Ако толкова много работа и толкова много думи не са имали въздействие върху теб, тогава, когато дойде време да разпространяваш Божието дело, ти няма да можеш да изпълниш дълга си и ще бъдеш засрамен и унизен. В този момент ти ще почувстваш, че дължиш на Бог толкова много, че познанието ти за Бог е толкова повърхностно. Ако не се стремиш към познание за Бог днес, докато Той работи, после ще бъде твърде късно. В крайна сметка ти няма да имаш никакво познание, за което да говориш — ще останеш празен, без нищо. Какво ще използваш, за да отговаряш пред Бог? Имаш ли дързостта да погледнеш към Бог? Трябва да работиш усилено в стремежа си точно сега, за да можеш накрая, подобно на Петър, да разбереш колко полезни за човека са Божието наказание и Неговият съд и че без наказанието и съда Му човек не може да бъде спасен и може само да потъва все по-дълбоко в тази мръсна земя, все по-дълбоко в тинята. Хората са покварени от Сатана, интригантстват един срещу друг и се отнасят грубо един с друг, изгубили са богобоязливите си сърца. Тяхното непокорство е твърде голямо, представите им са твърде много и всички те принадлежат на Сатана. Без Божието наказание и Неговия съд поквареният нрав на човека не може да бъде пречистен и той не може да бъде спасен. Това, което се изразява в делото на въплътения Бог в плът, е точно това, което се изразява от Духа, а делото, което Той върши, се извършва в съответствие с това, което се извършва от Духа. Ако днес не познаваш това дело, значи си много глупав и си загубил твърде много! Ако не си спечелил Божието спасение, тогава твоята вяра е религиозна и ти си християнин, който принадлежи на религията. Тъй като се придържаш здраво към мъртвото учение, ти си загубил новото дело на Светия Дух. Другите, чиито стремеж е любовта към Бог, могат да спечелят истината и живота, докато твоята вяра не може да получи Божието одобрение. Вместо това ти си се превърнал в злодей, в човек, който извършва пагубни и омразни действия. Станал си обект на шегите на Сатана и негов пленник. Човекът не трябва да вярва в Бог, а да Го обича, да се стреми към Него и да Му се покланя. Ако не се стремиш към това днес, ще дойде ден, в който ще си кажеш: „Защо тогава не следвах Бог както трябва, не Го удовлетворявах както трябва, не се стремях към промени в житейския си нрав? Колко съжалявам, че тогава не успях да се подчиня на Бог и не се стремях към познаване на Божието слово. Бог каза толкова много неща тогава; как можах да не се стремя към тях? Бях толкова глупав!“. Донякъде ще се намразиш. Днес ти не вярваш на думите, които казвам, и не им обръщаш внимание. Когато настъпи денят, в който това дело ще се разпространи и ти видиш цялата му същност, ще съжаляваш и тогава ще бъдеш смаян. Има благословии, но ти не умееш да им се насладиш, и има истина, но ти не се стремиш към нея. Не си ли навличаш презрение? Днес, въпреки че следващият етап от Божието дело все още не е започнал, няма нищо изключително в изискванията, които се поставят пред теб, и в това, което се иска от теб да изживееш. Има толкова много работа и толкова много истини; нима те не заслужават да бъдат опознати от теб? Нима Божието наказание и Неговият съд не успяват да пробудят духа ти? Нима Божието наказание и Неговият съд не успяват да те накарат да намразиш себе си? Доволен ли си да живееш под влиянието на Сатана, с мир и радост и малко плътски комфорт? Не си ли ти най-низшият от всички хора? Никой не е по-глупав от онези, които са видели спасението, но не се стремят да го получат; това са хора, които преяждат с плът и се наслаждават на Сатана. Ти се надяваш, че вярата ти в Бог няма да доведе до никакви предизвикателства или изпитания, нито до най-малките трудности. Винаги се стремиш към неща, които не струват нищо, и не придаваш никаква стойност на живота, а поставяш собствените си екстравагантни мисли пред истината. Ти си толкова безполезен! Живееш като прасе — каква е разликата между теб и прасетата и кучетата? Нима не са зверове всички тези, които не се стремят към истината, а обичат плътта? Нима не са ходещи трупове всички тези мъртъвци, в които няма дух? Колко думи са били изречени между вас? Малко ли работа е свършена сред вас? Колко съм раздавал сред вас? Тогава защо не си го спечелил? От какво се оплакваш? Не е ли вярно, че ти не си спечелил нищо, защото си прекалено влюбен в плътта? И дали не е, защото твоите мисли са твърде екстравагантни? Дали не е защото си твърде глупав? Ако не успяваш да получиш тези благословии, можеш ли да виниш Бог, че не те е спасил? Това, към което се стремиш, е да постигнеш мир, след като си повярвал в Бог, децата ти да не боледуват, съпругът ти да има добра работа, синът ти да намери добра съпруга, дъщеря ти да намери достоен съпруг, воловете и конете ти да орат добре земята, да има добра година за реколтата ти. Това е, което търсиш. Стремежът ти е единствено да живееш удобно, да не се случват инциденти със семейството ти, ветровете да те подминават, по лицето ти да няма черни точки, реколтата на семейството ти да не е наводнена, да не си засегнат от никакви бедствия, да живееш в Божията прегръдка, да живееш в уютно гнездо. Страхливец като теб, който винаги се стреми към плътта — имаш ли сърце, имаш ли дух? Не си ли звяр? Аз ти давам истинския път, без да искам нищо в замяна, но ти не се стремиш към него. Дали си един от тези, които вярват в Бог? Аз ти давам истински човешки живот, но ти не се стремиш към него. По нищо ли не се различаваш от прасе или куче? Прасетата не се стремят към живота на човека, не се стремят да се пречистят и не разбират какво е животът. Всеки ден, след като се нахранят, те просто спят. Аз ти дадох истинския път, но ти не го спечели: ти си с празни ръце. Желаеш ли да продължиш да живееш този живот, живота на прасе? Какъв е смисълът такива хора да са живи? Твоят живот е презрян и позорен, живееш сред мръсотия и разврат и не се стремиш към никакви цели; не е ли твоят живот най-позорният от всички? Имаш ли дързостта да погледнеш към Бог? Ако продължаваш да изживяваш по този начин, нима ще придобиеш нещо? Истинският път ти е даден, но дали накрая ще успееш да го спечелиш, зависи от твоя личен стремеж.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда)