Ден след ден наблюдавам вселената и кротко се спотайвам в Своята обител, докато съпреживявам живота на хората и изучавам отблизо всяка тяхна постъпка. Никой от тях никога не посвети себе си на Мен истински; никой никога не се е стремил към истината. Никой никога не прояви добросъвестност към Мен и не спази дадения пред Мен обет. Никой не предложи себе си за Моя обител, нито някой милееше за Мен като за собствения си живот. В практическата реалност никой никога не е виждал всичко, което моята божественост е, и никой никога не е пожелал съприкосновение със Самия практически Бог. Когато водите поглъщат хората живи, Аз ги измъквам от тресавището и им давам нов шанс за живот. Когато изгубят всякаква увереност в живота си, издърпвам ги от ръба на смъртта и им вдъхвам куража да продължат, за да ползват Мен като основа за съществуването си. Когато се бунтуват срещу Мен, правя така, че да Ме опознаят чрез бунтарството си. Поради предишната природа на човечеството и поради Моето милосърдие, вместо да осъдя човеците на смърт, Аз им позволявам да се разкаят и да започнат на чисто. Когато търпят глад, поемат последните си глътки въздух, Аз ги изтръгвам от смъртта, а също и от това да станат плячка на козните на Сатана. Хората толкова много пъти са виждали десницата Ми, благия Ми образ и усмихнатия Ми лик, но също и Моето величие и Моя гняв. При все че те така и не Ме опознаха, Аз не се възползвам умишлено от слабостите им, за да ги провокирам. Съпреживявайки трудностите, пред които се изправят хората, Ми даде възможност да съчувствам на техните слабости. Въздавам им наказания в различна степен само в отговор на проявеното от тях бунтарство и неблагодарност.

Прикривам се, когато хората са заети, и разкривам Себе Си в свободното им време. Хората си представят, че съм всезнаещ; гледат на Мен като на Самия Бог, който изпълнява всички молби. Затова повечето се обръщат към Мен само за да получат Божията помощ, а не поради желание да Ме опознаят. Застигне ли ги тежка болест, обръщат се към Мен, за да измолят спешно помощта Ми. Изпитат ли несгоди, споделят с Мен бедите си с цялата си сила, за да ги отърва от страданията им. Но нито едно човешко същество не успя да Ме обича, докато благоденстваше; нито един човек не се обърна към Мен във време на спокойствие и щастие и не Ме прикани да споделя радостта му. Отколе, когато малките им семейства са здрави и щастливи, човеците Ме отхвърлят и захлопват вратата пред Мен, за да не им преча да се наслаждават на семейната им радост. Човешкият ум е твърде ограничен; толкова е тесен, че в него няма място дори за Бог като Мен — обичащ, милостив и достъпен. Толкова пъти бях отхвърлян от хората в моментите им на безгрижно веселие; толкова пъти търсеха да се облегнат на Мен като на бастун, когато се спъваха; толкова пъти се налагаше да изпълнявам ролята на лекар за хора, покосени от болести. Колко жестоки са хората! Те са напълно неразумни и неморални. У тях не се долавят дори и чувствата, с които уж са надарени човеците; те са почти напълно лишени от всякакви останки от човечност. Поразмишлявайте за миналото и го сравнете с настоящето: Настъпват ли у вас някакви промени? Отървали ли сте се от някои неща от миналото си? Или тепърва ви предстои да замените това минало с нещо ново?

Прекосих планински хребети и речни долини и изпитах превратностите в света на хората. Сред тях се скитах и сред тях живях много години, но изглежда, че човешкият нрав почти не се е променил. Сякаш старата природа на човека е пуснала корени в хората и е изкарала филизи. Човеците не са способни да променят тази своя природа; те само внасят леки подобрения върху старата основа. Както казват хората, формата е силно променена, но същината си остава същата. Всички до един се опитват да Ме заблудят, да Ме заслепят с надеждата, че ще Ме заблудят и така ще Ми се понравят. Дребните им хитрини не предизвикват у Мен възхищение и не Ми правят впечатление. Вместо да избухна в ярост, Аз гледам, но се правя, че не виждам. Решил съм да поотпусна юздите на човечеството, а после ще се разправя с всички вкупом. Тъй като хората до един са безполезни клетници, които не обичат сами себе си и им липсва всякакво себеуважение, защо очакват от Мен за кой ли път да проявя милосърдие и обич? Човеците не познават самите себе си и не знаят колко струват, всичките до един. Трябва им кантар да се претеглят. Човеците не ги е грижа за Мен, поради което и Аз не ги вземам на сериозно. Те не Ми обръщат никакво внимание, така че и Аз не изпитвам необходимост да работя по-усърдно върху тях. Нима това не е идеалното равновесие? Това не ви ли описва добре, Мои хора? Кой от вас не се е отказвал от даден пред Мен обет? Колко от вас са се заричали пред Мен, че взимат дългосрочно решение, вместо да променят мнението си често? Човеците постоянно се заричат пред Мен в благоприятни времена, но забравят обещаното в неблагоприятни; по-късно отново събират решимостта си и пак се обръщат към Мен. Нима съм толкова недостоен за уважение, че просто така да приема отпадъците, които хората изравят от сметището? Малцина са тези, които неотклонно се придържат към взетите решения, малцина са и непорочните, а единици са онези, които полагат като жертва пред Мен най-ценното си. Не сте ли всички вие същите? Ако сте неспособни да спазите дълга си на Мой народ в царството, ще бъдете отритнати от Мен!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Думите на Бог към цялата вселена, Глава 14)