Хората не могат да усетят Божията обичливост, ако се вслушват единствено в това, което долавят с разума си. Ако разчитат единствено на разума си, любовта им към Бог ще бъде слаба. Ако говориш само за отплата за Божията благодат и любов, няма да имаш никакъв стимул за любовта си към Него; да Го обичаш въз основа на това, което долавяш с разума си, е пасивен подход. Защо казвам, че това е пасивен подход? Това е практически въпрос. Каква е вашата любов към Бог? Нима не е просто заблуждаване на Бог и извършване на машинални действия за Него? Повечето хора вярват, че тъй като няма награда за любовта към Бог и въпреки всичко ще бъдат наказани за това, че не Го обичат, то като цяло е достатъчно просто да не съгрешават. Така че да обичаш Бог и да се отплащаш за Неговата любов въз основа на това, което долавяш с разума си, е пасивен подход и не е любов към Бог, която идва спонтанно от сърцето. Любовта към Бог трябва да бъде искрено чувство, което се заражда дълбоко в човешкото сърце. Някои казват: „Аз самият съм готов да търся Бог и да Го следвам. Дори ако сега Бог иска да ме изостави, аз ще продължа да Го следвам. Независимо дали Той ме иска, или не, аз пак ще Го обичам и накрая трябва да Го спечеля. Предлагам сърцето си на Бог и независимо от това какво прави Той, ще Го следвам през целия си живот. Независимо от всичко, трябва да обичам Бог и да Го спечеля; няма да се успокоя, докато не Го спечеля“. Имаш ли такава решителност?

Пътят на вярата в Бог е същият като пътя на любовта към Него. Ако вярваш в Него, трябва да Го обичаш; но любовта към Него не се отнася само до това да Му се отплащаш за Неговата любов или да Го обичаш въз основа на това, което долавяш с разума си — това е чиста любов към Бог. Понякога хората не са способни да почувстват Божията любов само с разума си. Защо винаги съм казвал: „Нека Божият Дух развълнува душите ни“? Защо не говорих за това, че разумът на хората трябва да бъде насочен към това да обичат Бог? Защото разумът на хората не може да почувства обичливостта на Бог. Ако тези думи не те убеждават, опитай се да използваш разума си, за да почувстваш Неговата любов. В момента може и да имаш някакъв стремеж, но той скоро ще изчезне. Ако долавяш Божията обичливост само с разума си, ще бъдеш насочван, докато се молиш, но скоро след това подтикът ще избледнее и ще изчезне. Защо се получава така? Ако използваш единствено разума си, няма да успееш да събудиш любовта си към Бог; когато наистина почувстваш Божията обичливост в сърцето си, духът ти ще се развълнува от Него и едва тогава разумът ти ще може да изиграе първоначалната си роля. Това означава, че когато Бог движи човешкия дух и когато човек има познание и е насърчен в сърцето си, тоест когато е натрупал опит, само тогава той ще може действително да обича Бог със своя разум. Да обичаш Бог с разума си не е грешно — това е най-ниската степен на любов към Бог. Да обичаш, като „едва отдаваш дължимото на Божията благодат“, просто няма да подтикне човека да навлезе активно. Когато хората получат част от делото на Светия Дух, тоест когато видят и почувстват Божията любов в своя практически опит, когато познават Бог в известна степен и наистина видят, че Бог е толкова достоен за любовта на хората и колко прекрасен е Той, едва тогава са способни искрено да обичат Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската любов към Бог е спонтанна)