Би трябвало да научите уроци, които са по-реалистични. Няма нужда от това високопарно, празно говорене, на което хората се възхищават. Когато става дума за знания, тези на всеки човек са по-високи от тези на предишния, но те все още нямат път към практиката. Колко хора са разбрали принципите на практиката? Колко от тях са научили действителни уроци? Кой може да разговаря за реалността? Да можеш да говориш за познаване на Божиите слова не означава, че притежаваш истински духовен ръст; това само показва, че си се родил умен, че си надарен. Ако не можеш да посочиш пътя, тогава резултатът ще бъде нищожен, а ти ще бъдеш безполезен боклук! Не се ли преструваш, щом не можеш да кажеш нищо за действителния път за практикуване? Не се ли преструваш, ако не можеш да предложиш собствения си действителен опит на другите, като по този начин им дадеш уроци, от които могат да се поучат, или път, който могат да следват? Не си ли фалшив? Каква стойност имаш? Такъв човек би могъл да играе единствено ролята на „изобретател на теорията на социализма“, а не на „участник в осъществяването на социализма“. Да нямаш реалност означава да нямаш истина. Да си без реалност означава да си нищожество. Да си без реалност означава да си ходещ труп. Да бъдеш без реалност означава да бъдеш „марксистко-ленински мислител“ без никаква истинска стойност. Призовавам всеки от вас да замълчи за теорията и да говори за нещо реално, нещо истинско и съществено; да изучи някое „модерно изкуство“, да каже нещо реалистично, да допринесе с нещо действително и да има някакъв дух на посвещение. Погледни реалността в очите, когато говориш; не се отдавай на нереалистични и преувеличени приказки, за да накараш хората да се почувстват щастливи или да седнат и да те забележат. Къде е стойността на това? Какъв е смисълът да караш хората да се отнасят към теб топло? Бъди малко „артистичен“ в речта си, бъди малко по-справедлив в поведението си, бъди малко по-разумен в начина, по който се справяш с нещата, бъди малко по-практичен в това, което казваш, мисли за това да донесеш полза на Божия дом с всяко свое действие, слушай съвестта си, когато чувствата ти излязат наяве, не отвръщай на добротата с омраза и не бъди неблагодарен към добротата, и не бъди лицемерен, за да не се превърнеш в лошо влияние. Когато ядеш и пиеш Божиите слова, свързвай ги по-тясно с действителността, а когато разговаряш, говори повече за реалистични неща. Не бъди снизходителен; това няма да удовлетвори Бог. В общуването си с другите бъди малко по-толерантен, малко по-отстъпчив, малко по-великодушен и се учи от „духа на министър-председателя“. Когато имаш лоши мисли, практикувай повече опълчване на плътта. Когато работиш, говори повече за реалистични пътища и не се възгордявай прекалено, защото, в противен случай, това, което казваш, ще бъде недостижимо за хората. По-малко удоволствия, повече принос — покажи безкористния си дух на отдаденост. Бъдете по-внимателни към Божиите намерения, вслушвайте се повече в съвестта си, бъдете по-внимателни и не забравяйте как Бог ви говори търпеливо и искрено всеки ден. По-често чети „стария алманах“. Моли се повече и общувай по-често. Спри да бъдеш толкова объркан; прояви малко разум и придобий малко проницателност. Когато греховната ти ръка се протегне, дръпни я назад; не ѝ позволявай да стигне толкова далеч. Няма полза и това, което ще получиш от Бог, ще бъде само проклятие, така че бъди внимателен. Нека сърцето ти се смили над другите и недей винаги да нанасяш удари с оръжие в ръка. Общувай повече за познаването на истината и говори повече за живота, като поддържаш дух на помощ към другите. Прави повече и говори по-малко. Влагай повече в практиката и по-малко в изследвания и анализи. Оставете се да бъдете движени повече от Светия Дух и дайте на Бог повече възможности да ви усъвършенства. Премахни повече човешки елементи; все още притежаваш твърде много човешки начини на действие, а повърхностният ти начин на действие и поведение все още е отблъскващ за другите: премахни още от тях. Психологическото ти състояние все още е твърде отвратително; отделяй повече време за промяната му. Все още поставяш хората високо; постави Бог по-високо и не бъди толкова неразумен. „Храмът“ винаги е принадлежал на Бог и не бива да се превзема от хората. Накратко, съсредоточи се повече върху праведността и по-малко върху чувствата. Най-добре е да премахнеш плътта. Говори повече за реалността и по-малко за знанието; най-добре е да замълчиш и да не казваш нищо. Говори повече за пътя на практиката и изричай по-малко безсмислени хвалби. Най-добре е да започнеш да практикуваш още сега.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Съсредоточавай се повече върху реалността)