По-рано беше казано, че присъствието на Светия Дух и действието на Светия Дух са различни неща. Нормалното състояние на присъствието на Светия Дух се изразява в притежаването на нормални мисли, нормален разум и нормална човешка природа. Характерът на човека ще остане такъв, какъвто е бил, но вътре в него ще има мир, а външно той ще има благоприличието на светец. Такъв ще бъде той, когато Светият Дух е с него. Когато някой има присъствието на Светия Дух, мисленето му е нормално. Когато е гладен, той иска да яде, когато е жаден, иска да пие вода… Такива прояви на нормална човешка природа не са просветлението на Светия Дух; те са нормалното мислене на хората и нормалното състояние, когато имат присъствието на Светия Дух. Някои хора погрешно смятат, че онези, които имат присъствието на Светия Дух, не познават глада, че не чувстват умора и сякаш не мислят за семейството, тъй като почти напълно са се откъснали от плътта. Всъщност колкото повече Светият Дух е с хората, толкова по-нормални са те. Те умеят да страдат и да жертват неща за Бог, да се отдават за Бог и да бъдат верни на Бог; освен това се замислят за храната и облеклото. С други думи, те не са изгубили нищо от нормалната човешка природа, която хората би трябвало да притежават, а напротив, притежават особено много разум. Понякога четат Божиите слова и размишляват върху Божието дело; в сърцата им има вяра и те са готови да преследват истината. Разбира се, делото на Светия Дух се базира на тази основа. Ако хората са без нормално мислене, тогава те нямат разум — това не е нормално състояние. Когато хората имат нормално мислене и Светият Дух е с тях, те със сигурност притежават разума на нормален човек и следователно имат нормално състояние. При изживяването на Божието дело наличието на делото на Светия Дух се случва периодично, докато присъствието на Светия Дух е почти постоянно. Докато разумът и мисленето на хората са нормални и докато състоянията им са нормални, тогава Светият Дух със сигурност е с тях. Когато разумът и мисленето на хората не са нормални, тогава тяхната човешка природа не е нормална. Ако в този момент действието на Светия Дух е в теб, тогава и Светият Дух със сигурност ще бъде с теб. Но ако Светият Дух е с теб, от това не следва, че Той непременно действа в теб, защото Светият Дух действа в специални моменти. Наличието на присъствието на Светия Дух може само да поддържа нормалното съществуване на хората, но действието на Светия Дух е само в определени моменти. Например ако си водач или работник, когато се грижиш и осигуряваш продоволствието на църквата, Светият Дух ще те просветли за определени думи, които са назидателни за другите и могат да разрешат някои практически проблеми на твоите братя и сестри — в такива моменти Светият Дух действа. Понякога, когато ядеш и пиеш Божиите слова, Светият Дух те просветлява с определени думи, които са особено подходящи за собствените ти изживявания, което ти позволява да придобиеш по-голямо познание за собствените си състояния; това също е дело на Светия Дух. Понякога, докато Аз говоря, вие слушате и можете да съпоставите собствените си състояния с Моите думи, а понякога сте докоснати или вдъхновени; всичко това е дело на Светия Дух. Някои хора казват, че Светият Дух действа в тях през цялото време. Това е невъзможно. Ако кажат, че Светият Дух е винаги с тях, това би било реалистично. Ако кажат, че мисленето и чувствата им са нормални през цялото време, това също би било реалистично и би показало, че Светият Дух е с тях. Ако кажат, че Светият Дух винаги действа в тях, че са просветени от Бог и докоснати от Светия Дух във всеки един момент и постоянно придобиват нови знания, тогава това в никакъв случай не е нормално! То е напълно свръхестествено! Без никакво съмнение такива хора са зли духове! Дори когато Божият Дух идва в плът, има моменти, в които Той трябва да се храни и да си почива — да не говорим за хората. Онези, които са обладани от зли духове, изглежда нямат слабостта на плътта. Те са способни да изоставят и да се откажат от всичко, лишени са от чувства, могат да понасят мъчения и не изпитват ни най-малка умора, сякаш са надмогнали плътта. Не е ли това изключително свръхестествено? Делото на злите духове е свръхестествено — никой човек не би могъл да постигне такива неща! Онези, на които им липсва проницателност, завиждат, когато видят такива хора: казват, че те са изключително енергични в своята убеденост в Бог, имат голяма вяра и никога не показват и най-малкия признак на слабост! Всъщност всичко това е проява на работата на зъл дух. Защото нормалните хора неизбежно имат човешки слабости; това е нормалното състояние на онези, които имат присъствието на Светия Дух.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (4))