Бог не дублира Своето дело в нито една епоха. Тъй като са настъпили последните дни, Той ще извърши делото, което върши в последните дни, и ще разкрие пълния Си нрав в последните дни. Когато става дума за последните дни, това се отнася за отделна епоха — епоха, в която, както казва Исус, със сигурност ще се сблъскате с бедствия, земетресения, глад и напасти, които ще покажат, че това е нова епоха и че тя вече не е предишната Епоха на благодатта. Ако приемем, както казват хората, че Бог винаги остава непроменен, че Неговият нрав винаги е изпълнен със състрадание и любов, че Той обича човека като Себе Си, предлага на всеки човек спасение и никога не изпитва омраза към човека, може ли Неговото дело някога да приключи? Когато Исус дойде и беше прикован на кръста, жертвайки Себе Си за всички грешници и принасяйки Себе Си на жертвеника, Той вече беше завършил делото на изкуплението и сложил край на Епохата на благодатта. И така, какъв е смисълът да се повтаря делото на онази епоха в последните дни? Няма ли да е отричане на делото на Исус, ако се извърши същото дело? Ако Бог не бе извършил делото на разпятието, когато стигна до този етап, а бе останал любящ и състрадателен, то би ли могъл да сложи край на онази епоха? Би ли могъл един любящ и състрадателен Бог да сложи край на епохата? В Своето последно дело по приключване на епохата Божият нрав е нрав на наказание и съд, в който Той изобличава всяка неправда, за да съди публично всички народи и да усъвършенства онези, които Го обичат с цялото си сърце. Само такъв нрав може да сложи край на епохата. Последните дни вече са настъпили. Всички неща в творението ще бъдат разделени според вида им и ще бъдат разделени на различни категории въз основа на тяхното естество. Това е моментът, в който Бог разкрива делата на човеците и тяхното предназначение. Ако хората не преминат през наказание и съд, няма как да се разкрие тяхното непослушание и неправда. Само чрез наказание и съд се разкриват последиците на цялото творение. Само когато е наказван и съден, човек разкрива истинската си същност. Злият ще бъде поставен при злите, добрият — при добрите и всички хора ще бъдат разделени според вида си. Чрез наказанието и съда ще бъдат разкрити последиците на цялото творение, за да може злият да бъде наказан, а добрият — възнаграден, и всички хора да приемат покорно Божията суверенна власт. Цялото това дело трябва да бъде извършено чрез праведно наказание и съд. Тъй като покварата на човека е достигнала своя връх и непокорството му е станало твърде тежко, само праведният нрав на Бог, който се състои главно от наказание и съд и който се разкрива в последните дни, може напълно да преобрази човека и да го направи пълноценен. Само такъв нрав може да изобличи злите и по този начин да накаже сурово всички неправедници. Ето защо подобен нрав е наситен със значението на епохата, а разкриването и проявяването на Неговия нрав се прави в името на делото на всяка нова епоха. Бог не разкрива Своя нрав безцелно или произволно. Ако предположим, че при разкриването на съдбата на човека през последните дни Бог продължава да дарява човека с безкрайно състрадание и любов и продължава да бъде любящ към него, като не го подлага на справедлив съд, а по-скоро проявява търпимост, търпение и прошка и прощава на човека, независимо от това колко тежки са греховете му, без никаква справедлива присъда, кога тогава ще приключи цялото Божие управление? Кога подобен нрав на Бог ще бъде в състояние да доведе хората до правилната цел на човечеството? Да вземем за пример един съдия, който винаги проявява любов, който съди с мило лице и меко сърце. Той обича хората въпреки престъпленията, които може да са извършили, обича хората и е търпелив към тях, каквито и да са те. Кога в такъв случай той ще може да произнесе справедлива присъда? В последните дни само справедливият съд ще може да раздели хората според вида им и да ги въведе в новия свят. Така цялата епоха ще бъде доведена до край чрез Божия праведен нрав, с който Той съди и наказва.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (3)“)