Човекът е изпитал Моята топлина, човекът Ми е служил усърдно и усърдно се е покорявал пред Мен, правейки всичко за Мен в Мое присъствие. Но това е непостижимо за хората днес. Те не правят нищо друго, освен да ридаят в духа си, сякаш са грабнати от гладен вълк, и могат само да Ме гледат безпомощно, викайки към Мен непрестанно. Но в крайна сметка не са в състояние да избягат от скръбната си съдба. Спомням си как хората в миналото даваха обещания в Мое присъствие, кълняха се в небето и земята в Мое присъствие да се отплатят за добротата Ми с обичта си. Те плачеха скръбно пред Мен и звукът от техните викове беше сърцераздирателен, труден за понасяне. Заради тяхната решителност Аз често предоставях помощ на хората. Безброй пъти хората са идвали пред Мен, за да Ми се подчинят, трудно е да забравя прекрасното им държание. Безброй пъти те са Ме обичали, непоколебими в своята вярност, с възхитителна искреност. Безброй пъти те са Ме обичали до степен да жертват живота си, обичали са Ме повече от себе си, и виждайки тяхната искреност, Аз съм приел любовта им. Безброй пъти те са принасяли себе си в Мое присъствие, заради Мен, безразлични пред лицето на смъртта, а Аз съм изтривал тревогите от челата им и внимателно съм преценявал лицата им. Безброй пъти съм ги обичал като скъпоценно съкровище и безброй пъти съм ги мразил като Свой враг. Въпреки това, онова, което е в ума Ми, остава отвъд човешкото разбиране. Когато хората са тъжни, Аз идвам да ги утеша, а когато са слаби, идвам да им помогна. Когато са изгубени, Аз им давам посока. Когато плачат, Аз изтривам сълзите им. Но когато Аз съм тъжен, кой може да Ме утеши със сърцето си? Когато съм дълбоко разтревожен, кой се вълнува от чувствата Ми? Когато съм скръбен, кой може да излекува раните в сърцето Ми? Когато имам нужда от някого, кой доброволно Ми съдейства? Възможно ли е предишното отношение на хората към Мен да е изгубено и никога да не се върне? Защо в спомените им не е останало нищо от него? Как е възможно хората да са забравили всички тези неща? Дали всичко това не се дължи на покварата на човечеството, причинена от неговия враг?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 27)