта на даден пророк, астроном, учен, експерт или изследовател в която и да е дисциплина, той може да изучава колкото си иска, но никога няма да разбере Божиите дела. Хората може да изучават миналото дело на Бог и биха могли да научат това-онова за някои тайни или за смисъла, който може да има нещо общо с причината за това, което Бог е направил, но никой не знае какво ще направи Бог в бъдеще, нито какви са Неговите планове. Следователно хората не трябва да се стараят да разгадаят Бог или в крайна сметка да разгадаят начина, по който действа Той, чрез наблюдение и проучване, дългосрочни изследвания и преживяване, многостранен анализ или голямо усърдие и усилна работа. Това е невъзможно и никога няма да се получи. Затова ако не могат да разгадаят Бог, какво трябва да направят хората? (Трябва да се покорят.) За тях е най-разумно да се покорят, това е съобразено с Божиите намерения в най-голяма степен. Предпоставката е покорство. Каква е целта на покорството? Да си способен, въз основа на преживяването на Божието дело, да опознаеш Бог повече, да получиш истината и да придобиеш живот. Ето какво трябва да придобиеш и съкровището, което трябва да желаеш. Що се отнася до големи външни събития като например международните въпроси и до това как Бог върши нещата и как води този човешки род — ако успееш да разбереш тези неща, още по-добре. Нормално е също така да кажеш: „Всъщност тези неща не ме интересуват. Нямам заложбите или ума за това; интересува ме само как Бог ми осигурява истината и как променя моя нрав“. Стига да имаш покорно и богобоязливо сърце, в края на краищата ще си способен да придобиеш истината от Бог, както и мъдрост. Истината променя нрава на хората; тя е животът, който хората трябва да се стремят да придобият и пътят, по който трябва да вървят. И така, каква мъдрост получават хората? Без дори да знаеш, ще си способен да видиш начина, по който Бог прави много неща, защо ги прави, какви са Неговите намерения и цели, и какви са принципите Му при определени действия. Ще си способен да схванеш това несъзнателно чрез процеса на преживяване на истината на Божиите слова. Тези слова и въпроси вероятно са твърде задълбочени и няма да си способен да ги изразиш с думи, но ще ги чувстваш в сърцето си и ще имаш истинско разбиране, без дори да осъзнаваш това.

Да започнем с историята на Авраам. След като живял 85 години, а все още нямал син, Бог му обещал да го дари с такъв. Каква била реакцията на съпругата му Сара? Тя си помислила: „Вече съм стара и безплодна. Как бих могла да родя син?“. Това не е ли човешка представа? Сара използваше човешки представи, за да измери Божието дело, и така можеше да се съмнява и да смята такова нещо за невъзможно. И какво направи тогава? Даде слугинята си Агар за държанка на Авраам. Така че кажи ми, Бог видя ли какво направи тя? Бог знаеше. На следващата година Агар роди син на име Исмаил. Когато Авраам беше 99-годишен, Бог Йехова се яви и му обеща, че Сара ще му роди син горе-долу по същото време на следващата година, а цялата Ханаанска земя ще бъде дадена на него и неговите наследници като тяхно вечно притежание. На следващата година Сара роди син на име Исаак. Като син на господарката той беше наследник, докато роденият от държанката Исмаил не можеше да наследи нищо. По-късно Агар и Исмаил бяха отпратени и Агар отведе детето в пустинята, където нямаше нито храна, нито вода. Усетила, че смъртта наближава, тя се помоли на Бог Йехова с думите: „Не виждам изход. Имам дете и искам да живея“. Бог Йехова изпрати ангел, който им даде вода и те оцеляха. По-късно пустинята стана техен дом, те се установиха там и имаха много наследници — съвременни хора като например арабите, които живеят в Близкия Изток. Виждаш ли, Божието благоволение позволява това. Това е голямо външно събитие, което никой не е проучвал, но това не означава, че в него не присъства Божието дело — напротив, присъства. Не става въпрос някой да е направил нещо тайно, което Бог не е видял, определено не. Тук се проявява Божието благоволение. Бог позволи и обеща, че Исмаиловото племе ще оцелее, за да може то да балансира света и да е полезно, когато е необходимо. То винаги се е борило с израилтяните за територии, за Ивицата Газа и Йерусалим. Няма как да не виждаш Божието дело по този въпрос. Бог е направил нещо, смятано от хората за лошо, и според тях Той може би е пресметнал погрешно или не е наблюдавал достатъчно внимателно, а хората са се възползвали от тази слабост. Само дотам е способен да стигне средният човек в разсъжденията и фантазиите си. Хората си мислят, че Бог е задрямал за малко и е изпуснал нещата от поглед, в резултат на което Агар ражда Исмаил, а после Бог се смилява над тях и им позволява да оцелеят, като им отрежда да живеят в пустинята. Наистина ли случаят е такъв? (Не, не е.) Бог има план, а раждането и съществуването на различни раси — т.е. различните етноси и цветове на кожата на човечеството — всички те имат своята роля в балансирането на целия човешки род и ти можеш да видиш точно каква роля изпълняват, като погледнеш състоянието на света. Това Божие дело ли е? Бог контролира скоростта на възпроизвеждане на дадена раса, нейното население в света, ролята ѝ на земята и в целия човешки род, и какво правят хората от тази раса — както добри, така и лоши неща. Като говорим за лоши неща, хората смятат, че те няма как да идват от Бог и че всички са дело на Сатана. Нима обаче и Сатана не се намира в ръцете на Бог? Някои хора казват: „Сатана прави това, което му харесва, и Бог няма контрол над него“. Това ли е обяснението? По този въпрос не може да се разсъждава логически и е неправилно да се прави така. Отвън някои неща изглеждат лоши, а други — добри, но всички те са под върховенството на Бог. Не можеш да кажеш, че Бог има върховенство само над доброто, но не и над лошото, защото и двете са в Божиите ръце, устроени и контролирани от Него, а Неговото благоволение е в основата на всичко. Това е истината и ако можеш ясно да видиш това, значи разбираш истината. Не е правилно да заключиш, че нещата са лоши и да гледаш само през тази призма, защото е лесно да разбереш Бог погрешно и да Му се противопоставиш. Всичко, което Бог прави, носи Неговото благоволение. Какво тогава е Божието благоволение? Хората виждат само лошите неща, случващи се току пред очите им, и никога не могат да видят последствията десет или двадесет години след даден факт. Какво ще се случи след хиляда или две хиляди години, какво ще е мястото му и ключовата му роля в оформянето на състоянието на света и в цялото човечество — хората не могат да го видят, но това е върховенството на Бог. Лесна работа ли е развитието на състоянието на света и на цялото човечество? Където и да се случи нещо, където и да настъпи голямо събитие или където и да се появи чума или земетресение, Бог упражнява контрол! Някои нелепи хора, без никакво духовно разбиране, вероятно се чудят: „Ако Бог контролира всичко, тогава не е ли също под Негов контрол потискането на дяволите, клането и жестокото преследване на Божиите избраници? Бог ли е провокирал това?“. Правилно ли е да се гледа на това по този начин? Логически издържано ли е? Това поставя Бог в негативна позиция и е погрешно. Как тогава би трябвало да гледате на този въпрос? Бог предизвиква всички неща, а какво се включва във „всички неща“? Това включва всичко: каквото може да се види с просто око, като например планини и реки, дървета, растения, хора и т.н. Включва и микроорганизми, които са невидими за невъоръженото око, както и дяволи, Сатана и всички видове духове и призраци от духовния свят. Всички те са под контрола на Бог. Те правят това, което Бог иска от тях да правят. Той ги пуска винаги, когато са необходими, и те правят каквото трябва. Това е Божието върховенство. Както и да властва Бог, каквито и да са подредбите Му, накрая виждаш как се извършва Божията воля, а всяко едно от Божиите слова ще бъде изпълнено.

Вероятно хората не са способни да видят сега резултата от нещо, което Бог прави, или да знаят целта му, както и защо Бог го прави или какво е намерението Му. Това може да не се види и след двеста години и човечеството все още няма да знае, но след хиляда години ще се убеди: „Стореното от Бог беше толкова правилно и прекрасно! Бог наистина е Бог!“. Човечеството ще открие, че всичко, което Бог прави, е истината и нищо не е погрешно. Например разпятието и смъртта на Господ Исус в Епохата на благодатта се разглежда от света по онова време като провал на този етап от делото. Хората си мислят: „Господ Исус не следва смъртната съдба на раждане, старост, болест и смърт, и въпреки това е предаден от Юда преди да свърши нещо от Своето дело, заловен е от войници, бичуван е, носи трънен венец, подигран е, а накрая е прикован на кръста. Това не е ли провал?“. Провал ли е разпъването на кръста? Юда предаде Господ Исус на правителството, но какво представлява правителството? То представлява сатанинските сили. А това, че Христос е предаден в ръцете на Сатана, добро или лошо е? (Отстрани изглежда, че е лошо.) Хората си мислеха: „О, не! Божието дело е смутено от дявола. Това не е добре, това е лош знак, защото Бог не е наблюдавал и не е толкова могъщ! Как може въплътеният Христос все пак да бъде предаден и оставен в ръцете на управниците? Не е ли ясно, че това просто е оставено на милостта на Сатана? Господ Исус трябва бързо да намери начин да избяга, иначе няма ли това дело да приключи? Христос все още има служение“. Не биха ли си помислили хората точно това? Петър каза: „Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Теб“ (Матей 16:22) и ето, че се появиха човешките представи. Хората си мислеха: „Не е възможно Бог да бъде предаден в ръцете на управниците. Ако е така, тогава Той не е Бог“. Това не е ли човешка представа? Само заради подобна представа е възможно хората да казват такива неща, да действат или да се държат по такъв начин и да възпрепятстват извършването на Божията воля. Какво каза Исус на Петър? „Махни се от Мене, Сатана“ (Матей 16:23). Господ Исус помисли Петър за Сатана. Накрая Господ Исус беше предаден в ръцете на Сатана и тези хора стават средство за обслужване, за да приключи делото на разпятието на Господ Исус. Добро или лошо нещо е предаването на Господ Исус в ръцете на Сатана? (Добро е.) Погледнато по този начин, това е нещо добро, а не лошо, защото Божието дело се постига с тези средства. Направи ли нещо Бог от момента на предателството на Юда до момента на разпятието на Господ Исус? Планира ли Той бягство, дойде ли някой да Го спаси? (Не.) Измисли ли Бог начин за проявление на чудо, като издига Господ Исус право на небето и Го скрива зад облаците, та никой да не може да Го види? Колко велико, колко великолепно възнесение! Никой обаче не е видял такива неща, защото Бог не ги е направил. Това, че Бог не го е направил доказва ли, че Той не може да го направи? Би ли могъл Бог да го направи? (Да, би могъл.) Тогава защо не го е направил? (Защото тук говорим за Божието благоволение, а Той е имал план.) Какъв беше Божият план? Да Се остави на Сатана и после да заеме мястото на онези грешници на кръста, като така жертва Себе си, за да изкупи човечеството. Това искаше да направи Бог. Той не прави нещата, които хората си въобразяват в своите представи. Много хора си мислят: „Бог трябва да прати повече светкавици, които да повалят всички онези зли хора, които Му се противопоставят, и след като ги повали, Господ Исус трябва да се възкачи на небето. Колко великолепно и величествено би било това, и как би разкрило Божията власт! Нека всички тези дяволи и Сатани, както и всички тези човешки същества да видят последствията от разпятието на Бог, след което не биха посмяли да сторят това в бъдеще, нали?“. Хората може да не смеят да се противопоставят, но ако Божието дело не е завършено, това не е ли пречка? Човешките представи винаги прекъсват Божието дело, така че Той не върши Своето дело по този начин. Някои хора наистина вярват в Господ Исус, защото Той е разпънат, за да постигне делото на изкуплението, но в същото време казват с най-добри намерения: „Господ Исус не е трябвало да бъде разпъван. За Него не е било лесно да се въплъти и Той е трябвало да действа в смирение и скритост, да бъде отречен от хората и оклеветен от онези книжници и фарисеи. Това е толкова жалко. Трябвало е да избегне разпятието, да не Се принизява до това ниво, това не е необходимо“. Правилно ли е хората да гледат по този начин на това? (Не, не е правилно.) От днешна гледна точка, две хиляди години по-късно, този начин на мислене е погрешен. Има ли истина в човешкото съзнание? (Не, няма.) Тогава какво има в човешкото съзнание? Само човешки фантазии и представи, както и добри намерения, чувства, състрадание и егоизъм. Могат ли тези неща да постигнат Божието дело? Могат ли да извършат Неговата воля? Не могат, затова и думите на Господ Исус са: „Махни се от Мене, Сатана“. Бог искаше лично да Се предаде в ръцете на Сатана, да позволи на самия Сатана да разпъне Христос и така чрез разпятието да постигне делото на изкуплението. Нямаше проявление на никакви чудеса от Бог. Бог е казвал няколко пъти: „Бог мълчи“. Какво има предвид с това? Означава ли това, че Бог не вижда, не Се занимава, не обръща внимание, не казва нито дума и спазва пълно мълчание? (Не, не означава това.) Тогава какво е значението на „мълчи“? То съдържа Божието намерение, мъдрост и нрав. Какъв нрав се разкрива в Бог, когато пази мълчание? Тук се вижда Божията мъдрост. Той иска да завърши Своето дело на управлението. Независимо колко представи или фантазии имат хората, Той преди всичко избягва тези представи и фантазии без да дава обяснение, и вместо това извършва делото Си тихо и практично, докато дойде денят, в който Неговите избраници разберат истината и могат да Му се покорят, волята Му да се извърши и делото Му по отношение на тях да приключи, а Той напълно е подчинил Сатана и е придобил слава. Той използва тези факти и резултати като доказателство, което цялото човечество да види, както и доказателство, което може да види Сатана — това е нравът и намерението на Бог, което се разкрива чрез Неговото мълчание. Кой Божи нрав е това? Показва ли той търпението на Бог? (Показва го.) Защо Бог беше търпелив през това време? Защо остана мълчалив? Това е Божията мъдрост. Някои неща са загадки, които на нито едно сътворено същество, несътворено същество или ангел е позволено да разберат или схванат. Това е Божията мъдрост. Бог не може да говори прибързано, а има ли полза от това Той да изрече дори още една дума? Няма полза, защото те не разбират. Ако Той беше говорил с някого, щеше ли този човек да разбере? (Не, нямаше да разбере.) В такъв случай няма полза от говоренето. Щяха ли хората да разберат, ако преди две хиляди години Бог каже на човечеството: „Искам да бъда разпнат, да предложа Своята безценна кръв, за да изкупя човечеството в подобие на греховна плът“? (Нямаше да разберат.) Какви са единствените думи на Бог? Той каза: „Покайте се, защото наближи небесното царство“ и учеше хората да практикуват търпение и толерантност. Каза ли Бог нещо повече на човека? (Не, не каза.) Защо не каза? (Човекът не би могъл да проумее.) Човечеството не би могло да проумее по никакъв начин. Ето защо Бог беше принуден да разкрие Своя нрав и мисли в мълчание. Дори да беше говорил с някое сътворено или несътворено същество, то нямаше да разбере. Така Той можеше да използва само Своите дела и факти, за да докаже на човечеството и да извърши волята Си. Едва сега, две хиляди години по-късно, Бог показва тези неща, докато извършва делото на правосъдието в последните дни. Хората се връщат към събитията отпреди две хилядолетия и чак сега разбират значението на разпятието на Господ Исус от онова време. Разбират причината за разпятието на Бог, предаването в ръцете на Сатана, предателството на Юда при онези обстоятелства, а след предателството — колко е страдал Господ Исус, как е изцедена и последната капка кръв, за да изпълни Божията воля, и причината Бог да направи това и значението му. Бог говори за това едва когато свидетелства за въплъщението при явяването и делото Си от последните дни, а в допълнение разкрива много загадки като например Божията воля и управление. След като хората вече виждат връзката между трите етапа на делото, те най-накрая узнават видението на Божия план за управление и разбират тези истини и добрите намерения на Бог. Ако Бог беше казал на човечеството хиляда години по-рано, щяха ли хората да разберат? (Нямаше да разберат.) Така че Бог често прави всичко мълчаливо. Каква е причината за това мълчание? Защото делото, което Бог извършва, е твърде мъдро, твърде прекрасно и твърде проникновено — ако Бог беше казал нещо по-рано, каквото и да беше казал, хората нямаше да са способни да разберат или проумеят. Затова Бог може само да продължава да упорства в мълчание, като винаги говори, докато извършва Своето дело и води човечеството. За човешките същества е правилно да следват Бог и колкото повече път изминават, толкова по-светло става. Бог няма да те отклони от правия път, а дори да те предаде на Сатана, Той е отговорен докрай. Трябва да имаш тази вяра и това е отношението, което сътворените същества трябва да имат към Бог. Ако можеш да кажеш: „Дори Бог да ме предаде на Сатана като играчка, Той си остава Бог и аз не мога да променя сърцето си, което Го следва, не мога да променя вярата си в Него“, тогава ти имаш истинска вяра в Бог.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.