Животът, който Исус живя на земята, беше нормален живот на плътта. Той живя в обикновената човешка природа на Своята плът. Неговата власт – да върши Божиите дела и да говори с Божиите слова, да изцелява болни и да изгонва демони, да върши такива необикновени неща – до голяма степен не се прояви, докато Той не започна Своето служение. Неговият живот преди да навърши двадесет и девет години, преди да изпълни Своето служение, е достатъчно доказателство, че Той беше един нормален човек от плът и кръв. Поради тази причина, както и поради факта, че все още не беше започнал да извършва Своето служение, хората не виждаха в Него нищо божествено, не виждаха нищо повече от нормално човешко същество, обикновен човек – точно както по това време някои хора Го смятаха за син на Йосиф. Хората си мислеха, че Той е син на обикновен човек и нямаше как да разберат, че е въплътеното тяло на Бог. Дори когато по време на служението Си извърши много чудеса, повечето хора все още казваха, че е син на Йосиф, защото Той беше Христос с външната обвивка на обикновено човешко същество. Неговата естествена човешка природа и Неговото дело съществуваха, за да се изпълни значението на първото въплъщение, за да се докаже, че Бог е дошъл изцяло в плът, че е станал съвсем обикновен човек. Обикновената човешка природа на Бог, преди да започне делото Си, беше доказателство, че Той имаше обикновено човешко тяло; а това, че Той работи и след това, също доказа, че беше с обикновено човешко тяло, тъй като извършваше знамения и чудеса, изцеляваше болни и изгонваше демони в плът с обикновена човешка природа. Той можеше да върши чудеса, защото Неговата плът носеше Божията власт и защото Божият Дух беше облечен в тази плът. Той притежаваше тази власт благодарение на Божия Дух и това не означаваше, че не беше човешка плът. Изцеляването на болни и изгонването на демони беше работата, която Той трябваше да извърши в Своето служение, това беше израз на Неговата божествена същност, скрита в Неговата човешка природа, и без значение какви знамения показваше или как демонстрираше Своята власт, Той все пак живееше в обикновена човешка природа и все още беше естествена плът. До момента, в който възкръсна след смъртта Си на кръста, Той живя в естествена плът. Даряването на благодат, изцеляването на болни и изгонването на демони – всичко това беше част от Неговото служение, всичко това бяха дела, които Той извърши в Своята естествена плът. Преди да отиде на кръста, Той никога не изостави обикновената Си човешка плът, каквото и да правеше. Той беше Самият Бог, вършеше Божието дело, но тъй като беше въплътеното тяло на Бог, Той ядеше храна и носеше дрехи, имаше нормални човешки нужди, имаше нормален човешки разум и нормално човешко съзнание. Всичко това е доказателство, че Той беше нормален човек, което доказва, че въплътеното тяло на Бог е било плът с нормална човешка природа, а не свръхестествено. Неговата задача беше да завърши делото на първото Божие въплъщение, да завърши служението, което първото въплъщение трябваше да изпълни. Значимостта на въплъщението се състои в това, че един обикновен, нормален човек извършва делото на самия Бог, т.е. че Бог извършва Своето божествено дело в човешка природа и по този начин побеждава Сатана. Въплъщението означава, че Божият Дух става плът, т.е. Бог става плът: делото, което върши плътта, е дело на Духа, който се осъществява в плътта и се изразява чрез плътта. Никой друг, освен Божията плът, не може да завърши служението на въплътения Бог, т.е. само въплътеното тяло на Бог, тази обикновена човешка природа — и никой друг — може да изрази божественото дело. Ако по време на Своето първо пришествие Бог нямаше обикновена човешка природа преди да навърши двадесет и девет години — ако веднага щом се беше родил можеше да върши чудеса, ако веднага щом се беше научил да говори, можеше да говори на езика на небесата, ако в момента, в който беше стъпил за първи път на земята, можеше да разбира житейските въпроси, да разпознава мислите и намеренията на всеки — такъв човек не би могъл да се нарече обикновен човек и такава плът не би могла да се нарече човешка плът. Ако именно така се беше случило с Христос, тогава смисълът и същността на Божието въплъщение щяха да бъдат загубени. Това, че Той има обикновена човешка природа, доказва, че Той е Бог, Който е въплътен в човешко тяло; фактът, че преминава през естествен процес на човешко израстване, допълнително показва, че Той е обикновена плът. Освен това Неговото дело е достатъчно доказателство, че Той е Божието Слово, Божият Дух, които станаха плът. Бог става плът, защото Неговото дело го изисква; с други думи, този етап от делото трябва да бъде извършен в плът, да бъде изпълнен в обикновена човешка природа. Това е предварителното условие за „Словото стана плът“, за „явяването на Словото в плът“ и това е истинската история на двете въплъщения на Бог. Хората може да вярват, че Исус е извършвал чудеса през целия Си живот, че не е показвал никакви признаци на човешка природа до края на Неговото дело на земята, че не е имал естествени човешки нужди, слабости или емоции, че не е имал нито основни жизнени потребности, нито нормални човешки мисли. Те си представят, че Той има само свръхчовешко съзнание, трансцендентна човешка природа. Те вярват, че тъй като Той е Бог, не би трябвало да мисли и да живее като обикновените хора, че само обикновен човек, реално човешко същество, може да има нормални човешки мисли и да живее нормален човешки живот. Това са все човешки идеи и човешки представи и тези представи противоречат на първоначалните намерения на Божието дело. Нормалното човешко мислене поддържа нормалния човешки разум и нормалната човешка природа; нормалната човешка природа поддържа нормалните функции на плътта, а нейните нормални функции позволяват нормалния живот на плътта като цяло. Бог може да изпълни целта на Своето въплъщение само като работи в такава плът. Ако въплътеният Бог имаше само външната обвивка на плътта, но нямаше нормални човешки мисли, тогава тази плът не би притежавала човешки разум, а още по-малко реална човешка природа. Как една такава плът, без човешка природа, би могла да завърши служението, което въплътеният Бог трябва да извърши? Нормалният ум поддържа всички аспекти на човешкия живот; без нормален ум нямаше да бъдем човешки същества. С други думи, човек, който не мисли нормално, е душевноболен, а за такъв Христос, който няма човешка природа, а само божествена, не може да се каже, че е въплътеното тяло на Бог. И така, как е възможно въплътеното тяло на Бог да няма обикновена човешка природа? Не е ли богохулство да се отрича човешката природа на Христос? Всички дейности, в които участват обикновените хора, зависят от работата на естествения човешки ум. Без него в поведението на хората щеше да има отклонения; те дори не биха могли да направят разлика между черно и бяло, добро и зло и нямаше да имат човешка етика и морални принципи. По същия начин, ако въплътеният Бог не мислеше като нормален човек, тогава Той не би бил реална плът, нормална плът. Такава неспособна за мислене плът не би била в състояние да поеме божественото дело. Бог не би могъл нормално да участва в дейностите на естествената плът, още по-малко да живее заедно с хората на земята. И така, значението на Божието въплъщение, самата същност на това Бог да стане плът, щеше да бъде загубено. Човешката природа на въплътения Бог съществува, за да поддържа нормалното божествено дело в плът. Неговото естествено човешко мислене поддържа естествената Му човешка природа и всички Негови естествени телесни дейности. Би могло да се каже, че нормалното Му човешко мислене съществува, за да поддържа цялото Божие дело в плътта. Ако тази плът не притежаваше нормален човешки ум, тогава Бог не би могъл да работи в плът и това, което трябва да направи в плът, никога не би могло да се осъществи. Макар че въплътеният Бог притежава нормален човешки ум, Неговото дело не е изопачено от човешката мисъл: Той се заема с делото в човешката природа с нормален ум и с предварителното условие, че има човешка природа с ум, а не чрез използване на нормална човешка мисъл. Колкото и възвишени да са мислите на Неговото човешко тяло, делото Му не е опетнено от логика или мислене. С други думи, Неговото дело не е замислено в ума на тялото Му, а е пряк израз на божественото дело в Неговата човешка природа. Цялото Негово дело е служението, което Той трябва да завърши, и нищо от това не е замислено от Неговия мозък. Например изцеляването на болни, изгонването на демони и разпъването на кръста не са продукти на Неговия човешки ум и не биха могли да бъдат постигнати от човек, който има човешки ум. По същия начин днешното дело на завоюването е служение, което трябва да бъде извършено от въплътения Бог, но то не е дело на човешката воля, а е такова, което трябва да бъде осъществено от Неговата божествена същност, и е дело, на което никой човек от плът и кръв не е способен. Така че въплътеният Бог трябва да притежава нормален човешки ум и обикновена човешка природа, защото Той трябва да изпълни Своето дело в човешка природа и с нормален ум. Това е същността на делото на въплътения Бог, самата същност на въплътения Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Същината на плътта, в която живее Бог“)