Когато вървиш по днешния път, какъв е най-подходящият вид стремеж? Като какъв човек трябва да се виждаш в стремежа си? Добре е да разбереш как трябва да подхождаш към всичко, което те сполетява днес, било то изпитания или трудности, или безмилостни наказания и проклятия. Изправен пред всички тези неща, трябва внимателно да се замисляш за тях във всеки един случай. Защо казвам това? Казвам го, защото нещата, които те сполетяват днес, в крайна сметка са краткотрайни изпитания, повтарящи се отново и отново; може би, що се отнася до теб, те не са особено натоварващи за духа и затова ги оставяш да се движат с естествения си ход и не ги разглеждаш като ценно преимущество в стремежа си към напредък. Колко си безразсъден! Дотолкова, че мислиш за този ценен актив като за облак, който се носи пред очите ти, и не цениш тези тежки удари, които валят отново и отново — удари, които са кратки и които ти се струват маловажни, а ги гледаш със студено безразличие, не ги вземаш присърце и ги третираш просто като случаен удар. Толкова си високомерен! Към тези свирепи атаки, подобни на бури, които идват отново и отново, проявяваш само лекомислено пренебрежение; понякога дори стигаш дотам, че се усмихваш хладно, разкривайки изражение на пълно безразличие — защото никога не си се замислял защо продължаваш да търпиш такива „нещастия“. Възможно ли е да съм крайно несправедлив към човека? Нима Си поставям за цел да търся вина в теб? Макар че проблемите с твоята психика може би не са толкова сериозни, колкото ги описах, чрез външното си спокойствие ти отдавна си нарисувал съвършен портрет на вътрешния си свят. Не е необходимо да ти казвам, че единствените неща, които се крият в дълбините на сърцето ти, са безпричинни обидни думи и слаби следи от тъга, които едва се забелязват от другите. Понеже смяташ, че е несправедливо да си подложен на такива изпитания, ти проклинаш; и понеже тези изпитания те карат да усещаш опустошението на света, ти си изпълнен с меланхолия. Вместо да възприемаш тези повтарящи се удари и дисциплиниращи действия като най-добрата защита, ти гледаш на тях като на безсмислено създаване на проблеми от страна на Небето или пък като заслужено наказание. Толкова си невеж! Безмилостно затваряш хубавите моменти в тъмнината; отново и отново гледаш на чудесните изпитания и дисциплиниращи действия като на атаки от страна на твоите врагове. Не знаеш как да се адаптираш към околната среда, а още по-малко желаеш да се опиташ да го направиш, защото не желаеш да спечелиш нищо от това повтарящо се — и жестоко за теб — наказание. Ти не се опитваш нито да търсиш, нито да изследваш, а просто се примиряваш със съдбата си и отиваш там, където тя те води. Това, което може да ти се стори жестоко порицание, не е променило сърцето ти, нито го е завладяло, а те е пронизало право в него. В това „жестоко наказание“ ти виждаш единствено своя враг в този живот и затова не си спечелил нищо. Толкова си самодоволен! Рядко вярваш, че търпиш такива изпитания заради собственото си презрение; вместо това се смяташ за нещастен, като освен това казваш, че Аз винаги намирам вина в теб. И сега, когато нещата са стигнали дотук, колко всъщност знаеш за това, което Аз казвам и правя? Не си мисли, че си вундеркинд по рождение, който е само малко по-долу от небесата, но безкрайно по-висок от земята. Далеч не си по-умен от когото и да е друг — дори може да се каже, че е просто възхитително колко по-глупав си от всички хора на земята, които притежават разум, защото имаш твърде високо мнение за себе си и никога не си имал чувство за малоценност, сякаш можеш да прозреш действията Ми до най-малката подробност. Всъщност си човек, на когото фундаментално му липсва разум, защото нямаш представа какво възнамерявам да направя, а още по-малко си наясно какво върша в момента. И затова казвам, че ти не можеш да се сравняваш дори с един стар фермер, който се грижи за земята си, фермер, който няма и най-малка представа за човешкия живот, и въпреки това разчита изцяло на благословиите на Небето, докато обработва земята си. Ти не отделяш и секунда в мисли за живота си, не знаеш нищо за славата, а още по-малко имаш някакво самопознание. Ти си толкова „над нещата“!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Онези, които не се научават и си остават невежи: не са ли те зверове?)