Да разбере целта на Божието дело, ефекта, който Неговото дело постига у човека и каква точно е Неговата воля за човека: това е нещото, което всеки човек, който следва Бог, трябва да постигне. В наши дни знанието за Божието дело е точно това, което липсва на всички хора. Делата, които Бог е извършил при хората, целостта на Божието дело и каква точно е Божията воля за човека от сътворението на света до сега — това са неща, които човек нито знае, нито разбира. Този недостатък се вижда не само в целия религиозен свят, но и у всички онези, които вярват в Бог. Когато дойде денят, в който ти наистина съзреш Бог, когато наистина оцениш Неговата мъдрост, когато забележиш всички дела, които Бог е сътворил, когато познаеш какво е Бог и какво има — когато си видял Неговата щедрост, мъдрост, чудо и всичко, което Той е сътворил при хората — тогава ще си постигнал успех във вярата си в Бог. Когато се казва, че Бог е всеобхватен и всещедър, по какъв начин точно Той е всеобхватен и по какъв начин е всещедър? Ако не разбираш това, тогава не може да се смята, че вярваш в Бог. Защо казвам, че тези в религиозния свят не вярват в Бог, а са злодеи, подобни на дявола? Когато казвам, че те са злодеи, това е, защото не разбират Божията воля и не могат да видят Неговата мъдрост. В нито един миг Бог не им разкрива делото Си. Те са слепи; те не могат да видят Божиите дела, те са изоставени от Бог и напълно лишени от грижата и закрилата на Бог, да не говорим за работата на Светия Дух. Тези, на които липсва Божието дело, са злодеи и противници на Бог. Противниците на Бог, за които говоря, са онези, които не познават Бог, онези, които признават Бог с устните си, но въпреки това не Го познават, онези, които следват Бог, но не Му се покоряват, и онези, които се наслаждават на благодатта на Бог и въпреки това не са в състояние да свидетелстват за Него. Без разбиране на целта на Божието дело или разбиране на работата, която Бог върши у човека, той не може да бъде в съгласие с Божията воля, нито може да свидетелства пред Бог. Причината, поради която човек се противопоставя на Бог, произтича, от една страна, от неговия покварен нрав, а от друга страна, от непознаването на Бог и липсата на разбиране на принципите, по които Бог работи, и на Неговата воля за човека. Тези две страни, взети заедно, съставляват историята на човешката съпротива срещу Бог. Новопокръстените във вярата се противопоставят на Бог, защото това противопоставяне е в тяхната природа, докато противопоставянето на Бог от тези, които много години упражняват вярата, е резултат от тяхното невежество по отношение на Него, в допълнение към техния покварен нрав. Във времето преди Бог да стане плът, мярката за това дали човек се противопоставя на Бог се е основавала на това дали е спазвал законите, създадени от Бог на небето. Например, в Епохата на Закона всеки, който не спазваше законите на Йехова, се смяташе за противопоставящ се на Бог; всеки, който крадеше приношенията за Йехова или който се противопоставяше на любимците на Йехова, бе смятан за противопоставящ се на Бог и щеше да бъде убит с камъни; всеки, който не уважаваше баща си и майка си и който удряше или ругаеше другиго, се смяташе за неспазващ законите. И всички, които не спазваха законите на Йехова, бяха смятани за Негови противници. Това вече не бе така в Епохата на Благодатта, когато всеки, който се изправеше срещу Исус, бе смятан за човек, който застава срещу Бог, и всеки, който не се подчиняваше на словата, изречени от Исус, бе смятан за човек, който застава срещу Бог. По това време начинът, по който се определяше противопоставянето на Бог, стана едновременно по-точен и по-практичен. Във времето, когато Бог все още не бе станал плът, мярата за това дали човекът се противопоставя на Бог, се основаваше на това, дали човек почиташе и славеше невидимия Бог в небето. Начинът, по който беше дефинирано противопоставянето на Бог по това време, не беше толкова практичен, тъй като човек не можеше да види Бог, нито знаеше какъв е образът на Бог или как Той работи и говори. Човекът нямаше никакви представи за Бог и вярваше в Бог смътно, защото Бог още не се бе явил на човека. Следователно, както и да вярваше човек в Бог във въображението си, Бог не осъждаше човека, нито поставяше твърде много изисквания към него, защото човекът бе напълно неспособен да види Бог. Когато Бог става плът и идва да работи сред хората, всички Го виждат и чуват Неговите слова, и всички виждат делата, които Бог върши чрез тялото Си от плът. В този момент всички човешки представи се изпаряват. Що се отнася до онези, които са видели Бог да се явява в плът, те няма да бъдат осъдени, ако доброволно Му се покоряват, докато онези, които целенасочено Му се противопоставят, ще бъдат заклеймени като противници на Бог. Такива хора са антихристи, врагове, които умишлено се противопоставят на Бог. Онези, които имат представи за Бог, но все пак са готови и желаят да Му се подчиняват, няма да бъдат осъдени. Бог осъжда човека въз основа на неговите намерения и действия, никога заради неговите мисли и идеи. Ако Той трябваше да осъди човека въз основа на неговите мисли и идеи, тогава нито един човек не би могъл да избяга от гневните ръце на Бог. Тези, които умишлено се опълчват срещу въплътения Бог, ще бъдат наказани за своето непокорство. Що се отнася до тези хора, които умишлено се опълчват срещу Бог, тяхното противопоставяне произтича от факта, че те таят представи за Бог, което на свой ред ги тласка към действия, които нарушават Божието дело. Тези хора умишлено се съпротивляват и разрушават Божието дело. Те не просто имат представи за Бог, но и участват в дейности, които съсипват Неговото дело и поради тази причина подобни хора ще бъдат осъдени. Онези, които не нарушават умишлено Божието дело, няма да бъдат осъждани като грешници, защото са способни доброволно да се подчиняват и да не участват в дейности, които причиняват вреда и смут. Такива хора няма да бъдат осъждани. Въпреки това, когато хората са изпитвали от опит Божието дело в продължение на много години, ако продължават да таят представи за Бог и остават неспособни да опознаят работата на въплътения Бог, и ако, без значение колко години са изпитвали Неговото дело, те продължават да бъдат изпълнени с представи за Бог и все още не могат да Го опознаят, тогава дори и да не участват в разрушителни деяния, сърцата им все пак са изпълнени с много представи за Бог и дори тези представи да не станат очевидни, подобни хора не са от никаква полза за Божието дело. Те не са в състояние да разпространяват Евангелието за Бог или да свидетелстват за Него. Такива хора са нищожества и малоумници. Тъй като те не познават Бог и освен това са напълно неспособни да отхвърлят представите си за Него, те са осъдени. Може да се каже така: нормално е за новопокръстените във вярата да имат свои представи за Бог или да не знаят нищо за Него, но за човек, който е вярвал в Бог в продължение на много години и е преживял голяма част от Неговото дело, не би било нормално да продължава да има свои представи, а още по-малко да не познава Бог. Именно защото това не е нормално състояние, те са осъдени. Всички тези ненормални хора са боклук; те са тези, които се противопоставят най-много на Бог и които са се радвали на Божията благодат за нищо. Всички подобни хора накрая ще бъдат изпъдени!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Всички, които не познават Бог, са хора, които се противопоставят на Бог“)