Вече казах, че „всички, които се съсредоточават върху търсенето на знамения и чудеса, ще бъдат изоставени те няма да бъдат направени съвършени“. Изрекох толкова много думи, но човекът няма ни най-малко познание за това дело и въпреки че този момент вече настъпи, хората все още очакват знамения и чудеса. Вярваш в Бог, само за да получиш знамения и чудеса, или за да получиш живот? Исус също изрече много думи и някои от тях все още не са изпълнени. Можеш ли да заявиш, че Исус не е Бог? Бог засвидетелства, че Той е Христос и е обичният Божи Син. Можеш ли да отречеш това? Днес Бог изрича само думи и ако не си разбрал това напълно, тогава не можеш да си непоколебим. Вярваш в Него, защото Той е Бог или вярваш в Него в зависимост от това, дали думите Му се изпълняват или не? В знамения и чудеса ли вярваш или вярваш в Бог? Днес Той не показва знамения и чудеса — Той наистина ли е Бог? Ако думите, които Той изрича, не се изпълнят, Той наистина ли е Бог? Същността на Бог определя ли се от това, дали думите, които Той изрича, са изпълнени или не? Защо някои хора винаги чакат Божиите думи да бъдат изпълнени, преди да повярват в Него? Това не означава ли, че те не Го познават? Всички, които имат такива представи, отричат Бог. Те измерват Бог посредством представите си. Ако Божиите думи са изпълнени, те вярват в Него, ако не са изпълнени, не вярват в Него. И винаги търсят знамения и чудеса. Тези хора не са ли фарисеите на модерното време? Твоята непоклатимост зависи от това, дали познаваш истинския Бог или не — това е от решаващо значение! Колкото по-голяма е реалността на Божието слово в теб, толкова по-голямо е познанието ти за Божията реалност и толкова повече можеш да устоиш на изпитания. Колкото повече се съсредоточаваш върху това да търсиш знамения и чудеса, толкова по-малко непоклатим ще бъдеш и ще рухнеш сред изпитанията. Знаменията и чудесата не са основата; само Божията реалност е живот. Някои хора не знаят резултатите, които ще бъдат постигнати чрез Божието дело. Те прекарват дните си в недоумение, без да се стремят към познание на Божието дело. Целта на стремежа им е единствено да накарат Бог да изпълни желанията им и само тогава те ще бъдат сериозни във вярата си. Те твърдят, че ще се стремят към живот, ако Божиите думи се изпълнят, но ако думите Му не се изпълнят, тогава не е възможно те да се стремят към живот. Човекът смята, че вярата в Бог е стремеж към търсене на знамения и чудеса, както и стремеж към възнасяне до небесата и третото небе. Никой не казва, че вярата му в Бог е стремеж към навлизане в реалността, стремеж към живот и стремеж да бъде спечелен от Бог. Какъв е смисълът на такъв стремеж? Онези, които не се стремят към познание на Бог и удовлетворение на Бог, не вярват в Бог. Те са тези, които Го хулят!

Сега разбирате ли какво е вярата в Бог? Вярата в Бог означава ли търсене на знамения и чудеса? Означава ли възнасяне на небесата? Да вярваш в Бог не е никак лесно. Тези религиозни практики трябва да бъдат премахнати. Стремеж към изцеление на болните и прогонване на демоните, съсредоточаване върху знамения и чудеса, копнеж за повече Божия благодат, за мир и радост, стремеж към възможностите и удобствата на плътта — това са религиозни практики и такива религиозни практики представляват смътна вяра. Каква е истинската вяра в Бог днес? Тя е да приемеш Божието слово като реалност на своя живот и да познаваш Бог от словото Му, за да постигнеш истинска любов към Него. Казано по-ясно, вярата в Бог е, за да можеш да се подчиняваш на Бог, да Го обичаш и да изпълняваш задълженията, които трябва да се изпълняват от Божиите създания. Това е целта на вярата в Бог. Трябва да добиеш знания за прелестта на Бог, за това колко достоен е Бог за почит, за това как Бог извършва делото на спасението в Своите създания и ги прави съвършени — това е най-важното за твоята вяра в Бог. Вярата в Бог е предимно преминаването от живот в плът към живот в любов към Бог; от живот в поквара към живот с живителната сила на Божиите думи. Тя е избавление от властта на Сатана и живот под грижите и защитата на Бог. Тя е способността за постигане на покорство към Бог, а не покорство към плътта. Тя е да позволиш на Бог да спечели цялото ти сърце, да Му позволиш да те направи съвършен и да се освободиш от покварения сатанински нрав. Основната цел на вярата в Бог е могъществото и славата на Бог да се проявяват в теб, да изпълниш Божията воля и Божия план и да можеш да свидетелстваш за Бог пред Сатана. Вярата в Бог не бива да се върти около желанието да търсиш знамения и чудеса, нито трябва да бъде заради самата твоя плът. Тя трябва да бъде заради стремежа към познаване на Бог и способността да Му се подчиняваш, и, като Петър, да Му се подчиняваш до смъртта си. Това са основните цели на вярата в Бог. Човек яде и пие Божието слово, за да познае Бог и да Го удовлетвори. Чрез яденето и пиенето на Божието слово получаваш по-голямо познание за Бог и само след това познание можеш да Му се подчиниш. Само ако познаваш Бог, можеш да Го обичаш и това е целта, която човек трябва да постигне в своята вяра в Бог. Ако във вярата ти в Бог винаги се опитваш да търсиш знамения и чудеса, то тогава гледната точка на тази вяра в Бог е погрешна. Вярата в Бог основно е приемането на Божието слово като житейска реалност. Целта на Бог се постига само чрез прилагане на практика на Божиите думи от Божията уста и изпълнението им вътре в теб. Вярвайки в Бог, човек трябва да се стреми да бъде усъвършенстван от Бог, да може да се подчини на Бог, както и да бъде напълно покорен на Бог. Ако можеш да се подчиниш на Бог, без да се оплакваш, да зачиташ Божиите желания, да постигнеш величината на Петър, да имаш стила на Петър, за който говори Бог, тогава ще постигнеш успех във вярата в Бог и това ще означава, че си бил спечелен от Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Всичко се постига чрез Божието слово“)