Хората често говорят за това, че оставят Бог да бъде техният живот, но преживяванията им все още не са стигнали дотам. Ти просто казваш, че Бог е твоят живот, че Той те води всеки ден, че ядеш и пиеш Неговите думи всеки ден и че Му се молиш всеки ден, така че Той е станал твоят живот. Познанията на тези, които казват това, са доста повърхностни. При много хора липсва основа; в тях Божиите слова са посадени, но те все още не са поникнали, а още по-малко са дали плод. Докъде са стигнали твоите преживявания днес? Едва сега, след като Бог те е принудил да стигнеш дотук, ти чувстваш, че не можеш да Го напуснеш. Един ден, когато твоите преживявания достигнат определена точка, ако Бог те накара да си тръгнеш, ти няма да можеш да го направиш. Винаги ще чувстваш, че не можеш да бъдеш без Бог вътре в теб; можеш да бъдеш без съпруг, съпруга или деца, без семейство, без майка или баща, без удоволствията на плътта, но не можеш да бъдеш без Бог. Да останеш без Бог би било все едно да загубиш живота си; ти не би могъл да живееш без Бог. Когато стигнеш до този момент, ще си постигнал успех във вярата си в Бог и по този начин Бог ще се превърне в твой живот, ще стане основа на твоето съществуване. Ти никога повече няма да можеш да напуснеш Бог. Когато твоите преживявания достигнат дотам, ще се насладиш истински на Божията любов и когато имаш достатъчно близка връзка с Бог, Той ще бъде твоят живот, твоята любов и в този момент ще се помолиш на Бог и ще кажеш: „О, Боже! Не мога да Те оставя. Ти си моят живот. Мога да живея без всичко останало, но без Теб не мога да продължа да живея.“ Това е истинският духовен ръст на хората; това е истинският живот. Някои хора са били принудени да стигнат дотам, докъдето са стигнали днес: те трябва да продължат, независимо дали искат или не, и винаги се чувстват така, сякаш са заклещени между чука и наковалнята. Ти трябва да преживяваш така, че Бог да е твоят живот, така, че ако Бог бъде отнет от сърцето ти, това да бъде все едно да загубиш живота си; Бог трябва да е твоят живот и за теб трябва да е невъзможно да Го напуснеш. По този начин ти действително ще си изпитал Бог и в този момент, когато обичаш Бог, ще Го обичаш искрено и това ще бъде една-единствена, чиста любов. Един ден, когато твоите преживявания са такива, че животът ти е достигнал определена точка, когато се молиш на Бог и ядеш и пиеш Божиите слова, ти няма да можеш да напуснеш Бог, който е в теб, нито ще можеш да Го забравиш, дори и да искаш. Бог ще се е превърнал в твой живот; ти можеш да забравиш света, можеш да забравиш съпругата си, съпруга си или децата си, но ще ти е трудно да забравиш Бог — това би било невъзможно, това е твоят истински живот и твоята истинска любов към Бог. Когато любовта на хората към Бог достигне определена степен, тяхната любов към Бог не може да се сравни с любовта им към нищо друго; тяхната любов към Бог е на първо място. По този начин вие можете да се откажете от всичко останало и сте готови да приемете всякакво разправяне и окастряне от Бог. Когато си постигнал любов към Бог, която превъзхожда всичко останало, ти ще живееш в реалността и в Божията любов.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които обичат Бог, завинаги ще живеят в Неговата светлина“)