Докато хората не изпитат Божието дело и не разберат истината, природата на Сатана ги овладява и контролира отвътре. И какво точно влече след себе си тази природа? Например, защо си себичен? Защо защитаваш собствената си позиция? Защо изпитваш толкова силни чувства? Защо се наслаждаваш на онези неправедни неща? Защо харесваш онези злини? Каква е основата за твоето влечение към такива неща? Откъде идват тези неща? Защо си толкова щастлив да ги приемеш? Досега всички вие сте разбрали, че основната причина за всички тези неща е, че отровата на Сатана е вътре в човека. И така, какво представлява отровата на Сатана? Как може да бъде изразена? Например, ако питаш: „Как трябва да живеят хората? За какво трябва да живеят хората?“, те ще отговорят: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Тази една фраза изразява самия корен на проблема. Философията и логиката на Сатана са се превърнали в живота на хората. Без значение към какво се стремят хората, те го правят за себе си — и така те живеят само за себе си. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — това е житейската философия на човека, а също така представлява и човешката природа. Тези думи вече са станали природата на поквареното човечество и те са истинският портрет на сатанинската природа на поквареното човечество. Тази сатанинска природа вече е станала основа за съществуването на поквареното човечество. В продължение на няколко хиляди години поквареното човечество живее според тази отрова на Сатана, чак до наши дни. Всичко, което Сатана прави, е в името на собствените си желания, амбиции и цели. Той иска да надмине Бог, да се освободи от Бог и да поеме контрола над всичко, създадено от Бог. Днес степента, в която хората са станали покварени от Сатана, е следната: всички те имат сатанинска природа, всички се опитват да отричат и да се противопоставят на Бог и искат да контролират собствените си съдби, и се опитват да се противопоставят на устроеното и подреденото от Бог. Техните амбиции и желания са точно същите като тези на Сатана. Следователно човешката природа е сатанинска природа. Всъщност девизите и афоризмите на много хора представляват човешката природа и отразяват същината на човешката поквара. Нещата, които хората избират, са техни собствени предпочитания и всички те представляват нравът и стремежите на хората. Във всяка дума, която човек казва, и във всяко нещо, което прави, без значение колко прикрито е то, не може да се прикрие тяхната природа. Така например фарисеите обикновено проповядваха доста хубаво, но когато чуха проповедите и истините, изразени от Исус, вместо да ги приемат, те ги заклеймиха. Това разкри природата същност на фарисеите да изпитват неприязън към истината и да се гнусят от нея. Някои хора говорят доста претенциозно и са добри в прикриването си, но след като други хора общуват с тях за известно време, те откриват, че тяхната природа е дълбоко измамна и нечестна. След дълго общуване с тях всички останали узнават тяхната природа същност. В крайна сметка останалите правят следното заключение: те никога не говорят истината и са измамни. Това твърдение представлява природата на такива хора и е най-добрата илюстрация и доказателство за тяхната природа същност. Тяхната философия за светските отношения е да не казват на никого истината, както и да не се доверяват на никого. Сатанинската природа на човека съдържа много сатанински философии и отрови. Понякога ти самият дори не си наясно с тях и не ги разбираш. Въпреки това всеки момент от живота ти се основава на тези неща. Нещо повече, ти смяташ, че тези неща са съвсем правилни и разумни и в тях няма нищо погрешно. Това е достатъчно, за да покаже, че философиите на Сатана са станали природата на хората и че те живеят в пълно съответствие с тях, мислейки този начин на живот за добър, и без никакво чувство на покаяние. Затова те постоянно разкриват своята сатанинска природа и постоянно живеят според сатанинските философии. Природата на Сатана е животът на човечеството и това е природата същност на човечеството.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър)