Истинската любов към Бог идва от дълбините на сърцето; това е любов, която съществува само въз основа на познанието на човека за Бог. Когато нечие сърце е изцяло насочено към Бог, тогава той изпитва любов към Бог, но тази любов не е непременно чиста и не е непременно пълна. Това е така, защото все още има известна разлика между пълното насочване на сърцето на човек към Бог, истинското разбиране на Бог и истинското обожание към Него. Начинът, по който човек постига истинска любов към Бог и опознава Божия нрав, е като обърне сърцето си към Бог. Когато човек отдаде искреното си сърце на Бог, започва да навлиза в житейския опит. Така нравът му започва да се променя, любовта му към Бог постепенно расте и познанието му за Бог също постепенно се увеличава. Така че насочването на сърцето към Бог е само предпоставка за навлизане в правилния път на житейския опит. Когато хората поставят сърцата си пред Бог, те имат само копнеещо по Него сърце, но не и сърце, което Го обича, защото не Го разбират. Въпреки че при тези обстоятелства те изпитват някаква любов към Него, тя не е спонтанна и не е истинска. Това е така, защото всичко, което произлиза от човешката плът, е плод на емоции, а не резултат от истинско разбиране. Това е само моментен импулс и не може да доведе до дълготрайно обожание. Когато хората не разбират Бог, те могат да Го обичат само според собствените си предпочитания и индивидуални представи; такава любов не може да се нарече спонтанна любов, нито истинска любов. Сърцето на човек може наистина да се обърне към Бог и да е способно да мисли за Божиите интереси във всичко, но ако той не разбира Бог, няма да е способен да изпитва истински спонтанна любов. Единственото, което ще може да прави, е да изпълнява някои функции за църквата или да изпълнява част от задълженията си, но ще му липсва основа в това, което прави. Трудно е да се промени нравът на такива хора; те или не се стремят към истината, или не я разбират. Дори ако човек обърне напълно сърцето си към Бог, това не означава, че боголюбивото му сърце е напълно чисто, защото тези, които пазят Бог в сърцата си, невинаги изпитват любов към Бог в сърцата си. Това се отнася до разграничаването между това дали човек се стреми, или не се стреми да разбере Бог. Щом човек Го разбере, това показва, че е обърнал сърцето си напълно към Бог и че искрената любов към Бог в сърцето му е спонтанна. Само такива хора пазят Бог в сърцата си. Да обърнеш сърцето си към Бог е предпоставка за навлизане в правилния път, за разбиране на Бог и за постигане на любов към Бог. Това не е показател за изпълняване на дълга да обичаш Бог, нито за истинска любов към Него. Единственият начин някой да постигне истинска любов към Бог е да обърне сърцето си към Него, което е и първото нещо, което човек трябва да направи като едно от Неговите сътворени същества. Онези, които обичат Бог, са всички хора, които се стремят към живота, тоест хора, които се стремят към истината и искрено желаят Бог; всички те имат просветлението на Светия Дух и са водени от Него. Всички те са в състояние да получат Божието напътствие.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската любов към Бог е спонтанна)