Бог ти позволява да преживееш всякакви несгоди, разочарования и изпитания, както и много провали и неуспехи. Накрая, докато преживяваш тези неща, Бог те кара да осъзнаеш че всичко, което Той е казал, е правилно и че то е истината. Едновременно с това, Той те кара да осъзнаеш, че всичко това, което си мислиш и си въобразяваш, както и представите, знанията, философските теории, философиите и нещата, които си научил на този свят и на които са те учили твоите родители, са погрешни и че тези неща не могат да те насочат към правилния път в живота и не могат да те водят към разбиране на истината, нито могат да те доведат пред Бог. Ако продължаваш да живееш с тях, то вървиш по пътя на провала, както и по пътя на противопоставянето срещу Бог и предателството към Него. Накрая Бог ще те накара да видиш това ясно. Този процес е нещо, което трябва да преживееш, и само така може да се постигнат резултати, но за Бог това е и болезнена гледка. Хората са непокорни и имат покварен нрав, затова трябва да понесат малко страдание и да преживеят тези неуспехи. Без това страдание не биха могли да се пречистят. Ако човек действително има сърце, което обича истината, ако действително е готов да приеме различните Божии методи на спасение и да плати цената, тогава няма нужда да страда толкова много. Всъщност Бог не иска да прави така, че хората да страдат толкова много и да изпитват толкова много неуспехи и провали. Хората обаче са твърде непокорни и не искат да правят това, което им се казва, не искат да се покорят и не са способни да вървят по правилния път или да използват преки пътища. Вървят само по собствения си път, бунтуват се срещу Бог и Му се противопоставят. Хората са покварени същества. Единственото, което Бог може да направи, е да ги предаде на Сатана и да ги поставя в различни ситуации, за да ги калява непрестанно, и така им дава възможност да придобият различен опит, да научат различни уроци и да постигнат разбиране за същината на всички видове нечестиви неща. След това, когато хората погледнат назад, те ще осъзнаят, че Божиите слова са истината, ще признаят, че те са истината, и ще признаят, че Бог е реалността на всички положителни неща и че е Единственият, Който наистина обича хората, тревожи се за тях и може да ги спаси. Бог не иска хората да страдат толкова много, но хората са твърде непокорни, искат да поемат по грешния път и да преминат през това страдание. Бог няма друг избор, освен да ги поставя в различни ситуации, за да ги калява постоянно. До каква степен се каляват хората в крайна сметка? До степен, в която казваш: „Преживях всякакви ситуации и сега най-сетне разбирам, че освен Бог, няма човек, събитие или нещо, които могат да ми помогнат да разбера истината, да ме накарат да ѝ се наслаждавам или да навляза в истините реалности. Ще бъда човек, който наистина е покорен пред Бог само ако практикувам покорно според Божиите слова, заемам покорно мястото си на човек и спазвам статуса и дълга си като сътворено същество; само ако приемам покорно Божието върховенство и Неговите подредби, ако не се оплаквам повече, не поставям прекомерни изисквания към Бог и мога искрено да се покоря на Създателя“. Когато хората достигнат това ниво, те искрено се прекланят пред Бог и вече не е необходимо Той да им създава повече ситуации, които да изживяват. И така, по кой път искате да поемете? В своите субективни желания никой не иска да страда и никой не иска да преживява неуспехи, провали, трудности, разочарования или несгоди, но няма друг начин. Хората имат сатанинска природа и са твърде непокорни, а мислите и възгледите им са твърде сложни. Всеки ден сърцето ти е в постоянно противоречие, борба и смут. Разбираш малко истини, навлизането ти в живота е повърхностно и нямаш сила да преодолееш представите, фантазиите и покварения нрав на плътта. Единственото, което можеш да направиш, е да избереш обичайния подход на човека: постоянно да преживяваш провали и разочарования, постоянно да падаш, да се сблъскваш с трудности и да се въргаляш в калта, докато дойде ден, в който да кажеш: „Уморих се. Омръзна ми. Не искам да живея така. Не искам да преживявам тези провали. Готов съм покорно да дойда пред Създателя, ще слушам какво казва Бог и ще правя това, което казва. Това е единственият правилен път в живота“. Едва в деня, в който бъдеш напълно убеден и признаеш поражението си, ще си способен да дойдеш пред Бог. Разбрахте ли нещо за Божия нрав от това? Какво е Божието отношение към хората? Каквото и да прави Бог, Той иска най-доброто за тях. Независимо какви ситуации подрежда или какво иска да правиш, Той винаги желае да види най-добрия резултат. Да кажем, че преживяваш нещо и се сблъскваш с неуспехи и провали. Бог не иска да те вижда обезкуражен, когато се провалиш, не иска да мислиш, че с теб е свършено и че те е сграбчил Сатана, след което да се предадеш, никога повече да не стъпиш на крака и да изпаднеш в униние — Бог не иска да види този резултат. Какво иска да види Той? Че макар да си се провалил в този случай, ти си способен да търсиш истината и да се самоанализираш, да откриеш причината за провала си, да си вземеш поука от този неуспех, да я помниш в бъдеще, да знаеш, че е грешно да постъпваш така, че единственото правилно нещо е да практикуваш според Божиите слова, и да осъзнаеш: „Аз съм лош човек. Имам покварен сатанински нрав. В мен има непокорство. Далеч съм от праведните хора, за които говори Бог, и нямам богобоязливо сърце“. Ясно си видял този факт, осъзнал си истината по въпроса и чрез този неуспех и този провал си придобил известен разум и си съзрял. Това иска да види Бог. Какво означава съзряване? Означава, че Бог може да те спечели, че можеш да бъдеш спасен, че можеш да навлезеш в истините реалности и че си поел по пътя на богобоязливостта и отбягването на злото. Бог се надява да види как хората поемат по правилния път. Той върши всичко със сериозни намерения и всичко това представлява Неговата скрита любов, но хората често не могат да го почувстват. Хората са тесногръди и изключително дребнави. Щом не могат да се радват на Божията благодат и благословия, те се оплакват от Бог, стават негативни и действат под влияние на гнева, но Бог не ги упреква. Той просто се отнася с тях като с невежи деца и не е придирчив към тях. Той им разкрива обстоятелства, които им позволяват да разберат как се получават благодатта и благословиите, да разберат какво означава благодатта за човека и какво може да извлече от нея. Да кажем, че обичаш да ядеш нещо, за което Бог казва, че е вредно за здравето ти, когато прекалиш с яденето му. Ти не слушаш и настояваш да го ядеш, и Бог ти позволява да направиш този свободен избор. В резултат на това се разболяваш. След като го преживееш няколко пъти, осъзнаваш, че словата, които Бог изрича, всъщност са правилни, че това, което Той казва, е вярно, че трябва да практикуваш според Неговите слова и че това е правилният път. И така, какво произтича от неуспехите, провалите и страданието, които изживяваш? От една страна, можеш да почувстваш сериозните намерения на Бог. От друга страна, изпълваш се с убеждение и увереност, че Божиите слова са правилни и че всички те са практични, и вярата ти в Бог расте. Освен това, като преживяваш този период на провал, започваш да признаваш истинността и точността на Божиите слова, виждаш, че те са истината и разбираш принципа на практикуване на истината. И така, за теб е добре да преживееш неуспех, макар че това ти носи страдание и те калява. Ако обаче такова каляване накрая ти помогне да се върнеш пред Бог, да разбереш Неговите слова и да ги приемеш в сърцето си като истината, и да опознаеш Бог, тогава каляването, неуспехите и провалите, които си понесъл, няма да са били напразни. Това е резултатът, който Бог иска да види.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да се разпознае природата същност на Павел)