Всяко Божие слово удря по някое от нашите уязвими места, като ни оставя наранени и изпълнени с ужас. Той разкрива нашите представи, нашите фантазии и нашия покварен нрав. Думите Му разкриват нашата природа и същина, всичко, което казваме и правим, всяка наша мисъл и идея, което ни кара да треперим от страх, без да има къде да се скрием от срам. По ред ни разказва за всичките ни действия, за нашите цели и намерения и дори за нашия покварен нрав, който самите ние никога не сме забелязали, като ни кара да се чувстваме разголени в цялото си жалко несъвършенство и нещо повече — да се чувстваме напълно спечелени. Той ни съди за това, че Му се противопоставяме, порицава нашето богохулство и осъждането Му от нас и ни кара да чувстваме, че в Неговите очи не притежаваме нито едно положително качество, че сме същински Сатана. Надеждите ни са разбити, вече не смеем да Му отправяме неразумни искания или да кроим нещо против Него, и дори мечтите ни се изпаряват за миг. Това е факт, който никой от нас не може да си представи и който никой от нас не може да приеме. Ние в миг губим вътрешното си равновесие и не знаем нито как да продължим по пътя, който се простира напред, нито какво да правим по-нататък с нашите убеждения. Изглежда, че нашата вяра отново се е върнала в първоначалното си състояние и сякаш никога не сме срещали или познавали Господ Исус. Всичко пред нашия поглед ни обърква и ни потапя в колебливост и нерешителност. Ние сме обезкуражени, разочаровани сме и в дълбините на сърцата ни има неукротим гняв и срам. Опитваме се да намерим отдушник, да намерим изход и най-вече се опитваме да продължим да чакаме нашия Спасител Исус, за да разкрием сърцата си пред Него. Въпреки че има моменти, когато външно изглеждаме уравновесени, не проявяваме нито високомерие, нито смирение, сърцата ни се измъчват от чувство на загуба, каквато не сме изпитвали досега. И въпреки че понякога може да изглеждаме необичайно спокойни, в съзнанието ни бушува море от страдание. Неговите съд и наказание ни лишиха от всичките ни надежди и мечти, сложиха край на нашите необуздани желания и породиха у нас нежелание да повярваме, че Той е нашият Спасител и е в състояние да ни спаси. Неговите съд и наказание отвориха такава дълбока пропаст между нас и Него, че никой не иска да я прекоси. Неговите съд и наказание са първият път, когато ние претърпяваме такъв огромен провал, такова голямо унижение. Неговият съд и наказание ни подтикнаха наистина да оценим Божието достойнство и Неговата нетърпимост към обидите от човека, в сравнение с които ние сме толкова долни, толкова нечисти. Неговите съд и наказание ни накараха да осъзнаем за първи път колко сме надменни и надути и до каква степен човек никога няма да бъде равен на Бог или на същото ниво като Бог. Неговите съд и наказание ни накараха да копнеем за живот без такъв покварен нрав, да се избавим колкото се може по-скоро от тази природа и същина и повече да не предизвикваме у Него отвращение и презрение. Неговите съд и наказание ни накараха с готовност да се подчиняваме на думите Му и повече да не се бунтуваме срещу Неговите подредби и организация. Неговите съд и наказание отново ни дадоха желанието да оцелеем и ни накараха с готовност да Го приемем за наш Спасител… Приключихме с делото на завоюването, с ада, с долината на смъртната сянка… Всемогъщият Бог придоби нас, тази група хора! Той триумфира над Сатана и победи безбройните Си врагове!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 4: Вижте явлението Божие в Неговите съд и наказание“)