А. Презиране на Божията праведност

Хора като антихристите винаги се отнасят към Божията праведност и към Божия нрав с представи, съмнения и съпротива. Те си мислят: „Само теория е, че бог е праведен. Има ли наистина такова нещо като праведност в този свят? През всичките години на живота си нито веднъж не съм я открил или видял. Светът е толкова мрачен и зъл, а злите хора и дяволите се справят доста добре, живеят в доволство. Не съм видял да получават това, което заслужават. Не мога да видя къде е божията праведност в това. Чудя се: дали божията праведност изобщо съществува? Кой я е виждал? Никой не я е виждал и никой не може да свидетелства за нея“. Това си мислят те. Не приемат цялото Божие дело, всичките Божии слова и всичко устроено от Бог въз основа на вярата, че Той е праведен, а винаги се съмняват и преценяват, винаги са пълни с представи, за които никога не търсят истината, за да ги изкоренят. Антихристите винаги вярват в Бог по този начин. Имат ли те истинска вяра в Бог? Не. Антихристите винаги поддържат отношение на съмнение, когато става въпрос за Божията праведност. Разбира се, те имат своите съмнения относно Божия нрав, Божията святост и това, което Бог притежава и представлява. Те не вярват в тези неща, а се ръководят само от това, което може да видят очите — ако не могат да видят нещо със собствените си очи, никога няма да повярват в него. Те са точно като Тома, винаги се съмняват в Господ Исус, като не вярват, че Господ Исус е възкръснал от мъртвите, не вярват във великото Божие могъщество. Може ли такава измет като антихристите, които нямат духовно разбиране, нито се стремят към истината, да повярва, че Божиите слова са истината? Могат ли те да повярват в Божието всемогъщество и в Божията мъдрост? Те не вярват в нищо от това. В сърцето си винаги имат своите съмнения. Ако се съди по същността на антихристите, те се ръководят от това, което виждат с очите си, така че те са материалисти. Те не могат да видят Божието всемогъщество и не вярват, че Божиите слова са истината, че са факти, които Бог вече е осъществил. Тъй като нямат духовно разбиране и нямат истинска вяра, те няма как да видят Божиите дела. Факт е, че имат скрит мотив да вярват в Бог. Те са безразсъдни нарушители на реда — слуги на Сатана. Може ли човек, който не приема истината или не вярва в съществуването на Бог, който гледа на всичко с човешки очи, да открие съществуването на истината? Може ли да открие факта на Божието върховенство над човечеството? Със сигурност не. Те гледат на нещата с изпитателен поглед, с подозрителен поглед и със скептично отношение и дори се съпротивляват на всичко, което Бог върши, така че антихристите не вярват в Божия праведен нрав. Те имат своите съмнения и не го приемат. Кои поведения на антихристите показват на другите хора, че те не приемат истината или не признават Божията същност? Има много такива конкретни поведения. Например: когато възникне проблем в делото на църквата, независимо от тежестта на вината за него или какви са последствията му, първата реакция на антихриста е да се измъкне и да прехвърли вината на друг. За да не бъде държан отговорен, той дори ще отклони погледите от себе си, като каже няколко правилни, приятно звучащи неща, и създаде привидна суматоха, за да прикрие истината по въпроса. В обикновени моменти хората не могат да го видят, но когато нещо му се случи, грозотата на антихриста бива разобличена. Подобно на настръхнал таралеж, той се защитава с всички сили, като не иска да поеме никаква отговорност. Що за отношение е това? Не е ли това отношение на неверие, че Бог е праведен? Те не вярват, че Бог проучва внимателно всичко или че е праведен. Те искат да използват собствените си методи, за да се защитят. Те вярват, че „ако не се защитя сам, никой няма да го направи. Бог също не може да ме защити. Казват, че е праведен, но когато хората изпаднат в беда, той наистина ли се отнася справедливо с тях? Няма начин — бог не прави това“. Когато са изправени пред неприятности или преследване, те се чувстват безпомощни и си мислят: „И така, къде е бог? Хората не могат да го видят или докоснат. Никой не може да ми помогне. Никой не може да ми въздаде справедливост и да отстоява правдата за мен“. Те смятат, че единственият начин да се защитят е със собствените си методи, че в противен случай ще претърпят загуба, ще бъдат тормозени и преследвани — и че Божият дом не прави изключение от това. Антихристът вече е планирал всичко за себе си, преди нещо да му се е случило. Отчасти това, което прави, е да се опитва усилено да се изкара за толкова силен човек, че никой да не смее да го притеснява, да се заяжда с него или да го тормози. От друга страна, е придържането му на всяка крачка към философиите на Сатана и към неговите закони за съществуване. Кои са те главно? „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, „Остави нещата такива, каквито са, ако не те засягат лично“, „Разумните хора умеят да се защитят, като се стремят единствено да не допускат грешки“, действат според обстоятелствата, умели са и ловки са, „Няма да нападна, освен ако не ме нападнат“, „Хармонията е безценна, търпението е благородно“, „Говори добри думи в хармония с чувствата и разума на другите, тъй като откровеността дразни другите“, „Мъдрият човек се подчинява на обстоятелствата“ и други подобни сатанински философии. Те не обичат истината, а приемат сатанинските философии, сякаш са положителни неща, като вярват, че те ще могат да ги защитят. Те живеят според тези неща. Не казват истината на никого, а неизменно говорят приятни неща, подмазвачески, ласкателни неща, като не оскърбяват никого, мислят за начини да се покажат, така че другите да ги уважават. Грижат се само за собствения си стремеж към слава, придобивки и статус и изобщо не правят нищо, за да поддържат делото на църквата. Който и да направи нещо лошо и да навреди на интересите на Божия дом, те не го разобличават и не го докладват, а се правят, че не са го видели. Ако погледнем техните принципи за справяне с нещата и отношението им към случващото се около тях, имат ли те някакво познание за Божия праведен нрав? Имат ли някаква вяра в него? Нямат никаква вяра. „Никаква“ тук не означава, че нямат осъзнатост за него, а че имат съмнения относно Божия праведен нрав в сърцето си. Те нито приемат, нито признават, че Бог е праведен. Когато видят много хора да свидетелстват, че истината и праведността царуват в Божия дом, те се съпротивляват на това и го осъждат в сърцето си, като казват: „Защо големият червен змей не е получил възмездие за това, че преследва по този начин божиите избраници? Злите хора сред невярващите тормозят божиите избраници, клеветят ги и ги осъждат, но те също не са получили възмездие. Всички те са добре — защо вярващите в бог винаги са тези, които биват тормозени?“. В сърцето си те не вярват в Божия праведен нрав. Не вярват, че Бог се отнася към всеки човек с праведност, нито вярват в идеите, че Бог ще въздаде на всеки според делата му и че само онези, които се стремят към истината, ще бъдат благословени от Бог и ще получат красива крайна цел. Антихристите не вярват в тези неща. Те си казват: „Ако това са факти, как така не съм ги видял? Ти казваш, че онези, които се стремят към истината, ще бъдат благословени от бог. Е, еди-кой си в нашата църква се стреми към истината, отдава всичко на бог и изпълнява дълга си доста предано. И какво става с него накрая? Преследван е от големия червен змей до такава степен, че едва може да се прибере у дома, семейството му е разбито — дори не може да види децата си. Това ли е божията праведност? А еди-кой си, който беше хвърлен в затвора, защото вярваше в бог, и беше измъчван почти до смърт. Къде беше тогава божият праведен нрав? Той остана непоколебим в свидетелството си, не беше Юда. Защо бог не го благослови и защити? И защо бог позволи на големия червен змей да го пребие почти до смърт? Имаше и един водач в нашата църква, който се отказа от семейството и от професията си заради делото на църквата. Години наред изпълняваше дълга си и премина през немалко несгоди, а накрая беше заклеймен и премахнат, защото беше извършил малко зло и беше смутил делото на църквата. Къде беше божият праведен нрав? А има и някои братя и сестри, които изпълняват дълг в божия дом съвсем млади, като понасят несгоди и се трепят, но щом направят грешка и нарушат принципите, биват кастрени. Някои от тях плачат доста жално от страх да не бъдат премахнати и отстранени, без да има кой да ги утеши. Защо не мога да видя божията праведност в това? По какъв точно начин се проявява божият праведен нрав в тези неща? Защо не мога да го видя? А ето и моя собствен случай — може да съм малко нехаен при изпълнението на дълга си и понякога да разкривам малко покварен нрав, но все пак имам талант. Защо божият дом не ме повиши?“. При всички тези въпроси антихристите не могат да видят ясно какво става. Те виждат само външни явления, но не могат да видят какви са Божиите намерения зад нещата. Дълбините на сърцата им са изпълнени с опасения и съмнения, с идеи и представи — в сърцата им има много възли, които не могат да разплетат. Винаги когато мислят за тези неща, те са изпълнени с оплаквания, със заклеймяване и хули срещу Божия праведен нрав. Огорчени, те си казват: „Ако бог е праведен, защо простодушните хора биват кастрени? Ако е праведен, защо не извинява хората за това, че разкриват малко поквара? Ако е праведен, защо някои хора, които са изпълнявали дълга си и са страдали толкова много, биват освобождавани от длъжност, само защото не са свършили истинска работа? Ако е праведен, защо ние, които го следваме с непоколебима отдаденост, биваме преследвани и измъчвани и евентуално изпращани в затвора, а в някои случаи дори бити до смърт?“. Антихристите нямат ясно обяснение за нито едно от тези явления. Те не знаят какво става с тях, не могат да го видят ясно. Често се питат: „Праведен ли е богът, в когото вярвам, или не? Съществува ли богът, който е праведен, или не? Къде е той? Когато сме изправени пред трудности, когато сме преследвани — какво прави той тогава? Може ли да ни спаси, или не може? Ако бог е праведен, защо не унищожи Сатана? Защо не унищожи големия червен змей? Защо не накаже това нечестиво човечество? Защо не въздаде справедливост и не отстоява правдата за нас, които вярваме в него и сме страдали ужасно? Защо не се застъпи за нас? Ние мразим дяволите и Сатана и мразим злите хора — защо бог не отмъсти за нашите оплаквания?“. Един след друг въпроси „защо“, които излизат неспирно от сърцето на антихриста, като картечница, без какъвто и да е контрол. Когато не може да контролира тези неща, защо не дойде пред Бог да се моли и да търси или да чете Неговите слова и да търси братя и сестри за общение? Няма ли тогава да разреши тези проблеми, един по един? Наистина ли е трудно разрешаването на тези проблеми? Ако възприемеш отношение на покорство пред Бог и към истината, на приемане на истината, тези проблеми вече не са проблеми — всички те могат да бъдат разрешени. Защо антихристите не са способни да направят това? Защото не приемат истината, не вярват, че Божиите слова са истината, или не признават истината. Те не могат да се покорят на цялото Божие върховенство и на всички Божии подредби, камо ли да приемат от Бог всичко случващо се. Затова антихристите са изпълнени в сърцето си със съмнения относно Божията праведност. Когато са изправени пред изпитания, съмненията, които изпълват сърцето им, се отприщват и вътрешно те започват да се съмняват в Бог: „Ако бог е праведен, защо ни оставя да страдаме толкова много? Ако бог е праведен, защо не изпитва милост към онези от нас, които са изтърпели докрай нещастията, следвайки христос? Ако бог е праведен, защо не защитава онези от нас, които му отдават всичко и изпълняват дълга си, или не защитава семействата ни? Ако бог е праведен, защо оставя някои хора, които искрено вярват в него, да умрат в затвора, в ръцете на големия червен змей?“. Тогава те започват да протестират шумно срещу Бог: „Ако бог е праведен, не бива да ни оставя да страдаме толкова много. Ако бог е праведен, не бива да ни дисциплинира и да ни разкрива без никакъв смисъл. Ако бог е праведен, трябва да бъде толерантен към всички злодеяния, които вършим, да ни прощава цялата ни негативност и слабост и да проявява снизхождение към всички наши прегрешения. Ако не можеш да правиш дори тези неща, тогава не си праведен бог!“. Всички тези неща се въртят в главата на антихристите. Те са изпълнени с представи за Бог и изобщо не търсят истината, за да ги изкоренят. Когато дойде денят, в който бъдат разкрити, тези представи със сигурност ще се отприщят. Такъв е грозният начин на мислене и такова е истинското лице на антихристите.

Антихристите не признават или не приемат истината, а още по-малко признават факта, че Бог е Създателят, затова за тях праведният Божи нрав остава голям, открит въпрос. И с течение на времето, с настъпването на събития и с появата на различни проблеми, този техен въпросителен знак става все по-голям и по-голям — и постепенно се превръща в зачеркване с кръстче. Какво означава това зачеркване с кръстче? Означава, че те напълно отричат факта, че Бог е праведен. И когато това зачеркване бъде направено — когато антихристът отрече, че Бог е праведен — всичките му фантазии и желания се изпаряват. Помислете върху това: каква е отправната точка, която води до такова последствие? (Антихристите смятат, че щом вярват в Бог, трябва да бъдат благословени и да получат Неговата закрила. Затова когато Бог извърши дело, което не е в съгласие с техните представи и фантазии, те смятат, че Той не е праведен и не могат да го приемат от Него. Освен това, след като у тях възникнат представи за Бог, те не се молят на Бог, не търсят истината и не могат своевременно да ги изкоренят. По този начин техните представи се трупат и натрупват — ето това в крайна сметка води до такова последствие.) Вие говорите за повърхностни явления. Не стигате до първопричината. Защо казвам това? Защото има нещо в основата на способността на антихристите да се държат така и да имат такива възгледи, на способността им да се съмняват и да отричат Бог. Това се определя, разбира се, от природата същност на антихриста. Това е първопричината — ще я оставим така. Основната първопричина тогава е, че от самото начало на антихристите е липсвала любов към истината или приемане на същата. Защо не приемат истината? И за това си има първопричина: те не признават, че Бог е истината, че Неговите слова са истината — и тъй като не признават това, не могат да го приемат. Като се има предвид, че не приемат истината, могат ли да погледнат на който и да е проблем изобщо през призмата на истината? (Не.) Те не могат да направят това — и така, какви са последствията? Те не могат да прозрат нещата, които им се случват, каквито и да са те — големите и малките неща, които се случват около тях, както и думите на другите хора. Те не могат да прозрат хората или събитията — не могат да прозрат нищо. Някои неща външно изглеждат така, както те казват, но по същество не са така. Това е свързано с истината. Ако не разбираш истината или не я приемаш, можеш ли да разбереш истината, свързана с тези неща? Не можеш, така че всичко, което можеш да направиш, е да анализираш и да изучаваш нещата с човешки поглед, с човешко знание и с човешки ум. До какви резултати ще доведе такова изучаване? Ще бъдат ли те в съответствие с истината? Ще бъдат ли те в съответствие с Божиите изисквания и намерения? Не, никога няма да бъдат. Също както в историята за Йов, която всички, които вярват в Бог, знаят. Всеки, който признава и приема истината и който е способен да вярва в Бог и да Му се покорява, възхвалява и се възхищава на Йов в сърцето си. Всеки такъв човек иска да бъде като Йов. Освен това, всеки такъв човек хвали и се възхищава на изразите на възхвала на Йов към Бог и на познанието му за Него сред изпитанията му. Хората могат да разберат в сърцата си, че различните премеждия и мъки, сполетели Йов, са дело на Бог. Като цяло личността на Йов е въжделение за всички, които се стремят към истината. Всички те искат да следват примера му и да бъдат като него. И така, как се постига такъв положителен резултат? Каква е основата му? Сърдечната вяра и признанието, че това е истината, че всичко това е Божие дело — именно на тази основа човек стига стъпка по стъпка до желанието да бъде като Йов, да желае да стане някой, който се бои от Бог и отбягва злото. Те вярват във всичко това и го признават в сърцето си и накрая постигат въжделение за него, към което продължават да се стремят в живота си. За да се постигне такъв резултат, най-същественото е човек да признае всичко това и да вярва в него в сърцето си. И така, имат ли антихристите такова признание и вяра? Нямат. Как гледат антихристите на всичко, през което премина Йов? Смятат ли, че има смисъл във всичко, което Бог направи? Могат ли да видят, че всичко това е под Божието върховенство? Те не могат да видят това, нито че има смисъл във всичко, което Бог свърши. Какво виждат те в това? Че Йов имаше голямо богатство, с овце и волове, които да изпълнят цяла планина, и най-красивите синове и дъщери в страната. Това виждат те. И тогава, след всичките му страдания, Бог отново го благослови. Какво виждат те в това? Те биха казали: „Той е дал нещо в замяна на тези благословии — той си ги е спечелил. Съвсем редно е било бог да му ги дари“. В цялостното им разбиране на въпроса има ли една гледна точка, в която антихристите приемат истината и се покоряват на Бог? (Не.) Каква гледна точка имат тогава? Има само една гледна точка, от която антихристите гледат на целия въпрос, и това е гледната точка на неверника. Неверникът гледа дали има получени облаги или придобити ползи, или претърпени загуби, как да се възползва и как да не се възползва, какво би довело до загуба и страдание, какво не си струва да се прави и какво си струва. Това е перспективата на неверниците. Неверниците гледат и се отнасят към всичко по този начин, правят всичко по този начин, с такъв вид същност. Това е отношението на антихристите към Божия праведен нрав.