Някои духовни водачи и работници не могат да видят конкретните проблеми, които съществуват в църквата. По време на сбирка имат усещането, че нямат нищо стойностно за казване, затова се налага да изричат само някои думи и доктрини. Те много добре знаят, че това, което казват, е просто доктрина, но все пак го казват. Накрая дори те самите усещат, че думите им са скучни и братята и сестрите им също не ги приемат за поучителни. Ако не осъзнаваш този проблем и упорито продължаваш да изричаш такива неща, значи Светият Дух не работи и няма да има полза за хората. Ако не си изживял истината, но все още искаш да говориш за нея, тогава каквото и да казваш, няма да можеш да проникнеш в истината; всичко, което казваш, ще бъдат просто думи и доктрини. Може да си мислиш, че си получил малко просветление, но това са просто доктрини; това не е истината реалност. Колкото и да се стараят хората, те няма да разберат нищо истинско от слушането на твоето общение за това. Докато слушат, може да им се стори, че това, което казваш, е доста вярно, но след това напълно ще го забравят. Ако не говориш за своите истински състояния, няма да можеш да докоснеш сърцата на хората и те няма да запомнят това, което са чули. То не предлага нищо градивно. Когато се сблъскаш с подобна ситуация, трябва да осъзнаеш, че това, което казваш, не е практично; ако продължиш да говориш по този начин, това няма да бъде полезно за никого и ако някой зададе въпрос, на който не можеш да отговориш, ще стане още по-неловко. Трябва да спреш веднага и да позволиш на другите да общуват — това би било мъдрото решение. Когато си на сбирка и знаеш нещо по определен въпрос, можеш да предложиш нещо практично. Може да е малко повърхностно, но всички ще го разберат. Ако искаш винаги да говориш по-задълбочено, за да впечатлиш хората, и никога не успяваш да го постигнеш, тогава просто се откажи. Всичко, което кажеш оттук нататък, ще бъде празна доктрина; трябва да позволиш на някой друг да говори, преди да продължиш общението си. Ако имаш усещането, че това, което разбираш, е доктрина и нейното изричане няма да бъде градивно, когато говориш, Светият Дух няма да работи. Ако се насилиш да говориш, това може да доведе до безсмислици и отклонения и да заблудиш хората. Повечето хора имат толкова слаби основи и незначителни заложби, че не могат лесно да разберат по-задълбочени неща за кратко време или да ги запомнят. От друга страна, те много по-бързо възприемат неща, които са изопачени, буквоядски и доктринални. Това е нечестиво от тяхна страна, нали? Така че, когато говориш за истината, трябва да се придържаш към принципите и да говориш за това, от което разбираш. В сърцата на хората има суета и понякога, когато суетата им вземе връх, те настояват да говорят дори когато знаят, че това, което казват, е доктрина. Те мислят: „Братята и сестрите ми може би няма да разберат. Ще пренебрегна всичко това заради репутацията си. В момента е важно да правя добро впечатление“. Не е ли това опит да се заблудят хората? Това е липса на преданост към Бог! Ако е разумен човек, ще се разкае и ще спре да говори. Ще усети, че трябва да смени темата и да сподели нещо, което е преживял, или може би своето разбиране и знание за истината. Колкото човек разбира, толкова трябва да каже. Колкото и да говори, той може да изрече само определен брой практични неща. Без преживявания фантазиите и разсъжденията ти са просто теория, просто човешки представи. За да бъдат разбрани, думите, които са истина, изискват истински преживявания, а без преживявания никой не може напълно да разбере същината на истината, а още по-малко напълно да обясни усещането за преживяване на истина. Трябва да си преживял поне малко истината, за да можеш да кажеш нещо практично. Това не става без преживявания. И дори да имаш такива, те са ограничени. Има ограничен брой конкретни състояния, за които можеш да говориш, но извън тях нямаш какво да предложиш. Общението по време на сбирка винаги трябва да засяга една или две теми. Ако успееш да ги изясниш по време на споделянето, ще си постигнал много. Не се опитвай да казваш повече или по-велики неща — така никой няма да може да предаде ясно смисъла и няма полза за никого. На събранията всички се изреждат да говорят и стига съдържанието да е практическо, хората имат полза от него. Спри да си мислиш, че един човек може сам да разговаря ясно за цялата истина; това е невъзможно. Понякога може да мислиш, че общуваш по много практичен начин, но братята и сестрите ти всъщност не разбират напълно. Това е защото твоето състояние е твое състояние, а състоянието на братята и сестрите ти не е непременно точно същото като твоето. Освен това може би имаш известни преживявания, свързани с тази тема, но братята и сестрите ти може да нямат такива, затова усещат, че това, за което говориш, не се отнася за тях. Какво трябва да направиш, когато се сблъскаш с такава ситуация? Задай им въпроси, за да се ориентираш в положението им. Попитай ги как ще постъпят, когато се случи нещо подобно, и как трябва да практикуват в съответствие с истината. Като общуваш известно време по този начин, ще се отвори път напред. Така можеш да насочиш хората към правилната тема и ако продължиш да общуваш, ще постигнеш очевидни резултати.