М. Да имаш сложна биография

Нека да разгледаме следващото проявление: да имаш сложна биография. Какви хора според вас имат сложна биография? (Някои хора са свързани както с престъпния свят, така и с легалния и тяхната социална биография е сравнително сложна — попадат ли те в тази категория?) Когато говорим за сложна биография, определено имаме предвид хора със светски опит. Какво е типичното поведение на хората със светски опит? Те сядат, кръстосват крака и започват да говорят безспирно; говорят обстойно за всичко под слънцето и могат да бъбрят известно време както за вътрешни, така и за международни въпроси, но нито една дума от казаното не е истина — всичко е хвалби, които са или измислици, или просто плод на въображението. Самохвалковците не са непременно хора със сложна социална биография. Самохвалковците може просто да са безделници, просто обикновени хора — където и да отидат, те се хвалят, говорят за възвишени, нереалистични неща, за да подведат хората и да ги накарат да ги почитат, и не след дълго репутацията им е срината. Какви типове хора имат сложна биография? Например някои хора се присъединяват към политическа партия в обществото, но след няколко години усилия не придобиват никакъв статут. След това се присъединяват към друга партия и най-накрая успяват да заемат ниска лидерска позиция или стават дребни чиновници. Те имат особено сложни социални връзки. Никой не може със сигурност да каже дали хората, с които общуват, са техни приятели или врагове — дори собственото им семейство не знае, само те самите знаят. Такива хора нямат ли сложна биография? (Да.) Тези хора имат политически сложна биография. Днес подкрепят една партия, утре подкрепят друга; днес подкрепят един човек за изборите, а утре — друг. Накратко, никой не знае какво мислят наистина. Те не казват на обикновените хора кого всъщност подкрепят, нито какви точно са политическите им позиции или политическите им цели; те са особено потайни по тези въпроси и обикновените хора — дори собствените им семейства — не знаят тези неща за тях. Въпреки това те са особено запалени по политиката и имат някои познанства и контакти на политическата сцена; просто засега не са осъществили своите амбиции. Когато такъв тип хора влязат в църквата, те виждат, че братята и сестрите са просто обикновени хора, които не разбират от политика и не се занимават с нея, и в сърцето си презират онези, които истински вярват в Бог. Въпреки това те винаги искат да използват славата на църквата в религиозния свят и в обществото или да се възползват от влиянието на църквата, за да правят каквото си искат, да задоволят прекомерните си желания или да дадат пълна воля на политическите си амбиции — тоест те искат да се скрият в църквата и да чакат подходящия момент, за да могат да използват църковната общност или определени хора, събития и неща в църквата, за да постигнат своите политически цели. Може ли такъв човек да се счита за човек със сложна биография? (Да.) Мислите, принципите за решаване на проблеми, различните тактики, както и стратегиите и методите на говорене, използвани от онези, които се занимават с политика, са неща, които обикновените хора не могат да прозрат. По-специално младите хора или тези без социален опит изобщо не могат да ги прозрат. Хората, които не са политически грамотни, са играчки в ръцете на тези хора с политически сложна биография и те определено гледат отвисоко на такива хора. Да дадем един неточен пример: в животинското царство най-хитрите същества са змиите, лисиците и тигрите. От тяхна гледна точка животни като овце, зайци, елени и кучета са глупави. Хората с политическа биография гледат на повечето братя и сестри по същия начин, по който хитрите животни, като лисици и змии, гледат на простодушните животни, като овце, елени и кучета. Те могат да видят ясно братята и сестрите, но братята и сестрите не могат да ги прозрат. И така, как можем да разпознаем хората с политически сложна биография? Онези, които се занимават с политика, са насочили сърцата си към политиката и властта. Докато обичат властта и се занимават с политика, те рано или късно ще се включат в политиката; не могат вечно да се крият в църквата. Когато се разобличат, ти ще разбереш: „Значи, оказва се, че те вярват в Бог с политически цели! Те имат политическа биография и не вярват искрено в Бог. Те вярват в Бог с друга цел!“. Когато тези хора влязат в църквата за пръв път, те се прикриват изключително добре, посещават събирания и изпълняват дълга си нормално. Но когато моментът назрее, те ще се опитат да използват църквата, за да направят това, което искат, и прекомерните им желания и истинските им лица ще бъдат разобличени по естествен начин. Едва тогава братята и сестрите ще могат да видят, че те са неверници. Когато бъдат разпознати, става много лесно да бъдат различени. Например когато вълк се облече в овча кожа и се смеси със стадото, може да не успееш да разпознаеш дали е вълк или овца, но когато започне да яде овцете, ще го разпознаеш като вълк. Онези, които се занимават с политика, са все неверници, които са проникнали в църквата. Когато тези хора се опитват да подведат и привлекат братята и сестрите да се присъединят към някоя политическа партия и да участват в политиката заедно с тях, ще видиш, че вярата им в Бог е лъжлива и че истинската им цел е да се занимават с политика — колкото и сложна да е биографията им, тя ще излезе наяве и ще бъде разобличена. В този момент хората ще могат да ги разпознаят. Това е един тип хора, които имат сложна биография — онези с политически сложна биография.

Има и друг тип хора, които спадат към категорията на тези със сложна биография. Някои хора в обществото не стоят на отреденото им място и не водят почтен живот, а вместо това обичат да общуват със съмнителни личности. Тези личности включват например онези, които извършват фалшификации и измами, или членове на престъпния свят; хора със статус, слава и престиж в обществото, които на пръв поглед са държавни служители или бизнесмени, но задкулисно винаги участват в незаконни, престъпни дейности, като си сътрудничат с определени държавни служители или членове на подземния престъпен свят, за да търгуват с огнестрелни оръжия, наркотици или друга контрабанда, забранена от държавата; към тях спадат и онези, които са били осъждани и многократно вкарвани в затвора и са извършвали някои злодеяния, като ограбване на гробове, изнасилване, сексуално насилие, или дори са трафиканти на хора или каналджии. Хората от този тип със сложна биография общуват с такива личности и освен това поддържат особено близки отношения с тях — помежду си се наричат „братя“, възползват се един от друг и си правят услуги. На пръв поглед тези хора не вършат никакви очевидни злодеяния и не извършват кражби, грабежи, убийства или палежи, но групите, с които общуват, и кръговете, в които се движат, са съставени все от тези непристойни личности. Не са ли този тип хора също доста плашещи? (Да.) Те си партнират с тези личности, за да инвестират в бизнес, и когато партньорът им извърши нещо незаконно и се нуждае от помощта им, те му оказват съдействие. Макар че може да не са главните виновници, те са съучастници. Може да се каже, че този тип хора често се движат по ръба на закона. Какво означава „да се движиш по ръба на закона“? (Означава, че често участват в дейности, които потенциално биха могли да нарушат закона.) Това е от една страна. Освен това, те често използват вратички в закона, а нещата, с които се занимават, са все сериозни въпроси. Ако някога ги заловят, дори и само като съучастници, биха могли да бъдат осъдени на 10 или 20 години или да им бъдат наложени огромни глоби. Не би ли казал, че този тип хора са проблемни? (Да.) Никога не си го виждал да извършва явно злодеяние и не си го виждал да убива хора, да пали пожари, да мами или да натопи някого, но когато онези, които незаконно пълнят джобовете си и нарушават закона, както в престъпния свят, така и в законните кръгове, участват в незаконни дейности, за да извлекат огромни печалби, този тип хора също получават дял от плячката и парче от пая. Бихте ли казали, че този тип хора се считат за хора със сложна биография? (Да.) Добре ли би било такива хора да останат в Божия дом? (Не.) Те общуват както с престъпния подземен свят, така и със законните кръгове, и не само това, самите те участват в незаконни дейности — това е сложна биография. Ако общуват с някои държавни служители и общуват и си взаимодействат с тях по нормален начин, това е приемливо. Ако обаче хората, с които общуват, са негативни личности, замесени в различни незаконни и престъпни дейности, тогава това е много проблемно и рано или късно нещо ще се обърка. Този тип хора обичат да общуват с такива хора; също така те се възползват от тях, разчитайки на влиянието им, за да правят пари, да забогатяват и да водят добър живот. Могат ли тогава да се считат за добри хора? (Не.) Хората често казват: „Краставите магарета се надушват“ — те могат да общуват, както с членове на престъпния свят, така и със законните кръгове, смяташ ли, че са почтени хора, които си стоят на мястото? (Не.) Определено не. Те общуват с тези личности, от една страна, защото може би са полезни на тези хора — могат да свършат определени задачи за тези, с които общуват. От друга страна, това е така, защото харесват хората, с които общуват, както от престъпния свят, така и от законните кръгове — уменията, способностите и влиянието на тези хора, както и ползите, които им носят, са все неща, от които се нуждаят и които им харесват. И така, какви точно са тези хора? (Не са почтени хора.) Можем да го кажем само по този начин. Те са от същата порода като тези, с които общуват — всички те се използват взаимно. В този свят няма много хора, които могат да правят неща за теб или напълно да ти се доверят и да ти бъдат приятели, но все пак ги има — не е нужно да общуваш с такива хора. Този тип хора общуват с тях, от една страна, защото се разбират добре поради споделените си долни качества и са от една порода. От друга страна, това е така, защото тези хора ще направят всичко в името на собствените си интереси и оцеляването си в светския свят и нямат никакви принципи, когато става въпрос за общуване с хора, нито имат някакви принципи в каквото и да било, което вършат. Невярващите дори казват: „Благородният човек обича богатството, но го придобива по правилния начин“ и спазват това като минимален критерий. Независимо дали могат да отговорят на този минимален критерий или не, във всеки случай това се счита за относително благородна философия за оцеляване сред човечеството. Хората от този тип обаче, които имат сложна биография, в името на собствените си интереси и извличането на печалба, са безскрупулни и безразборни, когато става въпрос за общуване с хора — стига да могат да извлекат ползи от това, те ще общуват с всекиго. Нещо повече, те изпитват голяма гордост от това, че могат да общуват с такива хора, и смятат, че методите, които самите те използват при общуването с хора, са страхотни. И така, как трябва да гледаме на този тип хора? Те са замесени, както в престъпния свят, така и в законните кръгове — това е сложна биография. Този тип хора са толкова плашещи! Лицето, което показват, истинско ли е? Не, те винаги носят маска. Никога не можеш да ги прозреш или да знаеш какво мислят вътре в себе си. Те носят маска, когато общуват с теб, и дори се промъкват сред вярващите в Бог. Това е точно като дявол, който се смесва с тълпа от хора, или лисица или вълк, който се промъква в стадо овце. Това кара ли те да се чувстваш в безопасност? (Не.) Защо казваш това? Заради тяхната хитра, порочна и нечестива природа; те непрестанно кроят планове срещу теб — сякаш зад теб винаги има чифт лукави, нечестиви очи, които следят всяко твое движение — и те просто чакат възможност да те унищожат и погълнат. Не е ли това ужасяващо? (Да.) Усещането, което този тип хора ти дават, никога не е за безопасност, защото тяхната природа и биография винаги те карат да чувстваш, че те са заплаха за теб. Каква заплаха? Такава, че когато са наблизо, постоянно чувстваш, че могат да кроят планове срещу теб, да си играят с теб и да ти поставят капани по всяко време и на всяко място, и че никога не знаеш кога може да бъдеш използван или наранен от тях и да загинеш от ръцете им или да бъдеш погубен от тях. Ето защо такива хора абсолютно не трябва да се държат наблизо. Кажете Ми, не е ли така? (Така е.) Например, ако пуснете вълк сред стадо овце, това ще пази ли овцете, или ще ги погуби? (Ще ги погуби.) Според природата на вълка, той никога няма да стои до овцете и да се грижи за тяхната безопасност, защото в ума му овцете са негова храна и когато или където огладнее, ще ги изяде; той няма жал към овцете и няма да ги пощади. Вълкът няма вродените способности на кучето. Ако едно куче израсне с овце, то счита овцете за нещо, което трябва да защитава, и когато вълк дойде да нападне или изяде овцете, кучето ще излезе напред, за да се бие, поемайки отговорността да защитава овцете като свой неотменен дълг — кучетата просто имат това вродено качество. Но вълците са различни; вродено качество на вълците е да искат да ядат овце. Когато човек от този тип със сложна биография проникне в църквата, това е същото като вълк, който прониква в стадо овце — когато вълкът не е гладен, той може да не представлява опасност за овцете, но когато огладнее, овцете неизбежно ще бъдат храната, която ще изяде, и никой не може да промени този факт. Това се определя от неговата природа. За да се реши проблемът с вълка, който яде овцете, трябва бързо да се идентифицира вълкът. След като веднъж идентифицирате кой е вълкът в овча кожа, трябва незабавно да се отървете от него — не се колебайте и не проявявайте никаква милост. Към хората от този тип със сложна биография трябва да се отнасяте предпазливо. Ако откриете, че вършат злини и смущават църквата, в никакъв случай не бива да проявявате към тях никаква учтивост. Трябва да им кажете: „Ти си светски човек и не си подходящ за вяра в Бог. Избрал си грешното място, като си дошъл в Божия дом; това място не е за теб. Трябва да търсиш собствените си перспективи в обществото. Вярващите в Бог само четат Божиите слова, разговарят за истината и изпълняват дълга си, за да удовлетворят Бог; те не се занимават със заговори и интриги, нито участват в политиката. Тук не можеш да се издигнеш в йерархията или да забогатееш, или да водиш живот, по-висш от този на другите. Колкото и дълго да се мотаеш тук, ще бъде само загубено време“. По този начин те ще бъдат убедени да си тръгнат, нали? (Да.) Някои хора със сложни социални връзки не са непременно зли хора, нито са извършили голямо зло, но изобщо не приемат истината и наистина принадлежат към категорията на неверниците. Да се опитваш да накараш такива хора искрено да повярват в Бог и да се стремят към истината е като да се опитваш да превърнеш вълк в овца — това е невъзможно. Независимо колко дълго вълкът носи овча кожа, той си остава вълк; никога няма да стане овца. Просто така стоят нещата. Затова вярата в Бог на такива хора е просто смешна; те са сбъркали адреса, като са повярвали в Бог!

Има и друг тип хора със сложна биография. Макар че вярват в Бог, те имат близки отношения с някои от религиозните водачи, длъжностни лица или хора със статус от различни вероизповедания. Те обичат да общуват с тези хора и често посещават религиозните дейности на различни вероизповедания; изграждат връзки и приятелства с тези хора, използват се взаимно и си правят услуги. От време на време, умишлено или не, те дори разкриват на тези лица определена работа, свързана с общите въпроси, или работа с персонала, която е вътрешна за църквата. Това е много обезпокоителен въпрос. Ако ти просто общуваш с хора в религията или ти е невъзможно да се откъснеш от тези религиозни места, и също така обичаш да участваш в различни религиозни празнични дейности и различни религиозни церемонии, това е приемливо. Въпреки това не бива да разкриваш работата на църквата или информация за братята и сестрите в тези среди. Например, не бива да разкриваш неща от сорта на това, че определен човек е приел „Източна светкавица“, какъв дълг изпълнява в Църквата на Всемогъщия Бог, къде живее и с кого обикновено общува — ако разкриеш тези неща, това показва, че си много неморален. Ако някой докладва тази информация на правителството, последствията ще бъдат невъобразими. Ако си много близък с хора в религията или интересите ви се преплитат, или сте си разменяли услуги, тогава това най-вече може да се приеме като сложна биография. Ако обаче тайно вършиш някои други неща, като например разкриване на работните разпоредби на Божия дом или разкриване на вътрешните дела на Божия дом или личната информация на братята и сестрите, тогава природата на това се превръща в предателство и то се осъжда. По-специално някои братя и сестри не желаят другите да знаят за тяхното положение или то да бъде разкрито, защото преди това са били арестувани или в момента са в списъка на издирваните лица, но този тип хора със сложна биография гледат на тази информация като на нещо, с което да си осигурят определени облаги, или просто я смятат за маловажна и я разкриват, причинявайки неприятности на тези братя и сестри. Ако Божият дом узнае за подобни случаи, той абсолютно няма да пощади този човек; такива хора трябва незабавно да бъдат изчистени. В социалния контекст, в който хората са преследвани заради вярата си в Бог, за вярващите е трудно дори да получат възможността да изпълняват дълг и всеки човек наистина я цени. Никой не иска изпълнението на дълга му да бъде изложено на потенциален риск заради други хора или заради собствената му глупост. Следователно, ако някой излага на потенциален риск изпълнението на дълга на братята и сестрите или личната им безопасност или ако някой поставя пречки по пътя на вяра в Бог на другите, Божият дом няма да го пощади. Щом Божият дом открие такива хора, той ще ги премахне или отлъчи незабавно, абсолютно няма да отстъпи! Ако те се защитават, търсейки оправдания и извинения, като казват: „Беше просто моментна грешка на езика, защото не внимавах“, ти абсолютно не бива да вярваш на това — такива извинения са неоснователни. Защо не разказаха на хората за собствените си семейни въпроси? Защо вместо това говореха за делата на братята и сестрите? Те явно таят лоши намерения. Разкрили са църковни дела и информация за братята и сестрите; ако това донесе неприятности на братята и сестрите, тогава те трябва да бъдат прокълнати! Не трябва ли такива хора да бъдат прокълнати? (Да.) В хода на разпространението на евангелската работа от църквата е неизбежно някои такива хора да се присъединят към нея. Те нямат скрупули да продадат църквата, да продадат братята и сестрите и дори да предадат интересите на Божия дом. Те общуват насаме с всякакви хора, а целта на общуването им е нечиста. Когато общуват с тези хора, те дори говорят необмислено, като им казват цялата вътрешна църковна информация, която знаят, без да премълчават нищо, и това в крайна сметка създава неприятности на братята и сестрите и на църквата. Вината за това трябва да падне върху тези хора, които говорят необмислено. Някои от тях може да кажат, че не са го направили умишлено, но дори да не е било умишлено, това не го прави приемливо. Ако не е било умишлено, тогава защо вместо това не си навредил на себе си? Защо си навредил изключително на другите? Ти си създал неприятности на църквата и на братята и сестрите, това е установен факт. Следователно вината трябва да падне върху теб. Ако убиеш някого и след това кажеш: „Не го направих умишлено; никога не съм възнамерявал да го убия — такава мисъл не ми е минавала през ума“, законът ще те признае ли за невинен заради това твърдение? (Не.) Дори и да казваш истината, ще бъде безполезно. Факт е, че си убил някого, и според закона има неопровержими доказателства за това, така че трябва да бъдеш признат за виновен въз основа на фактите. Ти си извършил убийство, така че си убиец и никакво самооправдание няма да ти помогне. Някои хора често създават неприятности на църквата чрез действията си, а понякога тези неприятности са значителни, като не само водят до арести и затвор на братя и сестри, но и сериозно засягат работата на църквата. Божият дом абсолютно няма да пощади такива хора; ще отлъчи всеки, когото хване, и ще го прокълне — Божият дом изобщо няма да отстъпи! Ако тези неща се бяха случили в Епохата на закона, злодеите щяха да бъдат извлечени и пребити до смърт с тояги или убити с камъни; така е трябвало да се постъпва в такива случаи. Сега, тъй като това не е част от управленските закони на Божия дом, те ще бъдат отлъчени, а братята и сестрите колективно ще ги прокълнат. За тях няма никакъв шанс да получат благословии или спасение — те трябва да бъдат изпратени в ада и наказани!

Има и друг тип хора със сложна биография; те идват в църквата със специални мисии, които трябва да изпълнят. Някои от тези хора са изпратени от правителства, докато на други са възложени мисии от определени религиозни или социални групи. Например тези мисии може да включват наблюдение на братята и сестрите, наблюдение на църквата или пъхане на носа в различни точки от църковната работа и нейните работни разпоредби от различни периоди. Независимо каква точно е тяхната мисия, във всеки случай от наша гледна точка този тип хора имат сложна биография. По-голямата част от тези хора със сложна биография са неверници; те са тези, които изобщо не приемат истината. Те се различават от онези с малко вяра, лоши заложби или много представи — тези хора искрено вярват, докато при хората със сложна биография има сериозен проблем. Първо, нека да помислим: каква човешка природа имат такива хора? (Те имат лоша човешка природа, нечестиви са и са членове на сатанинската шайка.) И така, какви хора са те? (Те са дяволи.) Точно така, уцелихте право в десетката — те са дяволи, които проникват в църквата. Те са хора, които проникват в църквата и живеят в сянка, докато същевременно крият в себе си различни планове и намерения. Такива хора са дяволи. От самото начало, когато тези хора влязат в църквата, те не таят добри намерения. Независимо кой ги е изпратил — някои може да са изпратени от правителства или определени групи, докато други може изобщо да не са изпратени от никого и просто сами да искат да проникнат в църквата — такива хора са чисто светски личности. Те общуват с широк кръг от хора и имат сложни междуличностни отношения и социални контакти — те имат сложна биография. „Сложна биография“ означава, че техните социални връзки, междуличностни отношения и жизнена среда са особено нечисти и далеч не са прости; те не са като обикновените хора, които просто се опитват да печелят пари и да водят добър живот. Ролите, които тези хора играят в обществото, са на изтъкнати личности, водачи или сравнително изявени фигури в различни кръгове и групи — те са от типа хора, които невярващите наричат „способни личности“ или „гурута“. Където и да се намират, те не са хора, които си знаят мястото, и не са почтени хора. Независимо дали търсят възможности да си осигурят лична изгода, власт или контрол над другите в различни групи и кръгове, това е тяхната цел и смисълът на тяхното съществуване. Независимо в коя църква се намират, техният начин на мислене е като този на дявол, винаги нетърпеливи да се намесят, искат да контролират ситуации, да контролират хора, да контролират пари, да упражняват влияние и да упражняват власт. Това са проявленията на този тип хора. Следователно, независимо дали такива хора имат мисия, или са изпратени от правителството или от някоя социална група, след като дойдат в църквата, за тях е невъзможно да си стоят на подобаващото място. Дори и да нямат мисия, и дори църквата или братята и сестрите да не са обект на тяхната експлоатация, те не са хора, които истински искат да вярват в Бог, и със сигурност не са хора, които вярват в съществуването на Бог. Тяхната цел да се присъединят към църквата изобщо не е чиста — поне едно нещо е много реалистично за тях, а именно „да се възползват от успеха на църквата“ и да изчакат удобен момент, за да осъществят собствените си планове. Ако не успеят да постигнат целите си и желанията им бъдат осуетени, те вероятно ще напуснат църквата по всяко време. Те търсят възможности, като изчакват подходящия момент да нанесат удар — ако има някой, когото могат да използват, или подходящ момент, който би им позволил да осъществят своите цели, амбиции или въжделения, те със сигурност няма да пропуснат този човек или този момент. Ако продължават да не намират такава възможност, те стават обезсърчени и разочаровани и искат да напуснат църквата. Следователно този тип хора са също така един вид опасни личности в църквата и трябва да бъдат разпознати и държани на разстояние. Друг по-важен принцип е, че ако не си сигурен каква е биографията на даден човек или смътно усещаш, че биографията му е много сложна, тогава като водач или работник трябва поне да знаеш, че такъв човек не може да бъде назначаван на отговорни постове, нито да му се позволява да има статус или власт, нито да му се позволява да върши каквато и да било важна работа в църквата. Ако не можеш да прозреш такива хора, тогава можеш да ги наблюдаваш, но в никакъв случай не бива да действаш прибързано или преждевременно. Ако им дадеш статус или дори им повериш важна работа, преди да си ги прозрял, тогава постъпваш изключително глупаво! Колкото по-малко можеш да ги прозреш, толкова по-малко трябва да им поверяваш важна работа, толкова по-предпазлив трябва да бъдеш и толкова повече трябва внимателно да ги наблюдаваш и строго да ги следиш. Всъщност, независимо дали имат мисия или не, хората от този тип, които имат сложна биография, в крайна сметка не остават дълго в църквата. Това е така, защото в сърцата си тези неверници се отвращават от въпросите на вярата. Атеистите не вярват в съществуването на Бог и не се интересуват от нищо, свързано с Бог, Божието дело или Божието изразяване на истината. Те постоянно разследват: „Има ли изгода от вярата в бог? Мога ли да спечеля много пари и да забогатея от нея? Мога ли да прилагам тук своите планове и хитрини, както правя в света?“. Като виждат, че в Божия дом тези неща не се насърчават, а вместо това постоянно се говори за това човек да бъде честен, и че всеки, който изпълнява дълга си нехайно или равнодушно, често бива кастрен, те изпитват отвращение, чувстват се нещастни и несвободни в Божия дом и винаги искат да намерят удобен момент да си тръгнат. Ако някой наистина е една от Божиите овце, един от избраниците на Бог, тогава той няма да се умори да слуша истините, които често се обсъждат в хода на вярата в Бог, дори и да се обсъждат в продължение на 20 или 30 години; такива хора биха могли да ги слушат цял живот и пак да ги намират за свежи. Колкото повече слушат, толкова по-ясни стават тези истини за тях; колкото повече слушат, толкова повече се насища сърцето им; колкото повече слушат, толкова повече копнеят за истината. Дори да трябва да слушат тези слова всеки ден, те биха били готови да го правят. Особено когато чуят свидетелства за преживявания, които са им от полза, те се чувстват толкова блажени и удовлетворени, сякаш са се насладили на голям пир — по-радостни, отколкото ако бяха открили злато. Що се отнася до тези неверници, до тези дяволи — особено тези хора със сложна биография — колкото повече слушат общение за истината, толкова повече се дразнят; колкото повече слушат, толкова по-неспокойни и отвратени се чувстват вътрешно. Когато чуят тези слова, те ги намират за скучни, безинтересни и досадни. Ако ги накараш да седят и да слушат проповеди, за тях това е като да бъдат подложени на мъчение. Те казват: „Как така всички вие се наслаждавате толкова много на тези слова, сякаш сте яли на голям пир? Защо аз се чувствам толкова отвратен, когато ги слушам?“. След като слушат дълго време, те вече не могат да стоят на едно място. Ако не могат да бъдат водачи, те не желаят да изпълняват дълга си или да понасят трудности, и с течение на времето всичко това им се струва безсмислено; започват да се появяват мисли за отказване от вярата. Ето така се разкриват неверниците. Що се отнася до тези хора със сложна биография, ако по време на наблюдението си откриеш, че имат съмнителен произход и сложна биография, тогава използвай всички възможни средства, за да намериш удобен случай да ги убедиш да напуснат. За такива хора, които изобщо не приемат истината, е нужно да се прояви известна мъдрост. Можеш да им кажеш: „Ти искаш да забогатееш и мечтаеш да станеш високопоставен служител — наистина ще изгубиш много, ако целият ти живот мине, без да станеш високопоставен служител! Трябва да станеш такъв, да забогатееш и да се отдадеш на светски живот — там са реалните облаги. Ти имаш усет за бизнес и си роден да бъдеш високопоставен служител — ако се отдадеш на светския живот, със сигурност ще забогатееш и ще станеш такъв“. Когато чуят това, те ще си помислят, че са срещнали сродна душа и ще кажат: „Абсолютно си прав! Имам чувството, че няма смисъл да вярвам в бог — това, което каза, наистина ме докосна. Вярата всъщност има само психологически ефект; няма особено значение дали я имаш или не. Животът е кратък — само няколко десетилетия, които минават като миг. Постоянно си губя времето тук с хора, които вярват в бог, а това не ми е донесло нищо и винаги се чувствам неудовлетворен. Не си ли вредя сам на себе си? Да изляза и да правя големи пари, това е, което наистина има значение!“. Те ще се съгласят с казаното от теб. А щом се съгласят, може един ден просто да си тръгнат сами, защото чувстват, че престоят в църквата е безсмислен, а отгоре на всичко нещата им се объркват или претърпяват провали и неуспехи, а биват и кастрени. Не е ли това чудесно? (Да. Това е мъдър подход.) Лесно е да накараш дяволите да напуснат църквата: щом като разбереш какво им е в ума, ако има нещо, което искат, тогава ги насърчи да го преследват. Така можеш да ги убедиш да си тръгнат. Възползвай се от чувствата им, за да ги изведеш. Ето как трябва да се постъпва спрямо такъв неверник.

Ако такива хора със сложна биография бъдат открити в църквата, те трябва да бъдат убедени да напуснат или да бъдат незабавно премахнати; не ги увещавайте да останат. Защо не? От една страна, те не изпълняват никаква добра роля в църквата; от друга страна, те със сигурност не са сред избраните от Бог. Освен това, дори да останат в църквата, в крайна сметка за тях пак ще е невъзможно да приемат Божиите слова, Божието дело или Божието наказание и правосъдие, за да постигнат спасение. Ако останат в църквата, това ще е пагубно за църковното дело и е възможно те да подведат и да повлияят на някои братя и сестри с по-малък духовен ръст. Хората в Божия дом ги смятат за неприятни, а те от своя страна гледат със същата неприязън братята и сестрите в Божия дом. В сърцата си те винаги се отнасят с враждебност към Божия дом, към църквата и към братята и сестрите. Кажете Ми тогава: ако в църквата има такъв враг, такъв противник, бихте ли изпитали смущение? (Да.) Затова е най-добре да не увещавате такива хора да останат. Щом бъдат открити, незабавно ги убедете да напуснат, премахнете ги или ги отлъчете. А как трябва да се постъпва с такива хора, ако бъдат срещнати по време на проповядването на евангелието? (Просто ги избягвайте и не им обръщайте внимание.) Когато се сблъскате с такъв тип хора, не бива да им проповядвате евангелието. Те говорят високопарно и безпочвено и са доста словоохотливи, но всъщност нямат никакви дарби. Божият дом не се нуждае от хора от този тип, които имат сложна биография; те не са сред избраните от Бог. Дори да бъдат обърнати във вярата сега, рано или късно пак ще трябва да бъдат изчистени. Затова, когато онези, които проповядват евангелието, срещнат такива хора, те трябва просто да се откажат от тях. Божият дом нито иска, нито приветства такива хора. Така трябва да се постъпва с хора със сложна биография и това е принципът. Разбира се, при справянето с този въпрос няма нужда нещата да се преувеличават; трябва ясно да разберете дали даден човек попада в категорията на хората със сложна биография. Ако проявленията им съответстват на тези на този тип хора, тогава те трябва да бъдат причислени към тази група. Ако обаче някои само понякога се хвалят или говорят безсмислици и поради прекомерното им самохвалство погрешно бъдат възприети като хора със сложна биография, докато всъщност вярата им в Бог е истинска и те не попадат в тази категория, тогава в тази ситуация се изисква да се подходи по различен начин, за да не бъде несправедливо обвинен един добър човек.

III. Въз основа на отношението, което хората имат, докато изпълняват дълга си

Общо взето приключихме с общението по критерия за разпознаване на хората въз основа на тяхната човешка природа. Има и друг критерий — разпознаване на хората въз основа на отношението, което имат, докато изпълняват дълга си. Доста сме говорили за този критерий в предишни проповеди, така че не е необходимо да казваме повече за него.

Много добре. С това приключва нашето общение за днес. Довиждане!

6 юли 2024 г.