След като вярваш в Бог, трябва да се довериш на всички Негови думи и на всички Негови дела. Което ще рече, че след като вярваш в Бог, трябва да Му се подчиняваш. Ако не си в състояние да направиш това, тогава няма значение дали вярваш в Бог или не. Ако ти вярваш в Бог в продължение на много години, но въпреки това никога не си Му се подчинявал и не приемаш изцяло Неговите думи, а вместо това искаш Бог да се подчини на теб и да действа според твоите представи, тогава ти си най-непокорният от всички, ти си невярващ. Как биха могли такива хора да са способни да се подчиняват на Божиите дела и думи, които не отговарят на човешките представи? Най-непокорни от всички са онези, които умишлено се противопоставят и съпротивляват на Бог. Те са враговете на Бог, антихристите. Тяхната нагласа винаги е враждебна към новото Божие дело; те никога нямат и най-малката склонност да се подчинят, нито пък някога с радост са се подчинявали или смирявали. Те издигат себе си пред другите и никога не се подчиняват на никого. Пред Бог те се смятат за най-добрите в проповядването на словото и за най-умелите в работата върху другите. Никога не изхвърлят притежаваните от тях „съкровища“, а се отнасят към тях като към семейни реликви за поклонение, за проповядване пред другите и ги използват, за да поучават онези глупаци, които ги боготворят. В църквата наистина има известен брой такива хора. Може да се каже, че те са „непобедими герои“, поколение след поколение пребиваващи в Божия дом. Те възприемат проповядването на словото („учението“) като свой най-висш дълг. Година след година, поколение след поколение, те се занимават с енергичното изпълнение на своя „свещен и ненарушим“ дълг. Никой не се осмелява да ги докосне; нито един човек не се осмелява да ги упрекне открито. Те се превръщат в „царе“ в Божия дом и безчинстват, като тиранизират другите от епоха на епоха. Тази глутница демони се стреми да обедини усилията си и да разруши делото Ми; как мога да позволя на тези живи дяволи да съществуват пред очите Ми? Дори онези, които са само наполовина покорни, не могат да продължат до края на дните, още по-малко тези тирани без ни най-малко послушание в сърцата си! Божието дело не се печели лесно от човек. Дори да използват цялата сила, която имат, хората могат да спечелят само една малка част от него, която в крайна сметка им позволява да бъдат доведени до съвършенство. Какво да кажем тогава за децата на архангела, които се опитват да унищожат Божието дело? Нима те нямат още по-малка надежда да бъдат придобити от Бог? Моята цел в делото на завоеванието не е единствено да завоювам заради самото завоевание, а да завоювам, за да разкрия праведността и неправедността, да получа доказателство за наказанието на човека, да осъдя нечестивите и освен това да завоювам заради усъвършенстването на онези, които доброволно се подчиняват. Накрая всички ще бъдат разделени според вида си, а усъвършенствани ще бъдат онези, чиито мисли и идеи са изпълнени с послушание. Това е делото, което в крайна сметка ще бъде извършено. Междувременно онези, чието всяко действие е непокорно, ще бъдат наказани и изпратени да горят в огньове, подложени на вечно проклятие. Когато това време настъпи, онези „велики и непобедими герои“ от миналите векове ще се превърнат в най-низшите и отбягвани „слаби и безсилни страхливци“. Само това може да онагледи всеки аспект на Божията правда и Неговия нрав, който е неподлежащ на оскърбление от страна на човека, и само това може да успокои омразата в сърцето ми. Не сте ли съгласни, че това е напълно разумно?

Не всички, които изпитват действието на Светия Дух, нито тези, които са в този поток, могат да получат живот. Животът не е обща собственост, споделяна от цялото човечество, и промените в нрава не се постигат лесно от всички хора. Подчинението на Божието дело трябва да бъде реално и действително и трябва да се преживява. Само повърхностното подчинение не може да получи Божията похвала, а простото подчинение на повърхностните аспекти на Божието слово, без да се търси промяна в нрава, не е по Божието сърце. Послушанието към Бог и покорството към Неговото дело са едно и също нещо. Онези, които се подчиняват само на Бог, но не и на Неговото дело, не могат да бъдат смятани за послушни, още по-малко онези, които не се подчиняват истински, а се подмазват външно. Всички онези, които наистина се покоряват на Бог, са способни да се възползват от делото и да постигнат разбиране за Божия нрав и дело. Само такива хора наистина се подчиняват на Бог. Те са способни да придобият нови знания и да бъдат променени от новите дела. Само те са възхвалявани от Бог, само тези хора са усъвършенствани и само те са тези, чиито характери са се променили. Тези, които са похвалени от Бог, са онези, които с радост Му се подчиняват, подчиняват се на Неговото слово и дело. Само такива хора са в правото си, само те искрено искат Бог и искрено го търсят. Що се отнася до онези, които само говорят с уста за вярата си в Бог, но по същество Го проклинат, те са хора, които се маскират, които носят отровата на змията; те са най-коварните от всички. Рано или късно на тези негодници ще им бъдат свалени гнусните маски. Не е ли това работата, която се върши днес? Нечестивите хора винаги ще бъдат нечестиви и никога няма да избегнат деня на наказанието. Добрите хора винаги ще бъдат добри и ще бъдат разкрити, когато Божието дело приключи. Нито един от нечестивите няма да бъде признат за праведен, нито пък някой от праведните ще бъде признат за нечестив. Бих ли допуснал някой човек да бъде несправедливо обвинен?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Онези, които се подчиняват на Бог с искрено сърце, несъмнено ще бъдат спечелени от Него“)