Въплътеният Бог не се разкрива на всички създания, а само на някои хора, които Го следват през този период, когато Той лично върши Своето дело. Той се облeчe в плът само за да осъществи един етап от Своето дело, а не за да покаже на човека Своя образ. Въпреки това, делото Му трябва да бъде извършено от Самия Него, затова е необходимо Той да го извърши в плът. Когато това дело бъде завършено, Той ще напусне човешкия свят; не може да остане дълго сред хората, за да не пречи на предстоящото дело. Той показва на множеството само праведния Си нрав и всички Свои дела, а не образа, в който два пъти е станал плът, защото Божият образ може да бъде показан само чрез Неговия нрав и не може да бъде заменен с образа на въплътената Му плът. Плътският Му образ се показва само на ограничен брой хора — само на онези, които Го следват, когато Той работи в плът. Затова делото, което се извършва сега, се извършва тайно. По същия начин Исус се показваше само на евреите, когато вършеше Своето дело, и никога не се показа публично на друг народ. Така, след като завърши делото Си, Той незабавно се отдалечи от човешкия свят и не остана; след това този образ на човек, който се показа на хората, не беше Той, а Светият Дух, който пряко извършваше делото. След като делото на въплътения Бог бъде напълно завършено, Той ще си отиде от света на смъртните и никога повече няма да извършва дело, подобно на това, което е вършил, когато е бил в плът. След това цялото дело се извършва директно от Светия Дух. През този период човекът почти не може да види образа на Неговото плътско тяло. Той изобщо не се показва на човека, а остава завинаги скрит. Времето за извършване на делото на въплътения Бог е ограничено. То се осъществява в определена епоха, период, нация, сред определени хора. Това дело представлява само делото през периода на Божието въплъщение; то е представително за една епоха и представлява делото на Божия Дух в една конкретна епоха, а не цялото Негово дело. Затова образът на въплътения Бог няма да бъде показан на всички народи. Това, което се показва на множествoтo, са Божията праведност и нравът Му в тяхната цялост, а не Неговият образ, когато Той два пъти стана плът. На човека не се показват нито един-единствен образ, нито двата образа, съчетани в едно. Затова е наложително плътта на въплътения Бог да напусне земята след завършване на делото, което Той трябва да извърши. Защото Той идва само за да извърши делото, което трябва да извърши, а не за да покаже на хората Своя образ. Въпреки че значимостта на въплъщението вече е постигната чрез факта, че Бог е станал плът два пъти, Той пак няма да се разкрие публично пред нация, която никога преди това не Го е виждала. Исус никога повече няма да се яви на евреите като Слънцето на праведността, нито пък ще се яви на всички народи на върха на Елеонския хълм. Юдеите са видeли само портрета на Исус от времето, когато е бил в Юдея. Това е така, защото делото на Исус в Неговото въплъщение приключи преди две хиляди години; Той няма да се върне в Юдея в образа на юдеин, а още по-малко ще се покаже в образа на юдеин на някой от езическите народи, защото образът на Исус, станал плът, е само образът на юдеин, а не образът на Човешкия Син, който Йоан видя. Въпреки че Исус обеща на Своите последователи, че ще дойде отново, Той няма просто да се покаже в образа на евреин на всички хора от езическите народи. Трябва да знаете, че делото на въплътения Бог е да постави началото на нова епоха. Това дело е ограничено до няколко години и Той не може да завърши цялото дело на Божия Дух, точно както образът на Исус като евреин можa да представлява само образа на Бог, докато Той работеше в Юдея, и можа да извърши само делото на разпятието. Докато Исус беше в плът, Той не можа да извърши делото на довеждане на епохата до край или на унищожение на човечеството. Затова, след като беше разпънат на кръст и завърши делото Си, Той се изкачи на най-високата височина и завинаги се скри от хората. От този момент нататък онези верни вярващи от езическите народи не можеха да видят проявлението на Господ Исус, а само портрета Му, който бяха закачили на стената. Това е само един портрет, нарисуван от човек, а не образът на Бог, както Той се показва на човека. Бог няма да се покаже открито на множеството в образа, в който два пъти стана плът. Неговото дело сред хората е с цел да им позволи да опознаят нрава Му. Всичко това е показано на човека чрез делото Му в различните епохи; извършено е по-скоро чрез нрава, който Той разкри, и делото, което извърши, а не чрез проявлението на Исус. С други думи, Божият образ не се разкрива на човека чрез въплътения образ, а по-скоро чрез делото, извършено от въплътения Бог, който има образ и форма. Чрез делото Му се показва Неговият образ и се разкрива нравът Му. Това е значението на делото, което Бог желае да извърши в плът.

След като делото на двете въплъщения на Бог приключи, Той ще започне да показва Своя праведен нрав сред всички народи на неверниците, позволявайки на множествoтo да види образа Му. Той ще прояви Своя нрав и по този начин ще изясни целите на различните категории хора, като доведе старата епоха до окончателен край. Неговото дело в плът не се разпростира нашироко (както Исус работеше само в Юдея, а Аз днес работя само сред вас), защото то има граници и предели. Той просто се труди за кратко време в образа на обикновената нормална плът. Той не използва тази въплътена плът, за да извърши делото на вечността или делото на явяването пред хората от нациите на неверниците. Това дело в плът може да бъде само ограничено по обхват (например дело само в Юдея или само сред вас) и след това да се разшири чрез делото, което се извършва в тези граници. Разбира се, това дело на разширяване трябва да бъде извършено пряко от Неговия Дух и вече няма да бъде дело на въплътената Му плът. Защото делото в плътта има граници и не се разпростира до всички краища на вселената — това тo не може да извърши. Чрез делото в плътта Неговият Дух извършва делото, което трябва да последва. Следователно делото, извършено в плътта, има встъпителен характер и се осъществява в определени граници; след това Неговият Дух е този, който продължава това дело, при това в по-широк обхват.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (2)“)