От опит може да се види, че смиряването на сърцето пред Бог е от изключителна важност. То е свързано с духовния живот на хората и с житейския им напредък. Стремежът ти към истината и промяна на нрава ти ще донесе плод единствено, ако сърцето ти е смирено пред Бог. Това е така, защото си дошъл при Него, носейки бреме, защото винаги чувстваш, че ти липсват толкова много качества, че има още много истини, които трябва да узнаеш, че съществува голяма част от реалността, която трябва тепърва да изпиташ и че трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения. Тези неща са винаги в съзнанието ти, усещаш ги сякаш те притискат със сила, която спира дъха и те оставя с тежина в сърцето (въпреки че не си в негативно състояние). Само такъв човек е способен да приеме просвещението на Божиите думи и да бъде движен от Божия Дух. Именно поради неговото бреме, поради тежината в сърцето му и, може да се каже, поради цената, която е платил, и страданието, което е понесъл пред Бог, той получава Неговото просвещение и озарение. Защото Бог не проявява специално отношение към никого. Той винаги е справедлив в Своето отношение към хората, но и не им дава нищо произволно или безусловно. Това е един аспект от Неговия праведен нрав. В реалния живот повечето хора все още не са достигнали тази сфера. Най-малкото сърцата им все още не са се обърнали напълно към Бог, така че все още не е настъпила голямата промяна в техния житейски нрав. Това е така, защото те живеят само в Божията благодат и тепърва трябва да придобият делото на Светия Дух. Критериите, на които трябва да отговарят, за да бъдат от полза на Бог, са следните: техните сърца трябва да бъдат обърнати към Бог, те трябва да носят бремето на Неговите думи, трябва да имат копнеж в сърцата си и трябва да са решени да търсят истината. Само такива хора могат да получат делото на Светия Дух и да спечелят Неговото просвещение и озарение. Хората, които Бог използва, изглеждат на повърхността лишени от разум и в нормални отношения с другите, но те говорят внимателно, с приличие и винаги са в състояние да запазят смирено сърцето си пред Бог. Именно подобни хора са достойни да бъдат използвани от Светия Дух. Тези хора „без разум“, за които Бог говори, привидно нямат нормални взаимоотношения с другите и не ги е грижа за външната любов или външните практики, но когато общуват по духовни въпроси, те са в състояние да отворят сърцата си и безкористно да предоставят на другите озарението и просвещението, които са придобили чрез действителните си преживявания пред Бог. По този начин те изразяват любовта си към Бог и удовлетворяват Неговите намерения. Когато другите ги клеветят и им се присмиват, те избягват влиянието на външни хора, проблеми или неща и остават смирени пред Бог. Изглеждат така, сякаш имат свои собствени уникални прозрения. Независимо какво вършат другите, техните сърца никога не изоставят Бог. Докато останалите хора говорят и се смеят, техните сърца остават с Бог, те съзерцават Неговото слово или в тишината на сърцата си Му се молят, търсейки Неговите желания. Те не отдават значение на поддържането на нормални междуличностни отношения и изглеждат така, сякаш нямат философия за светските отношения. Те изглеждат жизнени, обичливи и невинни, но притежават и определено спокойствие. Това е типичният образ на човек, използван от Бог. Неща като философии за светските отношения или „нормален разум“ просто не работят при този тип хора. Те са излели цялото си сърце в Божието слово и явно имат само Бог в сърцата си. Това е типът човек „без разум“, към когото се обръща Бог и именно когото Той използва. Белег на такъв човек е, че без значение кога е и къде е, сърцето му е винаги с Бог; и независимо колко са разпуснати другите или колко се отдават на похотта и на плътта, сърцето на този човек никога не губи Бог и не следва тълпата. Само такъв човек е подходящ да служи на Бог и само той бива усъвършенстван от Светия Дух. Ако не можеш да постигнеш това, то тогава не си готов да бъдеш придобит от Бог, нито да бъдеш усъвършенстван от Светия Дух.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Много е важно да се установи нормална връзка с Бог)