Що се отнася до работата, човек вярва, че работата е да си ангажиран за Бог, да проповядваш навсякъде и да отдаваш всичко от себе си за Него. Въпреки че това убеждение е правилно, то е твърде едностранчиво; това, което Бог иска от човека, не е само да е ангажиран за Него; освен това, тази работа е свързана и със служение и приток в духа. Много братя и сестри, дори и след многогодишен опит, никога не са мислили да работят за Бог, защото работата, както я схваща човек, е несъвместима с това, което Бог иска. Ето защо човекът няма никакъв интерес към работата и точно поради тази причина навлизането на човека в нея също е доста едностранчиво. Всички вие трябва да започнете своето навлизане с работа за Бог, така че да можете да преминете по-добре през всички аспекти на опита. Ето в какво трябва да навлезете. Работата не се отнася до това да бъдете ангажирани за Бог, а до това дали животът на човека и това, което той изживява, могат да доставят наслада на Бог. Работата се отнася до хора, които използват своята преданост към Бог и познанието си за Бог, за да свидетелстват за Него, а също и за да се грижат за нуждите на хората. Такава е отговорността на човека и всички хора трябва да разберат това. Може да се каже, че вашето навлизане е вашата работа и че вие се стремите да навлезете по време на работата си за Бог. Да изживяваш Божието дело не означава само да знаеш как да ядеш и пиеш Неговото слово; по-важното е, че трябва да знаете как да свидетелствате за Бог, да можете да служите на Бог и да можете да се грижите за хората и да им осигурявате ресурс. Това е работа, но също така е и вашето навлизане; това е, което всеки човек трябва да постигне. Има много хора, които се съсредоточават само върху това да са ангажирани за Бог и да проповядват навсякъде, но пренебрегват индивидуалния си опит и пренебрегват навлизането си в духовния живот. Именно това е довело дотам, че тези, които служат на Бог, са се превърнали в хора, които се противопоставят на Бог. Тези, които са служили на Бог и са се грижели за нуждите на хората през всичките тези години, просто са смятали работата и проповядването за навлизане и никой от тях не е приемал индивидуалния си духовен опит за важен в навлизането. Вместо това те са възприемали просвещението, което получават от действието на Светия Дух, като свой капитал, който да използват в обучението на другите. Когато проповядват, те са много натоварени и получават действието на Светия Дух, като чрез това освобождават гласа на Светия Дух. В такъв момент тези, които работят, са изпълнени със самодоволство, сякаш действието на Светия Дух се е превърнало в техен индивидуален духовен опит; те чувстват, че всички думи, които изричат, принадлежат на тяхното индивидуално същество, но в същото време техният собствен опит не им изглежда толкова ясен, колкото са го описали. Нещо повече, преди да започнат да говорят, те изобщо нямат представа какво ще кажат, но когато Светият Дух подейства в тях, думите им се изливат в безкраен поток. След като веднъж си проповядвал по такъв начин, ти усещаш, че действителният ти духовен ръст не е толкова малък, колкото си смятал преди, и като в ситуация, в която Светият Дух е действал в теб няколко пъти, решаваш, че вече имаш духовен ръст, и погрешно вярваш, че действието на Светия Дух е твоето собствено навлизане и твоето собствено същество. Когато постоянно преживяваш по този начин, ще станеш небрежен по отношение на собственото си навлизане, ще изпаднеш в леност, без да забележиш, и ще престанеш да отдаваш значение на индивидуалното си навлизане. Поради тази причина, когато се грижиш за нуждите на другите, трябва ясно да разграничаваш своя духовен ръст от действието на Светия Дух. Това може да улесни още повече навлизането ти и да донесе повече ползи за твоя опит. Когато човекът възприеме действието на Светия Дух като свое индивидуално изживяване, това се превръща в източник на поквара. Ето защо казвам, че какъвто и дълг да изпълнявате, трябва да гледате на навлизането си като на жизненоважен урок.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (2))