Родителите на Уъня се разделят, когато тя е на две години, и тя заживява с баща си и мащехата си. Мащехата ѝ не може да я понася и постоянно се кара с баща ѝ. Той няма избор — налага се да изпрати Уъня при майка ѝ, но майка ѝ е изцяло отдадена на бизнеса си и няма време да се грижи за Уъня, затова често я оставя на отглеждане при роднини и приятели. След като толкова много години е оставяна на отглеждане при други хора, младата Уъня се чувства самотна и безпомощна и копнее за топлината на дома. Тя се връща при баща си едва след като той се развежда с мащехата ѝ. От този момент нататък, за добро или за лошо, тя вече има дом. Когато пораства, Уъня е много внимателна и послушна и се учи прилежно. Точно когато полага много усилия, за да се подготви за приемните изпити за колежа обаче, я сполита беда: майка ѝ получава мозъчен кръвоизлив, парализира се и остава на легло. Пастрокът ѝ изоставя майка ѝ и дори си присвоява цялото ѝ имущество, а после баща ѝ постъпва в болница, защото има рак на черния дроб... Уъня не може да поеме цялото домакинство и единственото, което може да направи, е да се моли на роднини и приятели. Те обаче ѝ отказват... Точно когато Уъня страда неутешимо, две сестри от Църквата на Всемогъщия Бог свидетелстват пред нея, майка ѝ и сестра ѝ за делото на Всемогъщия Бог в последните дни. Те разбират корена на болката в човешкия живот от словата на Всемогъщия Бог и узнават, че хората могат да придобият Божията закрила и да живеят в щастие само ако застанат пред Бог. Майката и дъщерите успяват да преодолеят болката и безпомощността си само с утехата на Божиите слова. Уъня преживява истински любовта и милостта на Бог. Тя най-сетне усеща топлината на дома и заживява в истински дом.