I

Най-простата практика в стремежа към истината е да приемаш всичко от Бог и да се покоряваш във всичко. Това е единият аспект. Другият аспект е, че когато става въпрос за твоя дълг и отговорности, и, казано на макроскопично ниво, за поръчението, дадено ти от Бог, и важната работа, възложена ти от Бог, трябва винаги да плащаш цена. Колкото и да е трудно — дори да се налага да работиш до изнемога, дори да те сполети гонение или дори животът ти да е в опасност — не трябва да жалиш сили, а да принесеш своята преданост и да се покоряваш до смъртта. Това е истинско проявление, истинско отдаване и истинско практикуване на стремежа към истината. Ако хората имат сърце, изпълнено с копнеж, решителност и вяра в стремежа към истината — ако те имат тази сила в сърцата си — тогава нищо, което ги сполети, не е трудно. Тревожното е, че на някои хора им липсва вяра.

II

В крайна сметка, в този етап на делото в последната епоха, Бог ясно казва на хората всеки аспект на истините, които трябва да практикуват. Да се карат хората да се стремят към истината в настоящия период на преживяване на Божието дело не означава да се затрудняват. По-скоро това е нещо, което те са способни да постигнат. От една страна, това изискване на Бог е напълно уместно; от друга страна, хората имат достатъчно условия и достатъчна основа, за да се стремят към истината. Ако в крайна сметка някой все пак не успее да придобие истината, то е защото проблемите му са твърде сериозни. Такъв човек заслужава всяко наказание, което понесе, всеки изход, който го сполети, всяка смърт, с която се сблъска. Той не заслужава съжаление. За Бог не съществуват такива понятия като съжаление или състрадание към хората. Той съди за изхода, който трябва да има даден човек, и определя какви са този живот и идният свят за него въз основа на Своя нрав, както и на законите и правилата, които е установил, на изискванията Си към хората и на проявленията, които този човек има. Толкова е просто.

III

Бог не се интересува колко хора ще оцелеят или колко ще бъдат унищожени и наказани накрая. Какво ви говори това? Говори ви, че Бог не е предопределил определен брой хора и че можеш да се бориш за това. Бог говори и върши делото Си така, както сега. Той се отнася справедливо към всеки човек и дава на всеки човек предостатъчно възможности. Дава ти предостатъчно възможности и предостатъчно благодат, и предостатъчна мяра от Своите слова и Своето дело, и Своята милост и толерантност. Той е справедлив към всеки човек. Ако се стремиш към истината и си поел по пътя на следването на Бог, и ако, независимо колко големи страдания понасяш или колко трудности срещаш, можеш да приемеш истината и поквареният ти нрав бъде пречистен, тогава ще бъдеш спасен. Ако можеш да свидетелстваш за Бог и да станеш сътворено същество, което отговаря на критериите, господар на всички неща, който отговаря на критериите, ти ще оцелееш.

от „Словото“, Т.6, „За стремежа към истината“, „Защо човек трябва да се стреми към истината“