Бог не изисква от хората просто да са способни да говорят за реалността; това би било твърде лесно, нали? Защо тогава Бог говори за навлизане в живота? Защо Той говори за промяна? Ако хората могат да говорят единствено празни приказки за реалността, могат ли да постигнат промяна в нрава си? Добрите войни на Царството не са обучени да бъдат група хора, които могат само да говорят за реалността или да се хвалят; те по-скоро са обучени да изживяват Божиите слова по всяко време, да останат непоклатими, независимо от това с какви спънки се сблъскват, и да живеят постоянно в съответствие с Божиите слова, без да се връщат към света. Това е реалността, за която говори Бог; това е Божието изискване към човека. Затова недей да смяташ, че реалността, за която говори Бог, е прекалено проста. Само по себе си, просветлението от Светия Дух не е равносилно на владеене на реалността. Това не е човешки духовен ръст — това е Божията благодат, за която човекът не допринася с нищо. Всеки човек трябва да понесе страданията на Петър и още повече — да притежава славата на Петър, която да изживее, след като е придобил Божието дело. Само това може да се нарече реалност. Не мисли, че владееш реалността само защото можеш да говориш за нея — това е заблуда. Такива мисли не съответстват на Божията воля и нямат истинско значение. Не казвай такива неща в бъдеще — потуши подобни приказки! Всички, които имат нелепо разбиране за Божиите слова, са неверници. Те не притежават реални познания, още по-малко пък реален духовен ръст; те са невежи хора, на които им липсва реалност. С други думи, всички, които живеят извън същността на Божиите слова, са неверници. Онези, определени от хората като неверници, са зверове в очите на Бог, а тези, които Бог смята за неверници, са хора, които не приемат Божиите слова за свой живот. Затова може да се каже, че онези, които не владеят реалността на Божиите слова и не ги изживяват са неверници. Божието намерение е да накара всеки да изживее реалността на Неговите слова — не просто да накара всеки да говори за реалността, а нещо повече — да даде възможност на всеки да изживее реалността на Неговите слова. Реалността, която човекът възприема, е твърде повърхностна; тя няма стойност и не може да удовлетвори Божията воля. Тя е твърде незначителна и дори не заслужава да бъде споменавана. Тя е твърде недостатъчна и е доста под стандартите на Божиите изисквания. Всеки от вас ще бъде подложен на сериозна проверка, за да се види кой от вас просто умее да говори за разбиранията си, без да може да посочи пътя, както и да се разбере кой от вас е безполезен отпадък. Помни това отсега нататък! Не говори за празни знания; говори само за пътя на практиката и за реалността. Преминавай от реално знание към реална практика, а след това — от практика към реално изживяване. Не поучавай другите и не говори за истинско знание. Ако разбирането ти е път, нека думите ти се движат свободно по него; ако не е, моля, затвори си устата и спри да говориш! Това, което казваш, е безполезно. Говориш за разбиране, за да заблудиш Бог и да накараш другите да ти завиждат. Нима това не е твоята амбиция? Нима не си играеш умишлено с другите? Има ли някаква стойност в това? Ако говориш за разбиране, след като си го изпитал, това няма да се приеме за самохвалство. В противен случай си човек, който изрича високомерни думи. В реалния ти опит има много неща, които не можеш да преодолееш, и не можеш да въстанеш срещу собствената си плът; винаги правиш каквото си поискаш, никога не удовлетворяваш Божията воля, но все още имаш наглостта да говориш за теоретично разбиране. Ти си безсрамник! Все още си толкова смел, че говориш за своето разбиране на Божиите слова. Колко безсрамно от твоя страна! Ораторството и хвалбите са станали твоя истинска същност и си привикнал към тях. Когато искаш да говориш, го правиш с лекота, но когато става дума за практикуване, се отдаваш на декорация. Нима това не е начин да заблудиш другите? Може и да успееш да измамиш хората, но Бог не може да бъде заблуден. Хората не са наясно и нямат проницателност, но Бог е сериозен по тези въпроси и няма да те пощади. Братята и сестрите ти може и да се застъпят за теб, да хвалят разбирането ти и да ти се възхищават, но ако изобщо не владееш реалността, Светият Дух няма да те пощади. Може би практичният Бог няма да търси грешките ти, но Божият Дух ще те пренебрегне и ще ти е достатъчно трудно да го понесеш. Вярваш ли на това? Говори повече за реалността на практиката; нима вече си забравил? Говори повече за практическите пътища; нима вече си забравил? „Предлагай по-малко възвишени теории и безполезни, надути приказки; най-добре започни да практикуваш още сега“. Нима си забравил тези думи? Изобщо ли не разбираш? Нима не проумяваш Божията воля?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само ако прилагаш истината на практика, владееш реалността)