Човек може да успее да промени нрава си само като се стреми към истината — това е нещо, което хората трябва напълно да схванат и да разберат. Ако не разбираш достатъчно истината, лесно ще се подхлъзнеш и заблудиш. Ако искаш да израснеш в живота, трябва във всичко да търсиш истината. Независимо какво правиш, следва да търсиш как да се държиш, за да бъдеш в съответствие с истината, и да откриеш нечистотиите в себе си, които я нарушават; трябва ясно да разбираш тези неща. Независимо какво правиш, следва да размислиш дали то съответства на истината, или не, и дали има стойност и смисъл. Може да правиш неща, които са в съответствие с истината, но не бива да правиш неща, които не ѝ съответстват. Колкото до нещата, които можеш да направиш или не, ако те могат да бъдат изоставени, следва да ги изоставиш. В противен случай, ако известно време ги правиш, а сетне откриеш, че е трябвало да не им обръщаш внимание, бърже вземи решение и веднага ги загърби. Трябва да следваш този принцип във всичко, което правиш. Някои хора повдигат следния въпрос: защо диренето на истината и прилагането ѝ на практика е толкова трудно — все едно гребеш в лодка срещу течението и ако престанеш да гребеш, то ще те отнесе назад? И още: защо е толкова по-лесно да вършиш зли или безсмислени неща — все едно да пуснеш лодката по течението? Защо е така? Така е, защото на човешката природа е присъщо да предава Бог. У хората природата на Сатана играе водеща роля, а това е антагонистична сила. Хората, в чиято природа е да предават Бог, разбира се, са много податливи да правят неща, които Го предават, и положителните дела по природа са им трудни за вършене. Това зависи изцяло от природата същност на човечеството. Щом действително проумееш истината и започнеш да я обичаш от сърце, ще откриеш, че е лесно да вършиш неща, които отговарят на истината. Ще изпълняваш дълга си и ще практикуваш истината нормално — дори без усилие и с радост, и ще усещаш, че вършенето на всяко негативно нещо изисква големи усилия. Това е защото истината е заела господстваща роля в сърцето ти. Ако действително разбираш истините за човешкия живот, тогава ще имаш път за следване по отношение на това какъв човек да бъдеш, как да бъдеш човек, който е прям и открит, честен човек, човек, който свидетелства за Бог и Му служи. И щом проумееш тези истини, повече никога не ще бъдеш способен да извършваш злодеяния, които Му се противопоставят, нито пък ще играеш ролята на лъжеводач, на лъжеработник или на антихрист. Дори ако Сатана те подведе, или някой зъл те подтиква, ти не ще го направиш. Независимо кой се опитва да те застави, ти пак няма да действаш така. Ако хората придобият истината и тя стане техен живот, те ще станат способни да мразят злото и да чувстват вътрешно отвращение към негативните неща. Ще им бъде трудно да вършат зло, защото техният живот нрав се е променил и Бог ги е усъвършенствал.

Ако действително разбираш истината в сърцето си, ще знаеш как да я практикуваш и как да се покориш пред Бог и естествено ще поемеш по пътя на стремеж към истината. Ако пътят, по който вървиш, е правилен и съответства на Божиите намерения, делото на Светия Дух няма да те напуска, а така вероятността да предадеш Бог ще намалява все повече. Без истината е лесно да вършиш зло и ще го вършиш, дори и без да искаш. Например, ако имаш надменен и самонадеян нрав, няма никакво значение, че ти се казва да не се противопоставяш на Бог. Не можеш да се сдържиш, то е извън твоя контрол. Няма да го правиш нарочно, а под властта на своята надменна и самонадеяна природа. Надменността и самонадеяността ти ще те карат да презираш Бог и да Го смяташ за незначителен. Ще те карат да се превъзнасяш и постоянно да се изтъкваш. Ще те накарат да презираш останалите и няма да оставят в сърцето ти никой друг, освен самия теб. Надменността и самонадеяността ти ще откраднат мястото на Бог в твоето сърце и накрая ще те накарат да заемеш Божието място и да изискваш от хората да ти се покоряват. Ще те карат да се прекланяш пред собствените си мисли, идеи и представи, все едно са истината. Толкова много злодеяния се вършат от хора, които са подвластни на своята надменна и самонадеяна природа! За да решат проблема със злодеянията си, те първо трябва да се справят със своята природа. Без промяна в нрава не би било възможно този проблем да се реши из основи. Когато имаш някакво разбиране за Бог, когато можеш да прозреш собствената си поквара и да осъзнаеш колко достойни за презрение и грозни са надменността и самонадеяността, ще се почувстваш възмутен, отвратен и огорчен. Ще можеш съзнателно да правиш някои неща, с които да удовлетвориш Бог, и ще се чувстваш спокоен. Ще можеш да четеш Божието слово съзнателно, да възхваляваш Бог, да свидетелстваш за Него и в сърцето си ще изпитваш наслада. Съзнателно ще се разкриеш и ще разобличиш собствената си грозота, а така ще се почувстваш добре и ще усетиш, че си в по-добро състояние на духа. Да се стремиш да разбереш Божиите слова и да навлезеш в истината е първата крачка в стремежа към промяна в нрава. Можеш да постигнеш проницателност единствено като разбираш истината, а само когато притежаваш проницателност, можеш да разбираш нещата задълбочено. Едва когато ги разбереш задълбочено, можеш наистина да опознаеш себе си и едва след като наистина се опознаеш, можеш да се опълчиш на плътта и така да практикуваш истината, което постепенно ще те направи покорен към Бог и стъпка по стъпка ще те отведе до правилния път на вярата ти в Бог. Това зависи от решителността на хората да се стремят към истината. С истинска решителност хората поемат по правилния път след шест месеца или година. До три или пет години ще видят резултати и ще почувстват, че напредват в живота. Ако вярват в Бог, но не се стремят към истината и не се съсредоточават върху практикуването ѝ, хората може да вярват и десет или двадесет години, без да претърпят никаква промяна. И в крайна сметка ще си помислят, че именно това е вярата в Бог. Ще си помислят, че почти няма разлика от предишния им светски живот и че няма смисъл да живеят. Това наистина показва, че животът е пуст без истината. Те може и да са способни да изреждат някои думи и доктрини, но ще продължават да се чувстват безутешни и неспокойни. Ако хората имат известно познание за Бог, ако знаят как да водят смислен живот и ако могат да правят някои неща, за да удовлетворят Бог, те ще почувстват, че това е истинският живот, че само ако живеят така, животът им ще има смисъл и че именно така трябва да живеят, за да удовлетворят Бог, да Му се отплатят и да се почувстват спокойни. Ако могат съзнателно да удовлетворят Бог, да практикуват истината, да се опълчат на себе си, да загърбят собствените си идеи и да са покорни и внимателни към Божиите намерения — ако са способни съзнателно да постигнат всичко това — то това означава да прилагаш точно истината на практика и действително да я прилагаш на практика. А не като преди, когато просто се разчиташе на представи и се следваха правила с мисълта, че така се практикува истината. Всъщност е много уморително да се уповаваш на фантазии и да следваш правила, както и да не разбираш истината и да вършиш всичко без принципи, а когато го вършиш безцелно и на сляпо, е още по-уморително. Никакви хора, събития и неща няма да те ограничават, когато разбереш истината. Едва тогава действително ще си свободен и спокоен. Ще постъпваш принципно, ще си спокоен и щастлив и няма да имаш чувството, че това изисква твърде много усилия или че ти причинява твърде много страдания. Ако си в подобно състояние, притежаваш истината и човешка природа, а нравът ти се е променил.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез стремеж към истината може да се постигне промяна в нрава)