Църковният живот е само един вид живот, в който хората се събират, за да се насладят на Божиите слова, и представлява само малка част от живота на човека. Ако реалният живот на хората можеше да е също като църковния им живот — включително да водят нормален духовен живот, като правило да се наслаждават на Божиите слова, да се молят и да бъдат близо до Бог, да живеят реален живот, в който всичко се извършва в съответствие с Божията воля, да живеят реален живот, в който всичко се извършва в съответствие с истината, да живеят реален живот на практикуване на молитви и практикуване на смирение пред Бог, на практикуване на пеене на химни и танцуване — това е единственият начин на живот, който би ги довел до живот според Божиите слова. Повечето хора се съсредоточават само върху няколкото часа от църковния си живот, без да се „грижат“ за живота си извън тези часове, сякаш това не ги засяга. Има и много хора, които навлизат в живота на светците само когато ядат и пият Божиите слова, пеят химни или се молят, а извън тези моменти се връщат към старото си аз. Такъв живот не може да промени хората, а още по-малко да ги накара да опознаят Бог. При вярата в Бог, ако хората желаят да променят своя нрав, те не трябва да се откъсват от реалния живот. В реалния живот трябва да познаваш себе си, да се опълчиш на себе си, да практикуваш истината и да усвоиш принципите, здравия разум и правилата за поведение във всичко, преди да успееш да постигнеш постепенна промяна. Ако се съсредоточиш единствено върху теоретичното знание и живееш единствено сред религиозни церемонии, без да потъваш дълбоко в реалността, без да навлизаш в реалния живот, никога няма да навлезеш в реалността, никога няма да опознаеш себе си, истината или Бог и завинаги ще останеш сляп и невеж. Божието дело за спасяване на хората не е да им позволи да живеят нормален човешки живот след кратък период от време, нито е да промени техните погрешни представи и доктрини. Неговата цел по-скоро е да промени старите нрави на хората, да промени изцяло стария им начин на живот и да промени всичките им остарели начини на мислене и възгледи. Съсредоточаването единствено върху църковния живот няма да промени старите житейски навици на хората или да промени старите начини, по които са живели дълго време. Независимо от всичко, хората не трябва да се откъсват от реалния живот. Бог иска от хората да живеят според нормалната си човешка природа в реалния живот, а не само в църковния живот; да преживяват истината в реалния живот, а не само в църковния живот и да изпълняват задълженията си в реалния живот, а не само в църковния живот. За да навлезе в реалността, човек трябва да насочи всичко към реалния живот. Ако, вярвайки в Бог, хората не могат да опознаят себе си чрез навлизане в реалния живот и ако не могат да живеят според нормалната си човешка природа в реалния живот, те ще се превърнат в неудачници. Всички, които се бунтуват срещу Бог, са хора, които не могат да навлязат в реалния живот. Всички те са хора, които говорят за човешката същност, но живеят според природата на демоните. Всички те са хора, които говорят за истината, но вместо това живеят според доктрини. Онези, които не могат да изживеят истината в реалния живот, са онези, които вярват в Бог, но са отритнати от Него. Трябва да практикуваш навлизането си в реалния живот, да познаваш собствените си недостатъци, непокорство и невежество, да познаваш това у себе си, което противоречи на нормалната човешка природа, и слабостите си. По този начин знанията ти ще бъдат интегрирани в действителните ти положение и трудности. Само този вид познание е истинско и може да ти позволи наистина да схванеш собственото си положение и да постигнеш промяна на нрава си.

Сега, когато усъвършенстването на хората официално започна, трябва да навлезеш в реалния живот. Следователно, за да постигнеш промяна, трябва да започнеш от навлизането в реалния живот и постепенно да се промениш. Ако избягваш нормалния човешки живот и говориш само за духовни въпроси, нещата стават сухи и блудкави; те стават нереалистични, а как тогава биха могли да се променят хората? Сега ти се казва да навлезеш в реалния живот, за да практикуваш, за да създадеш основа за навлизане в истинския опит. Това е един от аспектите на това, което хората трябва да направят. Работата на Светия Дух е главно да напътства, а останалото зависи от практиката и навлизането на хората. Всеки може да постигне навлизане в реалния живот по различни пътища, така че да може да въведе Бог в реалния живот и да живее според нормалната си човешка природа. Единствено това е живот със смисъл!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Обсъждане на църковния живот и реалния живот)