Шеста част

Вярвам, че след като чуят свидетелството на Йов и разказите за различните аспекти на Йов, мнозинството от хората ще имат планове за пътя, който им предстои да извървят. Също така вярвам, че повечето хора, които са изпълнени с безпокойство и страх, бавно ще започнат да се отпускат както в тялото, така и в ума си, и ще започнат да усещат облекчение, малко по малко…

Пасажите по-долу също са разкази за Йов. Нека продължим да четем.

4. Йов слуша за Бог със слушането на ухото

Йов 9:11  Ето, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го забелязвам.

Йов 23:8-9  Обаче, ето, отивам напред, но Го няма, и назад, но не Го виждам; наляво, където работи, но не мога да Го видя; крие се надясно и не Го виждам.

Йов 42:2-6  Зная, че всичко можеш и че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствано. Наистина, кой е този, който помрачава Твоя съвет неразумно? Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, за неща, пречудни за мене, които не съм познавал. Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря; ще Те попитам и Ти ми отговаряй. Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда; затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел.

Въпреки че Бог не Се е разкрил на Йов, Йов вярва във върховенството на Бог

Каква е основната идея на тези думи? Някой от вас осъзна ли, че тук има факт? Първо, откъде Йов знаеше, че има Бог? Тогава откъде знаеше, че небето, земята и всички неща се управляват от Бог? Има пасаж, който отговаря на тези два въпроса: „Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда; затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел“. От тези думи разбираме, че вместо да е видял Бог със собствените си очи, Йов е научил за Него от легендите. Именно при тези обстоятелства той започна да върви по пътя на следването на Бог, след което потвърди съществуването на Бог в живота си и сред всички неща. Тук има един неоспорим факт — какъв е този факт? Въпреки че успя да следва пътя на боязън от Бог и отбягване на злото, Йов никога не беше виждал Бог. В това отношение той не беше ли същият като днешните хора? Йов никога не беше виждал Бог, от което следва, че макар да беше чувал за Бог, той не знаеше къде е Бог, какъв е Той и какво прави. Това са все субективни фактори; обективно погледнато, въпреки че следваше Бог, Той никога не му се беше явявал или говорил с него. Това не е ли факт? Въпреки че Бог не беше говорил на Йов и не му беше давал никакви заповеди, Йов беше видял съществуването на Бог и беше съзрял Неговото върховенство сред всички неща, както и в легендите, чрез които Йов беше чувал за Бог със слуха на ухото, след което започна да се бои от Бог и да избягва злото. Такъв беше произходът и процесът, чрез които Йов последва Бог. Но колкото и да се боеше от Бог и да избягваше злото, колкото и непоколебимо да се придържаше към почтеността си, Бог никога не му се явяваше. Нека прочетем този пасаж. Йов каза: „Ето, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го забелязвам“ (Йов 9:11). Това, което казват тези думи, е че Йов може да е усещал Бог около себе си, а може и да не Го е усещал, но никога не е успял да го види. Имало е моменти, когато си е представял как Бог минава пред него или действа или напътства човека, но никога не е разбирал за това. Бог идва при човека, когато той не Го очаква; човекът не знае кога Бог идва при него или къде идва при него, защото не може да види Бог и по този начин за него Бог е скрит.

Вярата на Йов в Бог не е разклатена от факта, че Бог е скрит от него

В следващия пасаж от писанието Йов казва: „Обаче, ето, отивам напред, но Го няма, и назад, но не Го виждам; наляво, където работи, но не мога да Го видя; крие се надясно и не Го виждам“ (Йов 23:8-9). В този разказ научаваме, че в преживяванията на Йов Бог е бил скрит за него през цялото време; Бог не му се е явявал открито, нито пък му е казвал слова открито, но в сърцето си Йов е бил уверен в съществуването Му. Той винаги е вярвал, че Бог може да върви пред него или да действа до него и че макар да не може да Го види, Той е наблизо и управлява всичко в него. Йов никога не беше виждал Бог, но успя да остане твърд във вярата си, което никой друг не успя да направи. Защо другите хора не биха могли да направят това? Това е така, защото Бог не говори на Йов и не му се яви, а ако не беше повярвал истински, той нямаше да може да продължи напред, нито да се придържа към пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото. Не е ли вярно това? Как се чувстваш, когато четеш, че Йов е казал тези думи? Смяташ ли, че съвършенството и почтеността на Йов, както и неговата праведност пред Бог, са истина, а не преувеличение от страна на Бог? Въпреки че Бог се отнасяше към Йов по същия начин, както към другите хора, не му се явяваше и не му говореше, Йов продължаваше да се придържа непоколебимо към своята почтеност, продължаваше да вярва във върховенството на Бог и освен това често принасяше всеизгаряния и се молеше пред Бог поради страха си да не Го оскърби. В способността на Йов да се бои от Бог, без да Го е виждал, виждаме колко много той обичаше положителните неща и колко твърда и истинска беше вярата му. Той не отрече съществуването на Бог, защото Бог беше скрит от него, нито пък загуби вярата си и изостави Бог заради това, че никога не Го беше виждал. Вместо това, сред скритото Божие дело да управлява всички неща, той осъзна съществуването на Бог и почувства Неговото върховенство и могъщество. Той не се отказа да бъде почтен заради това, че Бог беше скрит, нито пък изостави пътя на страха от Бог и избягването на злото заради това, че Той никога не му се беше явявал. Йов никога не беше молил Бог да му се яви открито, за да докаже съществуването Си, тъй като вече беше видял върховенството на Бог сред всички неща и вярваше, че е спечелил благословиите и благодатта, които другите не бяха спечелили. Въпреки че Бог остана скрит за него, вярата на Йов в Бог никога не беше разклатена. Така той пожъна това, което никой друг нямаше: Божието одобрение и Божията благословия.

Йов благославя Божието име и не мисли за благословии или бедствия

Има един факт, който никога не се споменава в историите за Йов в писанията, и този факт ще бъде в центъра на вниманието ни днес. Въпреки че Йов никога не беше виждал Бог и не беше чувал Божиите слова със собствените си уши, Бог имаше място в сърцето на Йов. Какво беше отношението на Йов към Бог? Както вече споменах по-горе, то беше „благословено да е името на Йехова“. Неговото благославяне на Божието име беше безусловно, независимо от контекста и необвързано от никаква причина. Виждаме, че Йов беше предал сърцето си на Бог и беше позволил то да бъде направлявано от Него; всичко, което Йов мислеше, всичко, което решаваше, и всичко, което планираше в сърцето си, беше отворено за Бог, а не затворено за Него. Сърцето му не се противопоставяше на Бог и той никога не беше молил Бог да направи нещо за него или да му даде нещо, и не таеше никакви прекомерни желания да спечели нещо от своето преклонение пред Бог. Йов не говореше за сделки с Бог и не отправяше молби или искания към Него. Неговата възхвала на Божието име беше заради огромната мощ и власт на Бог, Който управлява всички неща, и не зависеше от това дали получаваше благословения, или беше сполетяван от бедствие. Той вярваше, че независимо от това дали Бог благославя хората, или им носи бедствия, Могъществото и властта Му не се променят и затова, независимо от обстоятелствата, в които се намира човек, Божието име трябва да бъде възхвалявано. Това, че човек е благословен от Бог, се дължи на върховенството на Бог и когато го сполети бедствие, то също се дължи на върховенството на Бог. Божията мощ и власт управляват и уреждат всичко, свързано с човека; капризите на човешката съдба са проява на Божията мощ и власт и независимо от гледната точка, Божието име трябва да бъде възхвалявано. Това преживя и опозна Йов през годините на своя живот. Всички мисли и действия на Йов достигаха до ушите на Бог и идваха пред Него, и бяха считани за важни от Бог. Бог ценеше това знание на Йов и ценеше Йов за това, че имаше такова сърце. Това сърце винаги и навсякъде очакваше Божията заповед и независимо от времето и мястото приемаше всичко, което го сполетяваше. Йов нямаше никакви изисквания към Бог. От себе си той изискваше да чака, да приема, да посреща и да се покорява на всички подредби, които идваха от Бог; Йов вярваше, че това е негов дълг, а Бог искаше точно това. Йов никога не беше виждал Бог, нито Го беше чувал да казва някакви слова, да издава заповеди, да дава поучения или да го наставлява за нещо. По думите на днешния ден, да може да притежава такова познание и отношение към Бог, когато Бог не му беше дал никакво просветление, напътствие или ресурс по отношение на истината — това беше ценно и за Бог беше достатъчно, че той показва такива неща, а свидетелството му беше хвалено и ценено от Бог. Йов никога не беше виждал Бог и не беше чувал Бог лично да го поучава, но за Бог сърцето му и самият той бяха много по-ценни от онези хора, които пред Бог можеха да говорят само от гледната точка на някоя сложна теория, които можеха само да се хвалят и да говорят за принасяне на жертви, но които никога не бяха стигнали до истинско познание за Бог и никога не бяха се страхували истински от Него. Защото сърцето на Йов беше чисто и не беше скрито от Бог, а човешката му природа беше честна и добродушна, той обичаше справедливостта и всичко, което беше положително. Само човек като него, който притежаваше такова сърце и човешка природа, можеше да следва Божия път и да бъде способен да се страхува от Бог и да отбягва злото. Такъв човек можеше да види върховенството на Бог, да види Неговата власт и мощ и беше в състояние да постигне покорство пред Неговото върховенство и разпоредби. Само такъв човек можеше истински да възхвалява Божието име. Това е така, защото той не гледаше дали Бог ще го благослови, или ще му донесе бедствие, защото знаеше, че всичко се управлява от Божията ръка и че да се тревожи човек е признак на глупост, невежество и липса на разум, както и признак на съмнение във върховенството на Бог над всички неща и на липса на боязън от Бог. Знанието на Йов беше точно такова, каквото Бог искаше. И така, имаше ли Йов по-големи теоретични познания за Бог от вас? Тъй като Божиите дела и слова по онова време бяха малко, не беше лесно да се постигне познание за Бог. Това постижение на Йов не беше никак малко. Той не беше преживял Божието дело, нито някога беше чувал Бог да говори, нито беше виждал лицето на Бог. Това, че той успя да има такова отношение към Бог, беше изцяло резултат от неговата човешка природа и личния му стремеж — човешка природа и стремеж, които хората днес не притежават. Така в онази епоха Бог каза: „Няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен“. В онази епоха Бог вече беше направил такава преценка за него и беше стигнал до такова заключение. Колко по-вярно би било то в днешно време?

Въпреки че Бог е скрит от човека, Неговите дела сред всички неща са достатъчни, за да може човекът да Го опознае

Йов не беше виждал лицето на Бог, не беше чувал словата, изречени от Бог, нито пък беше преживял лично Божието дело, но неговият страх от Бог и свидетелството му по време на изпитанията са видени от всички и Бог ги обича, радва им се и говори с добро за тях, а хората завиждат за тях, възхищават им се и нещо повече — възхваляват ги с песни. В неговия живот нямаше нищо велико или необикновено: подобно на всеки обикновен човек, животът, който водеше, не беше ни най-малко забележителен — излизаше на работа при изгрев слънце и се връщаше у дома да си почива по залез слънце. Разликата е в това, че през няколкото незабележителни десетилетия от живота си той получи прозрение за Божия път и осъзна и разбра великата мощ и върховенство на Бог така, както никой друг никога не е успял. Той не беше по-умен от другите обикновени хора, не проявяваше особено упорство в живота си, а освен това нямаше и невидими специални умения. Това, което обаче притежаваше, беше честна, добросърдечна и почтена личност, личност, която обичаше справедливостта, праведността и положителните неща — повечето обикновени хора не притежават нищо от това. Той разграничаваше любовта от омразата, имаше чувство за справедливост, беше непоколебим и упорит, а в мисленето си обръщаше изключително внимание на детайлите. Така по време на своя незабележителен престой на земята той видя всички необикновени неща, които Бог беше направил, и видя величието, светостта и праведността на Бог, видя Божията загриженост, милосърдие и закрила за човека, видя благородството и властта на върховния Бог. Първата причина, поради която Йов успя да спечели тези неща, които бяха непосилни за обикновените хора, беше, че имаше чисто сърце, което принадлежеше на Бог и беше водено от Създателя. Втората причина беше неговият стремеж: той се стремеше да бъде безупречен и съвършен, да бъде човек, който се съобразява с волята на Небето, който е обичан от Бог и който отбягва злото. Йов притежаваше тези неща и се стремеше към тях, въпреки че не можеше да види Бог или да чуе Божиите слова; макар че никога не беше виждал Бог, той беше опознал средствата, чрез които Бог властва над всички неща, и разбираше мъдростта, с която Бог прави това. Въпреки че никога не беше чувал словата, изречени от Бог, Йов знаеше, че делата, свързани с възнаграждаването на човека и вземането от човека, идват от Бог. Въпреки че годините на живота му не се различаваха от тези на всеки обикновен човек, той не позволи незабележителността на живота му да повлияе на познанието му за върховенството на Бог над всички неща или да повлияе на следването на пътя на боязън от Бог и отбягване на злото. В неговите очи законите на всички неща бяха изпълнени с Божиите дела и върховенството на Бог можеше да се види във всяка част от живота на хората. Той не беше виждал Бог, но успя да осъзнае, че Божиите дела са навсякъде и по време на своя незабележителен престой на земята, във всеки аспект на живота си той успя да види и разбере необикновените и чудни Божии дела и да види удивителните Божии подредби. Скритостта и мълчанието на Бог не попречиха на Йов да осъзнае Божиите дела, нито пък повлияха на познанието му за върховенството на Бог над всички неща. Неговият живот беше осъзнаване в ежедневието на върховенството и подредбите на Бог, който е скрит сред всички неща. Във всекидневния си живот той също така чуваше и разбираше гласа на Божието сърце и словата на Бог, който мълчи сред всички неща, но изразява гласа на сърцето Си и словата Си, като управлява законите на всички неща. Виждате, че ако хората имат същата човешка природа и стремеж като Йов, те могат да получат същото осъзнаване и познание като него и могат да придобият същото разбиране и познание за върховенството на Бог над всички неща като Йов. Бог не се беше явявал на Йов, нито пък му беше говорил, но Йов успя да бъде съвършен и честен, да се бои от Бог и да отбягва злото. С други думи, без Бог да се явява на човека или да му говори, Божиите дела сред всички неща и Неговото върховенство над всички неща са достатъчни, за да може човекът да осъзнае съществуването, могъществото и властта на Бог, а Неговото могъщество и власт са достатъчни, за да накарат човека да следва пътя на боязън от Бог и отбягване на злото. Щом обикновен човек като Йов успя да се бои от Бог и да отбягва злото, значи всеки обикновен човек, който следва Бог, също би трябвало да може да постигне това. Макар тези думи да звучат като логически извод, те не противоречат на законите на нещата. И все пак фактите не отговарят на очакванията: изглежда, че да се боиш от Бог и да отбягваш злото е запазена територия на Йов и само на Йов. При споменаването на „да се боиш от Бог и да отбягваш злото“ хората си мислят, че само Йов трябва да прави това, сякаш пътят на боязън от Бог и отбягване на злото е обозначен с името на Йов и няма нищо общо с други хора. Причината за това е ясна: тъй като само Йов притежаваше личност, която беше честна, добросърдечна и праведна, и която обичаше справедливостта, праведността и положителните неща, само той можеше да следва пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото. Сигурно всички сте разбрали извода от това — тъй като никой не притежава човешка природа, която да е честна, добросърдечна и праведна, която да обича справедливостта, праведността и положителните неща, никой не може да се бои от Бог и да отбягва злото и затова хората никога не могат да спечелят Божията радост и да останат непоколебими сред изпитанията. Това също означава, че, с изключение на Йов, всички хора все още са вързани и хванати в капан от Сатана; всички те са обвинявани, нападани и тормозени от него. Това са хората, които Сатана се опитва да погълне, и всички те са без свобода, затворници, взети в плен от Сатана.

Ако човешкото сърце е във вражда с Бог, как човек ще може да се бои от Него и да отбягва злото?

Тъй като днешните хора не притежават същата човешка природа като Йов, каква е тяхната природа същност, а също и отношението им към Бог? Боят ли се от Бог? Отбягват ли злото? Онези, които не се боят от Бог и не отбягват злото, могат да бъдат обобщени само с три думи: „врагове на Бог“. Вие често изричате тези три думи, но никога не сте знаели истинското им значение. Думите „врагове на Бог“ имат своята същина: те не казват, че Бог гледа на човека като на враг, а че човекът гледа на Бог като на враг. Първо, когато хората започнат да вярват в Бог, кой от тях няма свои собствени цели, подбуди и амбиции? Въпреки че една част от хората вярват в съществуването на Бог и са виждали съществуването на Бог, тяхната вяра в Него все още съдържа тези подбуди и крайната им цел във вярата в Бог е да получат Неговите благословии и нещата, които искат. В своите житейски преживявания хората често си мислят: „Отказах се от семейството и кариерата си заради Бог и какво ми даде Той? Трябва да го изчисля и да потвърдя — получавал ли съм благословии напоследък? Дадох много през това време, тичах и тичах, много страдах — даде ли ми Бог някакви обещания в замяна? Запомнил ли е добрите ми дела? Какъв ще бъде моят край? Мога ли да получа Божиите благословии?…“. Всеки човек постоянно прави такива изчисления в сърцето си и отправя изисквания към Бог, в които личат неговите подбуди, амбиции и меркантилен манталитет. Това означава, че в сърцето си човекът постоянно изпитва Бог, постоянно крои планове за Бог, постоянно спори с Бог за собствения си индивидуален изход и се опитва да изтръгне становище от Бог, за да разбере дали Той може да му даде това, което иска. В същото време, докато се стреми към Бог, човекът не се отнася към Него като към Бог. Човекът винаги се е опитвал да сключва сделки с Бог, непрекъснато отправя изисквания към Него и дори Го притиска на всяка крачка, опитвайки се да отхапе ръката, след като му е било подадено кутрето. В същото време, докато се опитва да сключва сделки с Бог, човекът спори с Него и дори има хора, които, ако ги сполетят изпитания или попаднат в определени ситуации, често стават слаби, негативни и отпуснати в работата си и са пълни с оплаквания срещу Бог. От времето, когато човекът за пръв път е започнал да вярва в Бог, той смята Бог за рог на изобилието, за швейцарско армейско ножче, а себе си — за най-големия Божи кредитор, сякаш опитите да получи благословии и обещания от Бог са негово изконно право и задължение, докато Божията отговорност е да защитава и да закриля човека, както и да му осигурява ресурс. Такова е основното разбиране за „вяра в Бог“ на всички, които вярват в Бог, и такова е най-дълбокото им разбиране на концепцията за вярата в Бог. От природата същност на човека до неговите субективни стремежи няма нищо, което да е свързано със страха от Бог. Целта на вярата му в Бог не би могла да има нищо общо с преклонението пред Бог. Това означава, че човекът никога не е смятал и не е разбирал, че вярата в Бог изисква страх и преклонение пред Него. Ако се вземат предвид тези условия, същината на човека е очевидна. Каква е тази същина? Тя е такава, че сърцето на човека е злобно, то крие в себе си предателство и измама, не обича справедливостта, праведността и положителните неща, а е презряно и алчно. Сърцето на човека е напълно затворено за Бог; той изобщо не го е отдал на Бог. Бог никога не е виждал истинското човешко сърце, нито пък някога е бил почитан от човека. Независимо колко голяма е цената, която Бог плаща, колко много работа върши и колко много ресурс осигурява на хората, те остават слепи и напълно безразлични към всичко това. Човекът никога не е отдавал своето сърце на Бог, той желае единствено да се грижи за него сам, да взема собствени решения — подтекстът на това е, че човекът не иска да следва пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото, не иска да се покорява на върховенството на Бог и Неговите подредби, нито пък иска да Му се прекланя като на Бог. Такова е състоянието на човека днес. А сега нека отново да се върнем на Йов. Първо, сключи ли той сделка с Бог? Имаше ли някакви скрити мотиви да се придържа твърдо към пътя на боязън от Бог и отбягване на злото? По онова време Бог беше ли говорил на някого за предстоящия край? По онова време Бог не беше давал на никого обещания за края и именно при тези обстоятелства Йов успя да се бои от Бог и да отбягва злото. Могат ли днешните хора да се сравняват с Йов? Разликата е твърде голяма — те са в съвсем друга категория. Въпреки че Йов нямаше много познания за Бог, той отдаде сърцето си на Бог и то Му принадлежеше. Той не сключи сделка с Бог и нямаше никакви прекомерни желания или изисквания към Бог; вместо това той вярваше, че „Йехова ми даде, Йехова ми отне“. Това беше видял и получил, като се придържаше към пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото през много години от живота си. По същия начин той беше получил резултата, представен в думите: „Доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“. Тези две изречения бяха онова, което беше видял и опознал в резултат на отношението си на покорство към Бог по време на житейските си преживявания, и те бяха също и най-мощните му оръжия, с които триумфира по време на изкушенията на Сатана и които бяха в основата на непоколебимостта в свидетелството му за Бог. На този етап представяте ли си Йов като прекрасен човек? Надявате ли се да станете такъв човек? Страхувате ли се, че ще трябва да преминете през изкушенията на Сатана? Решавате ли да се молите Бог да ви подложи на същите изпитания като Йов? Без съмнение повечето хора не биха се осмелили да се молят за такива неща. Очевидно е тогава, че вашата вяра е жалка и нищожна; в сравнение с тази на Йов вашата вяра просто не заслужава да бъде споменавана. Вие сте врагове на Бог, не се страхувате от Него, не сте способни да останете непоколебими в свидетелството си за Бог и не сте способни да триумфирате над атаките, обвиненията и изкушенията на Сатана. Какво ви дава правото да получите Божиите обещания? След като чухте историята на Йов и разбрахте Божието намерение да спаси човека и значението на неговото спасение, сега имате ли вяра да приемете същите изпитания като Йов? Не трябва ли да проявите малко решителност, за да си позволите да следвате пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото?

Не трябва да имате никакви опасения за Божиите изпитания

Като получи свидетелство от Йов след края на неговите изпитания, Бог реши, че ще спечели група — или повече от група — хора като Йов, но Той реши никога повече да не позволява на Сатана да напада или да тормози друг човек, използвайки средствата с което беше изкушил, нападнал и тормозил Йов, като се беше обзаложил с Бог; Бог не позволи на Сатана никога повече да прави такива неща на човека, който е слаб, глупав и невеж — достатъчно беше, че Сатана беше изкушавал Йов! Да не позволява на Сатана да тормози хората, както пожелае, е милост Божия. За Бог беше достатъчно, че Йов изтърпя изкушенията и тормоза на Сатана. Бог не позволи на Сатана никога повече да прави такива неща, защото животът и всичко, което притежават хората, следващи Бог, се управлява и организира от Бог и Сатана няма право да манипулира Божиите избраници по свое усмотрение — трябва да сте наясно с това! Бог се интересува от слабостта на човека и разбира неговата глупост и невежество. Въпреки че за да бъде човекът напълно спасен, Бог трябва да го предаде на Сатана, Бог не желае той да играе ролята на глупак и Сатана да го тормози, нито пък желае човекът винаги да страда. Човекът е създаден от Бог и това, че Бог управлява и урежда всичко, което е свързано с човека, е напълно естествено и оправдано; това е отговорността на Бог и това е властта, чрез която Той управлява всички неща! Бог не позволява на Сатана да тормози и да се отнася зле с човека по свое усмотрение, Той не позволява на Сатана да използва различни средства, за да отклони човека от правия път, и освен това не позволява на Сатана да се намесва във върховенството на Бог над човека, нито пък да потъпква и унищожава законите, чрез които Бог управлява всички неща, да не говорим за великото Божие дело на управлението и спасяването на човечеството! Тези, които Бог иска да спаси, и тези, които са способни да свидетелстват за Бог, са сърцевината и кристализацията на делото на шестхилядолетния план за управление на Бог, както и цената на Неговите усилия през шестте хиляди години работа. Как може Бог случайно да предаде тези хора на Сатана?

Хората често се тревожат и страхуват от Божиите изпитания, но през цялото време живеят в капана на Сатана и в опасна територия, в която са нападани и тормозени от Сатана, но не познават страха и са спокойни. Какво се случва? Вярата на човека в Бог е ограничена само до нещата, които може да види. Той няма ни най-малка представа за Божията любов и загриженост за хората, за Неговата нежност и внимание към тях. Освен малко безпокойство и страх от Божиите изпитания, правосъдие и наказание, величие и гняв, човекът няма ни най-малка представа за добрите намерения на Бог. При споменаването на изпитанията хората се чувстват така, сякаш Бог има скрити мотиви, а някои дори вярват, че Бог крие зли намерения, без да знаят какво всъщност ще направи с тях; по този начин, едновременно с това, че търсят покорство на върховенството на Бог и Неговите подредби, те правят всичко възможно да се съпротивляват и да се противопоставят на върховенството на Бог над човека и на подредбите за човека, защото вярват, че ако не внимават, ще бъдат подведени от Бог, че ако не държат в ръце собствената си съдба, всичко, което имат, може да бъде отнето от Бог и животът им дори да бъде прекратен. Човекът е в лагера на Сатана, но никога не се притеснява, че ще бъде тормозен от него, и макар че е тормозен от Сатана, човекът никога не се страхува, че ще бъде пленен от него. Човекът постоянно повтаря, че приема Божието спасение, но никога не се е доверявал на Бог и не е вярвал, че Той наистина ще го спаси от ноктите на Сатана. Ако, подобно на Йов, човекът е способен да се подчини на Божието ръководство и да предаде цялото си същество в Божиите ръце, тогава дали краят на човека няма да бъде същият, като този на Йов — получаването на Божиите благословии? Ако човекът може да приеме и да се подчини на Божието управление, какво ще загуби? Затова ви предлагам да бъдете внимателни в своите действия и предпазливи към всичко, което предстои да ви сполети. Не прибързвайте и не бъдете импулсивни, не се отнасяйте към Бог и към хората, нещата и предметите, които Той е приготвил за вас, в зависимост от вашата гореща кръв или естественост, или според вашето въображение и представи; трябва да бъдете предпазливи в действията си, да се молите и да търсите повече, за да не предизвикате гнева на Бог. Помнете това!

Нека сега разгледаме какъв беше Йов след изпитанията си.

5. Йов след неговите изпитания

Йов 42:7-9  След като Йехова каза това на Йов, Йехова каза на Елифаз от Теман: „Разгневих се срещу теб и двамата ти приятели, защото сте говорили за Мен не това, което е право, както слугата Ми Йов говореше. Затова сега вземете седем телета и седем овни и идете при слугата Ми Йов, и принесете всеизгаряне за себе си; а слугата Ми Йов ще се помоли за вас (защото него ще приема), за да не постъпя с вас според безумието ви, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Йов“. Така, теманецът Елифаз, шуахецът Валдад и наамецът Софар отидоха и сториха според заръчаното от Йехова и Йехова прие Йов.

Йов 42:10  И Йехова промени плена на Йов, когато той се помоли за другарите си; и Йехова даде на Йов два пъти повече от това, което имаше в началото.

Йов 42:12  Така Йехова благослови сетните дни на Йов повече от първите му; и така той получи четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда двойки волове и хиляда магарици.

Йов 42:17  И така, Йов умря стар и сит на дни.

Бог гледа с обич на онези, които се боят от Него и отбягват злото, а онези, които са глупави, Той смята за низки

В Йов 42:7-9 Бог казва, че Йов е Негов слуга. Това, че Бог използва термина „слуга“ по отношение на Йов, показва важността на Йов в Неговото сърце; въпреки че Бог не използва за Йов по-достойно наименование, то нямаше отношение към важността на Йов в Божието сърце. „Слуга“ тук е прозвището, с което Бог нарече Йов. Многократното споменаване на „Моят слуга Йов“ показва колко е доволен Той от Йов. Въпреки че Бог не говори за значението на думата „слуга“, Божието определение на думата „слуга“ може да се види от словата Му в този пасаж от писанието. Бог първо каза на теманеца Елифаз: „Разгневих се срещу теб и двамата ти приятели, защото сте говорили за Мен не това, което е право, както слугата Ми Йов говореше“. С тези думи Бог за пръв път открито заяви на хората, че приема всичко, което Йов е казал и направил след Божиите изпитания, които Бог му беше пратил, и за пръв път открито потвърди точността и правотата на всичко, което Йов беше направил и казал. Бог беше ядосан на Елифаз и другите заради техните неправилни, абсурдни разсъждения, защото те, подобно на Йов, не можеха да видят явяването на Бог или да чуят словата, които Той изрече в живота им, но Йов имаше изключително точно познание за Бог, докато те можеха само сляпо да гадаят за Бог, без да се съобразяват с Божиите намерения във всичко, което правеха, и предизвиквайки Неговата неприязън към тях. В резултат на това, едновременно с приемането на всичко, което беше направено и казано от Йов, Бог се разгневи на другите, защото не само не видя в тях признаци на страх от Бог, но и не чу нищо за страх от Бог в това, което казаха. И така, Бог им постави следните изисквания: „Затова сега вземете седем телета и седем овни и идете при слугата Ми Йов, и принесете всеизгаряне за себе си; а слугата Ми Йов ще се помоли за вас (защото него ще приема), за да не постъпя с вас според безумието ви“. В този пасаж Бог казва на Елифаз и другите да направят нещо, което да изкупи греховете им, тъй като глупостта им беше грях срещу Бог Йехова. Затова те трябваше да направят всеизгаряния и да поправят грешките си. Често на Бог се принасяха всеизгаряния, но това, което беше необичайно за въпросните всеизгаряния, е, че те бяха принесени на Йов. Йов беше приет от Бог, защото свидетелства за Него по време на своите изпитания. Междувременно тези приятели на Йов бяха разобличени по време на неговите изпитания; заради безумието си те бяха осъдени от Бог, предизвикаха Божия гняв и трябваше да бъдат наказани от Бог — наказани чрез принасяне на всеизгаряния пред Йов — след което Йов се молеше за тях, за да се разсее Божието наказание и гняв към тях. Божието намерение беше да ги посрами, защото те не бяха хора, които се страхуваха от Бог и избягваха злото, и бяха осъдили почтеността на Йов. От една страна, Бог им казваше, че не приема действията им, но че изцяло приема Йов и много му се радва; от друга страна, Бог им казваше, че приемането от Бог издига човека пред Него, че човекът е омразен на Бог заради безумието си, обижда Бог заради него и е низък и подъл в Божиите очи. Това са определенията, дадени от Бог за два типа хора, това е отношението на Бог към тези два типа хора и така Бог изразява стойността и положението на тези два типа хора. Въпреки че Бог нарече Йов Свой слуга, в Божиите очи този слуга беше възлюбен и беше надарен с властта да се моли за другите и да им прощава грешките. Този слуга можеше да говори пряко с Бог и да застане директно пред Него, а рангът му беше по-висок и почетен от този на другите. Това е истинското значение на думата „слуга“, изречена от Бог. За Йов беше отредена тази специална чест поради неговия страх от Бог и избягването на злото, а причината, поради която другите не бяха наречени слуги от Бог, е че те не се страхуваха от Бог и не избягваха злото. Тези две ясно различаващи се отношения на Бог са Неговите отношения към два типа хора: онези, които се страхуват от Бог и избягват злото, са приети от Бог и са скъпоценни в Неговите очи, докато безумните не се страхуват от Бог, не са способни да избягват злото и не могат да получат Божието благоволение; те често са ненавиждани и осъждани от Бог и са низки в Неговите очи.

Бог дава власт на Йов

Йов се молеше за приятелите си и след това, заради неговите молитви, Бог не постъпи с тях така, както подобаваше на тяхното безумие — Той не ги наказа и не им отмъсти. Защо стана така? Стана така, защото молитвите, отправени за тях от Божия слуга Йов, бяха достигнали до ушите Му; Бог им прости, защото прие молитвите на Йов. И така, какво виждаме в това? Когато Бог благославя някого, Той му дава много награди, и то не само материални: Бог му дава и власт, дава му право да се моли за другите и забравя и пренебрегва прегрешенията на такива хора, защото чува тези молитви. Именно такава беше властта, която Бог даде на Йов. Чрез молитвите на Йов за спиране на тяхното осъждане Бог Йехова посрами тези глупави хора — което, разбира се, беше Неговото специално наказание за Елифаз и другите.

Йов отново е благословен от Бог и никога повече не е обвиняван от Сатана

Сред словата на Бог Йехова са думите: „не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Йов“. Какво беше казал Йов? Става дума за това, за което говорихме по-рано, както и за многото страници с думи в Книгата на Йов, за които е записано, че Йов ги е изрекъл. На всички тези страници Йов нито веднъж не се оплаква от Бог и не се съмнява в Него. Той просто изчаква резултата. Именно това чакане е неговото отношение на покорство, в резултат на което и в резултат на думите, които каза на Бог, Йов беше приет от Бог. Когато понасяше изпитания и трудности, Бог беше до него и въпреки че Божието присъствие не намали трудностите му, Бог видя това, което искаше да види, и чу това, което искаше да чуе. Всяко едно от действията и думите на Йов достигна до очите и ушите на Бог; Бог чу и видя — това е факт. Познанието на Йов за Бог, а също и неговите мисли за Бог в сърцето му по онова време, през онзи период, всъщност не бяха толкова специфични, колкото тези на днешните хора, но в контекста на времето Бог все пак оцени всичко, което той беше казал, защото неговото поведение и мислите в сърцето му, както и това, което беше изразил и разкрил, бяха достатъчни за Неговите изисквания. През времето, когато Йов беше подложен на изпитания, това, което той мислеше в сърцето си и реши да направи, показа на Бог резултат, който беше удовлетворителен за Бог, и след това Бог премахна изпитанията на Йов, Йов се освободи от проблемите си, а изпитанията му изчезнаха и никога повече не го сполетяха. Тъй като Йов вече беше подложен на изпитания, беше останал непоколебим по време на тези изпитания и триумфът му над Сатана беше пълен, Бог му даде благословиите, които той по право заслужаваше. Както е записано в Йов 42:10, 12, Йов беше благословен още веднъж и благословиите бяха повече, отколкото първия път. По това време Сатана се беше оттеглил, не казваше и не правеше нищо и вече не смущаваше и не нападаше Йов, нито пък отправяше обвинения срещу Божиите благословии за Йов.

Йов прекарва втората половина от живота си сред Божиите благословии

Въпреки че по онова време Неговите благословии се ограничаваха само до овце, говеда, камили, материални блага и т.н., благословиите, които Бог искаше да даде на Йов в сърцето Си, бяха много повече от това. Дали по онова време е било записано какви вечни обещания Бог искаше да даде на Йов? В Своите благословии към Йов Бог не спомена и не засегна неговия край и независимо от значението или мястото, което Йов заемаше в Божието сърце, като цяло Бог беше много премерен в Своите благословии. Бог не обяви края на Йов. Какво означава това? По онова време, когато Божият план все още не беше достигнал момента на обявяването на края на човека, планът все още не беше навлязъл в последния етап на Неговото дело, Бог не спомена за края, а само даде на човека материални благословии. Това означава, че втората половина от живота на Йов премина сред Божиите благословии, което го направи различен от другите хора, но също като тях той остаря и както се случва с всеки нормален човек, дойде денят, в който той се сбогува със света. Така е записано: „И така, Йов умря стар и сит на дни“ (Йов 42:17). Какво е значението на „умря сит на дни“ тук? В епохата преди Бог да обяви края на хората, Той определи продължителността на живота на Йов и когато тази възраст била достигната, позволи на Йов да си отиде от този свят по естествен начин. От второто благословение на Йов до смъртта му Бог не добави повече трудности. За Бог смъртта на Йов беше естествена и необходима; тя беше нещо съвсем нормално и не беше нито присъда, нито осъждане. Докато беше жив, Йов се покланяше на Бог и се боеше от Него; по отношение на това какъв щеше да бъде краят му след смъртта, Бог не каза нищо и не направи никакъв коментар по този въпрос. Бог има силно чувство за уместност в това, което казва и върши, а съдържанието и принципите на Неговите слова и действия са в съответствие с етапа на Неговото дело и на периода, в който Той работи. Какъв беше краят на човек като Йов в Божието сърце? Бог беше ли взел някакво решение в сърцето Си? Разбира се, че беше взел решение! Само че това не беше известно на човека; Бог не искаше да каже на човека, нито пък имаше намерение да му каже. Така на пръв поглед Йов умря сит на дни и такъв беше животът му.

Цената, която Йов изживя по време на живота си

Стойностен ли беше животът, който Йов живя? С какво беше стойностен? Защо се казва, че е живял стойностен живот? Каква беше тази негова стойност за човека? От гледна точка на човека той представляваше човечеството, което Бог иска да спаси, като даде категорично свидетелство за Бог пред Сатана и хората по света. Той изпълни дълга, който трябва да изпълнява едно сътворено същество, беше пример и послужи като образец за всички онези, които Бог иска да спаси, позволявайки на хората да видят, че е напълно възможно да триумфират над Сатана, като се осланят на Бог. Каква беше неговата стойност за Бог? За Бог стойността на живота на Йов се състои в способността му да се страхува от Него, да Му се прекланя, да свидетелства за Божиите дела и да ги възхвалява, носейки на Бог утеха и нещо, на което да се радва; за Бог стойността на живота на Йов се състои и в това как преди смъртта си Йов преживя изпитания, триумфира над Сатана и даде категорично свидетелство за Бог пред Сатана и хората по света, така че Бог спечели слава сред човечеството, като утеши сърцето Си и позволи на пламенното Си сърце да види резултат и надежда. Неговото свидетелство беше прецедент за способността на човека да остане непоколебим в своето свидетелство пред Бог и за способността да Сатана да бъде посрамен от името на Бог в Божието дело за управление на човечеството. Не е ли именно това стойността на живота на Йов? Йов донесе утеха на Божието сърце, даде на Бог предусещане за насладата от спечелването на слава и даде чудесно начало на Божия план за управление. От този момент нататък името на Йов се превърна в символ на Божията слава и в знак на триумфа на човечеството над Сатана. Това, което Йов изживя през живота си, както и забележителният му триумф над Сатана, ще бъдат завинаги ценени от Бог, а неговото съвършенство, честност и страх от Бог ще бъдат почитани и подражавани от идните поколения. Той завинаги ще бъде ценен от Бог като чиста, сияйна перла, както заслужава да бъде ценен и от човека!

A portion of the Bulgarian Bible verses in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.