Когато Бог идва на земята, Той върши само Своето дело в рамките на божествената природа и това е делото, което Небесният Дух е възложил на въплътения Бог. Когато идва, Той говори по цялата земя, за да даде глас на Своето слово с различни средства и от различни гледни точки. За своя цел и принцип на работа Той приема най-вече грижата за човека и обучението му и не се интересува от неща като междуличностни отношения или подробности от живота на хората. Основното Му служение е да говори от името на Духа. Това означава, че когато Божият Дух се появява осезаемо в плът, Той само поддържа живота на човека и изважда наяве истината. Той не се ангажира с делата на човека, което ще рече, че не участва в делата на хората. Хората не могат да вършат божествени дела, а Бог не участва в човешките дела. През всичките години, откакто Бог е дошъл на тази земя, за да изпълни Своето дело, Той винаги е правил това чрез хора. Тези хора обаче не могат да бъдат смятани за въплъщение на Бог, а само за такива, които са използвани от Него. В същото време днешният Бог може да говори директно от гледната точка на божествената природа, като изпраща гласа на Духа и работи от името на Духа. Всички онези, които Бог е използвал през вековете, са също примери за това как Божият Дух действа в тяло от плът и кръв — така че защо те не могат да бъдат наречени Бог? Но днешният Бог също е Божият Дух, действащ директно в плът, а Исус също беше Божият Дух, действащ в плът; И двамата се наричат Бог. Така че каква е разликата? Всички хора, които Бог е използвал през вековете, са имали обикновени мисли и са били способни на обикновени разсъждения. Всички те са разбирали принципите на човешкото поведение. Те са имали нормални човешки идеи и са притежавали всички неща, които обикновените хора трябва да притежават. Повечето от тях са имали изключителен талант и вроден интелект. Като въздейства на тези хора, Божият Дух мобилизира техните таланти, които са дадените им от Бог дарби. Божият Дух задейства техните таланти, като използва силните им страни в служба на Бог. И все пак Божествената същност няма идеи и мисли, тя е изчистена от човешки намерения и дори не притежава това, което обикновените хора притежават. Може да се каже, че Бог дори не е запознат с принципите на човешкото поведение. Така става, когато днешният Бог идва на земята. Неговото дело и Неговите думи са изчистени от човешки намерения и човешка мисъл, но са директна проява на намеренията на Духа и Той действа директно от името на Бог. Това означава, че Духът говори директно, т.е. божествената природа директно извършва делото, без да се смесва дори и малко с човешките намерения. Иначе казано, въплътеният Бог директно въплъщава божествената природа, няма човешка мисъл и идеи, и няма разбиране за принципите на човешкото поведение. Ако действаше само божествената природа (т.е., ако Самият Бог действаше сам), нямаше да има възможност Божието дело да бъде извършено на земята. Така че, когато Бог идва на земята, Той трябва да има малък брой хора, които да използва, за да работи в рамките на човешката природа заедно с работата, която Бог върши в божествената природа. Иначе казано, Той използва човешкия труд, за да поддържа Своето божествено дело. Ако не правеше това, нямаше да има начин човекът да има пряк досег с божественото дело. Така беше с Исус и Неговите ученици. По времето, когато беше на земята, Исус отмени старите закони и определи нови заповеди. Той също изрече много думи. Цялото това дело беше извършено в рамките на Неговата божествена природа. Останалите, като Петър, Павел и Йоан, всички изградиха по-нататъшното си дело върху основите на думите на Исус. Това означава, че Бог започна Своето дело в онази епоха, поставяйки началото на Епохата на благодатта, т.е. Той постави началото на нова епоха, като премахна старата и изпълни думите: „Бог е Началото и Краят“. С други думи, човекът трябва да върши човешки дела върху основата на божественото дело. След като Исус каза всичко, което трябваше да каже, и завърши Своето дело на земята, Той си тръгна от хората. След това всички хора, които вършеха дела, се съобразяваха с принципите, изразени в Неговите думи, и тяхната практика беше според истините, за които Той говори. Всички тези хора работеха за Исус. Ако Исус вършеше работата сам, без значение колко думи изрича, хората нямаше да могат да възприемат думите Му, защото Той работеше в рамките на божествената природа и можеше да говори само с думи от божествената природа; Той нямаше да може да обясни нещата до степен, в която нормалните хора да успяват да разберат Неговите думи. Ето защо Той трябваше да направи така, че апостолите и пророците, които идваха след Него, да допълнят делото Му. Това е принципът, според който въплътеният Бог върши Своето дело — въплъщава се в плът, за да говори и да работи, така че да завърши делото на божествената природа, и след това използва няколко или може би повече хора според Божието сърце, които допълват Неговото дело. Това означава, че Бог използва хора според Неговото сърце, за да вършат работата по воденето и напояването в рамките на човешката природа, така че Божиите избраници да могат да навлязат в реалността на истината.

Ако, когато е в плът, Бог вършеше само делото на божествената природа и нямаше хора според Неговото сърце, които да работят в съгласие с Него, човекът нямаше да е способен да разбере Божията воля или да има досег с Бог. Бог трябва да използва обикновени хора според Неговото сърце, за да завършат това дело, да бдят над църквите и да ги водят, така че да се постигне нивото, което човешките познавателни процеси и човешкият мозък са способни да си представят. С други думи, Бог използва малък брой хора според Неговото сърце, за да „преведат“ работата, която Той върши в Своята божествена природа, така че тя да бъде открита — да трансформират божествения език в човешки, така че хората да могат да вникнат в него и да го разберат. Ако Бог не правеше така, никой нямаше да разбере Неговия божествен език, защото хората според Божието сърце все пак са съвсем малко на брой, а способността на човека да разбира е слаба. Това е причината Бог да избира този метод само когато работи във въплътено тяло. Ако съществуваше само дело в божествената природа, човекът нямаше да има възможност да опознае Бог или да има досег с Него, защото не разбира Божия език. Човекът може да разбира този език само чрез посредничеството на хората според Божието сърце, които разясняват Неговите думи. Но ако в рамките на човешката природа работеха само такива хора, това би могло само да поддържа нормалния живот на човека; човешкият нрав нямаше да може да бъде трансформиран. Божието дело нямаше да може да има нова отправна точка; това щяха да бъдат просто същите стари песни, същите стари баналности. Единствено чрез посредничеството на въплътения Бог, който казва всичко, което трябва да се каже, и прави всичко, което трябва да се направи, през периода на Своето въплъщение, след което хората работят и живеят според Неговите думи, ще може да се промени житейският нрав на хората и само по този начин те ще могат да вървят в крак с времето. Този, който работи в рамките на божествената природа, представлява Бог, а тези, които работят в рамките на човешката природа, са хора, използвани от Бог. Това означава, че въплътеният Бог се различава съществено от хората, които Бог използва. Въплътеният Бог е способен да върши делото на божествената природа, а хората, използвани от Бог, не са способни на това. В началото на всяка епоха Божият Дух говори лично и започва новата епоха, за да въведе човека в ново начало. Когато Той вече не говори, това означава, че Божието дело в Неговата божествена природа е приключило. След това всички хора следват примера на тези, които Бог е използвал, за да навлязат в своя житейски опит. По същата логика това е и етапът, в който Бог въвежда човека в новата епоха и дава на хората нова отправна точка — тогава приключва Божието дело в плът.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Основната разлика между въплътения Бог и хората, които Бог използва“)